Р Е Ш Е Н И Е  1053

 

Град Бургас,  13.05.2013г.

 

В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А :

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ГРАД БУРГАС, пети състав, на петнадесети април през две хиляди и тринадесета година, в публично заседание, в състав :

СЪДИЯ: Станимира Друмева

 

при секретаря С.А., като разгледа докладваното от съдия ДРУМЕВА административно дело № 239 по описа за 2013 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.186, ал.4 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС).

Образувано e по жалба на „Палис - 60” ЕООД, ЕИК 200352612, със седалище и адрес на управление: гр.***, представлявано от управителя П.П.Г., против заповед № 1118/08.09.2011г., издадена от директора на ТД на НАП-гр.Бургас, с която спрямо дружеството – жалбоподател е приложена принудителна административна мярка – затваряне на обект „пункт на „Еврофутбол”, находящ се в гр.Бургас, ж.к.„Братя Миладинови”, бл.32, партер, за срок от един месец и е забранен достъпа до обекта за срока на действие на принудителната мярка.

Жалбоподателят оспорва заповедта за прилагане на ПАМ като незаконосъобразна, немотивирана, издадена в нарушение на процесуалните правила и в несъответствие с целта на закона. Твърди, че в нея липсват задължителни законови реквизити – няма описание на фактическите и правни основания, обуславящи издаването й, в нарушение на императивната разпоредба на чл.59, ал.2, т.4 от АПК. Твърди също, че в заповедта липсват и мотиви относно срока, за който се налага ПАМ. Искането от съда е да отмени оспорената заповед на посочените основания. В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител, поддържа жалбата и искането от съда. Ангажира доказателства. Претендира присъждане на разноските по делото.

Ответникът – директорът на ТД на НАП-гр.Бургас, представя административната преписка по издаване на оспорената заповед. В съдебно заседание, редовно призован, не се явява и не се представлява.

Бургаският административен съд, след преценка на събраните по делото доказателства и като взе предвид становищата на страните, намира за установено следното от фактическа страна:

Видно от доказателствата по делото, на 3.05.2011г., в 12,30ч., инспектори от ТД на НАП – гр.Бургас извършили проверка на стопанисван от „Палис – 60” ЕООД търговски обект – кафе-аперитив в пункт на Еврофутбол, находящ се в гр.Бургас, ж.к.„Братя Миладинови”, бл.32, партер. В хода на проверката констатирали, че при направена контролна покупка на стойност 1,60 лв. на два броя сода не е издаден фискален бон от ЕКАФП. Констатациите са отразени в протокол за извършена проверка (ПИП) сер. АА № 0018693/03.05.2011г. На 13.05.2011г. е съставен акт за установяване на административно нарушение сер. АА № 0004530, въз основа на който на 8.09.2011г. административнонаказващият орган – директорът на ТД на НАП – гр.Бургас, е издал наказателно постановление № 1118, с което на „Палис – 60” ЕООД, на основание чл.185, ал.1 от ЗДДС, е наложил имуществена санкция в размер на 500 лева след като е приел, че с посоченото деяние са осъществени признаците на състав на административно нарушение по чл.25, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ. На същата дата директорът на ТД на НАП – гр.Бургас е издал оспорената в настоящото производство заповед № 1118/08.09.2011г., с която на основание чл.186, ал.1, т.1, б.„а” от ЗДДС, във връзка с чл.186, ал.3 и чл.187 от ЗДДС, и във връзка с АУАН сер. АА № 0004530/13.05.2011г. и издаденото наказателно постановление № 1118/08.09.2011г. за нарушение на чл.185, ал.1 от ЗДДС, е разпоредил срещу „Палис – 60” ЕООД да се приложи принудителна административна мярка (ПАМ) – затваряне на обект – пункт на Еврофутбол, находящ се в гр.Бургас, ж.к.„Братя Миладинови”, бл.32, партер, за срок от един месец и е забранил достъпа до обекта за срока на действие на принудителната мярка.

По делото е представена жалба от „Палис – 60” ЕООД с вх. № ИТ-00-17243/05.12.2012г. на ТД на НАП – гр.Бургас за обжалване на издаденото на дружеството наказателно постановление № 1118/08.09.2011г. пред Районен съд – гр.Бургас. 

При тази фактическа установеност съдът обосновава следните правни изводи:

Жалбата е подадена против индивидуален административен акт, подлежащ на съдебен контрол, пред надлежен съд, от легитимирано лице, спрямо което е приложена принудителната административна мярка и засегнато с издаването на оспорената заповед, в законоустановения по чл.149, ал.1 от АПК срок, отговаря на изискванията на чл.150 и чл.151 от АПК, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, е неоснователна.

Оспорената заповед е издадена в писмена форма и от компетентен орган, съгласно разпоредбата на чл.186, ал.3 от ЗДДС и представената от ответника заповед № ЗЦУ-28/06.01.2010г. на изпълнителния директор на НАП за упълномощаване на териториалните директори на НАП да налагат ПАМ по чл.186, ал.1 и ал.3 от ЗДДС.

При издаването й от административния орган не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила.

Заповедта съдържа задължителните законоустановени реквизити – наименование на органа, който я издава, наименование на акта, адресат, индивидуализация на обекта, разпоредителна част, определяща правата и задълженията на адресата, начин и срок на изпълнение на ПАМ, срок и ред за обжалването й и подпис на издателя. Обратно на твърдението в жалбата, заповедта е мотивирана в достатъчна степен. В нея изрично е посочено, че се издава във връзка с АУАН сер. АА № 0004530/13.05.2011г. и наказателно постановление № 1118/08.09.2011г. за нарушение на чл.185, ал.1 от ЗДДС, съдържащи пълно и точно изложение на фактическите основания, обосноваващи налагането на ПАМ. С изричното препращане към констатациите в съставения АУАН и издаденото наказателно постановление издателят й се е мотивирал с фактите, отразени в тези два акта относно установеното административно нарушение и наложеното наказание, които са част от административната преписка, и са напълно достатъчни за извършването на проверка за материална законосъобразност на заповедта за прилагане на ПАМ. В оспорената заповед са посочени и съответните правни норми, представляващи основание за издаването й, поради което доводите на жалбоподателя за нарушение на изискванията на чл.59, ал.2, т.4 от АПК и чл.186, ал.3 от ЗДДС са неоснователни.

В случая са спазени и приложимите материалноправни разпоредби на закона, тъй като със заповедта е приложена принудителна административна мярка, която съответства на посочените от административния орган и установени в административното производство фактически и правни основания за нейното прилагане.

 

 

Заповедта е издадена на основание чл.186, ал.1, т.1, б.„а” от ЗДДС, във връзка с чл.186, ал.3 и чл.187 от ЗДДС, непосредствено след издаването на наказателно постановление № 1118/08.09.2011г. от директора на ТД на НАП – гр.Бургас.

Съгласно разпоредбата на чл.186, ал.1, т.1, б.„а” от ЗДДС, принудителна административна мярка „запечатване на обект за срок до един месец”, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага спрямо лице, което не спази реда или начина за издаване на съответен документ за продажба (фискален бон, касова бележка от кочан или удостоверителен знак за продажба), отпечатан и издаден по установения ред за доставка/продажба. Логическото и систематично тълкуване на визираната норма сочи, че налагането на тази мярка е обусловено от установяването на посоченото деяние, което съставлява административно нарушение, определено като такова съобразно чл.185, ал.1 от ЗДДС. Както нормата на чл.118, ал.1 от ЗДДС, така и тази на чл.25, ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства на МФ изрично регламентират задължението на всяко лице да регистрира и отчита извършените от него продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон). В случая е установено, че този ред не е спазен, тъй като „Палис – 60” ЕООД, за извършената продажба на стоки в стопанисвания от него търговски обект, е било длъжно да издаде фискален бон от наличното в обекта фискално устройство, но безспорно не е изпълнило това си задължение, т.е. налице е предвидената в закона хипотеза, обуславяща законосъобразност на приложената ПАМ.

Неоснователни са и доводите на жалбоподателя за допуснато от административния орган нарушение на процесуалните правила поради неизлагане на отделни мотиви относно срока за налагане на ПАМ.

За органа, прилагащ принудителната административна мярка, е налице правна възможност, след като извърши преценка на всички обстоятелства, да определи срока на действие на мярката в рамките до един месец, т.е. административният орган действа при условията на оперативна самостоятелност при определяне на срока на ПАМ, която съдът не е компетентен да контролира. Такъв контрол може да бъде извършен само по отношение на законосъобразното проявление на оперативната самостоятелност, като в случая то е налице предвид определената с оспорената заповед продължителност на срока в рамките на законовите предели и в съответствие с целта на закона.

По изложените мотиви жалбата следва да бъде отхвърлена, като неоснователна.

Воден от горното и на основание чл.172, ал.2, предложение последно от АПК, Административен съд – град Бургас, пети състав,

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Палис - 60” ЕООД, ЕИК 200352612, със седалище и адрес на управление: гр.***, представлявано от управителя П.П.Г., против заповед № 1118/08.09.2011г., издадена от директора на ТД на НАП-гр.Бургас, с която спрямо дружеството – жалбоподател е приложена принудителна административна мярка – затваряне на обект „пункт на „Еврофутбол”, находящ се в гр.Бургас, ж.к.„Братя Миладинови”, бл.32, партер, за срок от един месец и е забранен достъпа до обекта за срока на действие на принудителната мярка.

Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба пред тричленен състав на Върховния административен съд на Република България, в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: