Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е           

град Бургас 27 октомври 2008 година

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

Административен съд Бургас, в публично заседание, проведено на девети септември през две хилядна и осма година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ : А.В.

 

при секретаря С.Х., като разгледа докладваното от съдия В. административно дело № 239 по описа за 2008 година и за да се произнесе, взе следното предвид :

 

Производството пред Административен съд Бургас  е започнато по повод на жалба от „Емко” ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. София бул. „Джеймс Баучър” № 76 против Заповед № РД – 01 - 250/ 2. 7. 2002 год. на кмета на община Царево, с която се одобрява ПУП-ПРЗ на поземлен имот пл. № 00358 по тогавашната КВС в м. ”Поляните”, землище с. Синеморец и същия се урегулира в УПИ ІІ – 258 в кв. 3, с посочени устройствени показатели и се ситуира в имота „общинска пешеходна алея” с ширина  4 метра. Жалбоподателят като твърди, че оспореният адм. акт не му е надлежно съобщен и за него съответно срокът за обжалване не е изтекъл, счита, че одобреният устройствен план е незаконосъобразен поради предвиждането за алея и желае неговата отмяна. Прави доказателствени искания и представя доказателства. В с. з. молителя се представлява от адв. Т. Д.

Ответникът община Царево се представлява от адв. М.  оспорва така предявената и мотивирана жалба като недопустима, поради изтекъл преклузивен срок за обжалване по чл. 215, ал. 4 ЗУТ. Прави възражение и против евентуалната основателност на жалбата, като счита оспорения адм.акт за законосъобразен и постановен при спазване изискванията на  ЗУТ. Ангажира доказателства.

Заинтересовано лице – държавата, представлявана от Министъра на регионалното развитие и благоустройството счита жалбата за допустима и основателна и желае нейната отмяна. Няма доказателствени искания.

След като направи по отделна и съвкупна преценка на доказателствата събрани по делото и като съобрази правомощията си по чл. 168 от АПК, съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното :

По спора за допустимостта на предявеното оспорване, съдът след проверка на наличието на предпоставките по чл.159 АПК намира жалбата за частично допустима.

                По делото е направено възражение от страна на процесуалния представител на ответния административен орган за просрочие на жалбата. Това възражение съдът намира за неоснователно.

                Съобщаването на издадения административен акт е задължение на самия административен орган. Съответно доказването на направеното по надлежния процесуален ред съобщаване е в тежест на администрацията. Последната не може да черпи права и да претендира просрочие на жалбата при липсата на доказано от самата нея и извършено от нея съобщаване по предвидения законов ред.

                В настоящия случай оспорената заповед е постановена през 2002 год. по реда на ЗУТ. Приложимата законова разпоредба относно реда за съобщаването й е §. 4 от  ДР на ЗУТ, който в тогава действалата си редакция препраща към отменния ГПК от 1952 год. Разпоредбата на чл. 46, ал. 1 от ГПК /отм./ изисква връчването на съобщението за издадения адм. акт да стане лично или на пълномощник. Когато връчването е чрез пълномощник, същият трябва да има учредена представителна власт именно за конкретното процесуално действие, т. е. да получава съобщения за издадения акт, като упълномощаването трябва да е изрично. В тази връзка, видно от административната преписка обжалваната заповед е съобщена чрез разписка на 3. 7. 2002 год. на лицето Ж. К., легитимирал се чрез пълномощно. Приложеното пълномощно има текст относно „представителство пред комисията, назначена със заповед № РД – 01 - 107/ 5. 3. 2001 год.на Кмета на община Царево”. Липсва обаче изрично изразена воля на управителя на жалбоподателя, лицето К. да го представлява при получаване на съобщения за оспорената заповед. Ползваното пълномощно съдържа общо овластяване за процедура по промяна на предназначението, но не и за конкретно действие по съобщаване на адм. акт по одобряване на ПУП-ПРЗ. Поради това следва да се приеме, че подписването на разписката от К. е действие без представителна власт, което не ангажира дружеството жалбоподател и не може да се ползва за начална дата на срока за обжалване. Понеже няма други доказателства, представени от органа за друго съобщаване на оспорената заповед, примерно по реда на чл. 41, ал. 3 ГПК /отм./ чрез обратна разписка до адреса на управление на дружеството-собственик на имота, то следва да се приеме, че адм. акт не е бил съобщен към датата на предявяване на жалбата и същата е в срок.

           Оспорването е обаче частично недопустимо поради други съображения. Абсолютна процесуална предпоставка за повдигане на съдебен спор по АПК е наличието на правен интерес – чл. 159, т. 4 АПК. Правният интерес се преценява съобразно правилото и критерият на чл. 147, ал. 1 АПК и е свързан с пораждане на задължения от адм.акт, застрашаване или нарушаване на права и интереси на оспорващия. В случая с процесната заповед се одобрява ПУП-ПРЗ за собствен на жалбоподателя имот. Процедурата е започнала по негово искане, което с издаване на одобряващата заповед е по принцип удовлетворено от администрацията. Следователно заповед № РД – 01 - 250/ 2. 7. 2002 год. е по принцип благоприятстващ акт за жалбоподателя. Заповедта засяга права и интереси на жалбоподателя по смисъла на чл. 147, ал. 1 АПК само в частта й относно включената в разпоредителната й част точка втора за ситуиране на „общинска пешеходна алея”, навътре в имота на жалбоподателя и отдръпване на застроителната линия на 6 метра. В тази си част заповедта засяга пряко права и интереси на жалбоподателя. Затова и оспорването следва да се приеме за частично допустимо и да се разгледа само в частта по т. 2 от разпоредителната част на заповедта, относно обособяването на алея в кв. 3 и визираното „отдръпване” на застроителните линии на 6 метра. В останалата си част относно т. 1 от разпоредителната част на заповедта, касаеща УПИ ІІ – 258 в кв. 3, делото следва да се прекрати и жалбата да се остави без разглеждане.

            При горната частична допустимост на жалбата, същата се явява основателна.

            Със заповедта и одобрения с нея ПРЗ се създава в имота, собствен на жалбоподателя пешеходна алея с ширина от 4 метра, която автора на акта дефинира в неговия текст като „общинска”. Отделно от това поради ситуирането на алеята, се определя и месторазположение на т. н. застроителни линии, което в акта е визирано като „отдръпване” на разстояние от 6 м. В текстовата част на запорведта не е посочено, къде е това отдръпване и с каква начална и крайна точка. Видно от графичната част на плана същото се ситуира в източната част на имота, с начална точка предвидената  алея, като отстояние от „дъното на имота”. Само че при ситуирането на алея за свободен пешеходен достъп, източната регулационна граница на УПИ ІІ – 258 престава да има характеристиката на дъно на имота, а се трансформира в странична регулационна граница с отстояние на застрояването до нея минимум 3 м по чл. 31, ал. 1, т. 1 от ЗУТ. Следователно неконкретизираното в текста на заповедта и предвидено по графичната част на плана „отдръпване” на застроителната линия навътре на 6 м като отстояние от дъно на имота е в противоречие с чл. 31, ал. 1, т. 1 ЗУТ, т. к. се касае за отстояние не до дъно, а до странична регулационна граница.

          Заповедта е незаконосъобразна и по отношение на ситуирането на „общинска пешеходна алея”. С акта на одобряване на устройствен план по реда на чл. 129, ал. 2 от ЗУТ не се променят отношенията на собственост в урегулираните имоти. Следователно органа не е могъл да формира волеизявление в разпоредителната част на заповедта, че алеята е общинска собственост. Последното би могло да стане при спазване на изискванията на чл. 16, ал. 1 – 5 от ЗУТ, приложим при одобряване на ПУП за досега неурегулирани имоти, какъвто е и процесният. Само, че  процесната заповед не е издадена на основание разпоредбата на чл. 16 ЗУТ, която разпоредба не е посочена като правно основание в текста на акта. Не е приложена и самата процедура по чл. 16 от ЗУТ, а именно да се определи и оцени равностойно имотно обезщетение за отнетата за алея площ от имота, при наличието на което по силата на чл. 16, ал. 5 от ЗУТ заповедта за одобряване на ПУП има и вещноправно прехвърлително действие по отношение на новообразуваните имоти, включително и относно алеята. Затова и неправилно алеята се определя от адм.орган като общинска.

           Отделно от горното, оспорената заповед е и немотивирана, което е самостоятелно основание за неговата отмяна по смисъла на чл. 146, т. 2 от АПК. Мотивите като фактически и правни основания за издаване на акта са негов задължителен реквизит и при  действието на отменения ЗАП /приложим през 2002 год. като административнопроцесуален закон/. В настоящата заповед практически липсват мотиви. Адм.орган само е посочил номерацията на няколко законови разпоредби, без да изложи своите фактически и правно доводи за така одобрения ПУП, включително и в частта относно предвиждането за алея и неговата градоустройствена необходимост и законова обоснованост. При липсата на мотиви в тази насока е практически невъзможно да се прецени законосъобразността на направеното устройствено предвиждане за алея. Неясни остават доводите на адм.орган, поради които е ситуирал и одобрил алеята като част от плана. Затова и на това основание трява да се отмени заповедта в частта й, разгледана по същество.  

На основание чл. 132, ал. 1, т. 3 от ЗУТ и Тълкувателно решение № 1/ 14. 01. 2008 год. на Общото събрание на колегиите на Върховния административен съд по тълкувателно дело № 19/ 2007 г., решението на съда по съществото на спора за законосъобразност на заповедта е окончателно и не подлежи на обжалване.

Водим от горното и на основание чл. 172, ал.2 от АПК, Административен съд Бургас

 

Р        Е          Ш        И         :

 

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на „ЕМКО” ЕООД със седалище и адрес на управление гр. София 1407, бул. „Джеймз Баучър” № 76, представлявано от Е. Х. Г. против Заповед № РД – 01 - 250/ 2. 7. 2002 год. на кмета на Община Царево в частта й относно т. 1 от разпоредителната част за одобряване на ПУП-ПРЗ за имот пл. № 003258 м. „Поляните”, с. Синеморец, община Царево като се урегулира в УПИ ІІ – 258 в кв. 3 и ситуират строителни петна, като ПРЕКРАТЯВА производството по делото в тази му част.

          ОТМЕНЯ Заповед № РД – 01 - 250/ 2. 7. 2002 год. на кмета на Община Царево в частта й относно т. 2 от разпоредителната част за одобряване на предвиждане за общинска пешеходна алея с ширина от 4 метра, навътре в имота откъм източна граница и предвиждане на застроителни линии на разстояние от 6 метра.

          Решението е необжалваемо в частта в която се отменя частично заповедта, а в частта в която се оставя без разглеждане жалбата, подлежи на обжалване по реда на определенията с частна жалба  пред Върховен административен съд в 7-дневен срок от съобщаването му.

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :