ПРОТОКОЛ

       

Година 2018, 16.01.                                                                             град  Бургас

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД                     VІІ-ми административен  състав       

На шестнадесети януари                          две хиляди и осемнадесета година

В публично заседание в следния състав:

                                                    

                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЕН ЙОСИФОВ

 

Секретар: С. Х.   

Прокурор: ТИХА СТОЯНОВА

Сложи за разглеждане докладваното от съдия Йосифов

Административно  дело номер 2394 по описа за  2017 година       

На именното повикване в 10:40 часа  се явиха:

 

ИЩЕЦЪТ Г.Д.Ц., редовно уведомен, явява се лично и с адвокат К., с представено пълномощно по делото.

За ОТВЕТНИКА по ЖАЛБАТА - Регионална дирекция по горите гр. Бургас, редовно уведомен, се явява юрисконсулт М., с представено пълномощно по делото.

За Окръжна прокуратура гр. Бургас, се явява прокурор Стоянова.

 

По хода на делото:

          СТРАНИТЕ: Да се даде ход на делото.

         

Съдът, с оглед изявленията на страните и като намери, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото

 

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ГО ДОКЛАДВА:   

Производството е образувано по Искова молба за присъждане на обезщетение на неимуществени в размер на 5000лв., за неоснователно изземване на автомобил и ловен автомат от служители на ДГС-Средец, държането му за една година и месец и половина след отмяната на издаденото наказателно постановление № 956/07.11.2016г. на директора на РДГ-Бургас, както и отказа да бъде върнат автомобила по достоен и разумен начин, без създаване на излишно напрежение, ведно със законната лихва от 30.06.2017г. до окончателното плащане.

Към исковата молба са представени посочени в нея писмени доказателства. Направено е искане за допускане до разпит на двама свидетели, по което съдът не се е произнесъл, с оглед предоставянето на възможност на ответника да вземе становище по него. На 31.08.2017г. постъпи отговор на исковата молба от ответника. Този отговор беше изпратен на ищеца, който с молба от 11.09.217г. представи доказателства, както и даде становище по отговора. Предходното открито съдебно заседание проведено на 31.10.2017г. беше отложено, тъй като сградата на съда беше евакуирана заради постъпил сигнал за взривно устройство.

АДВ. К.: Поддържам исковата молба. Моля да се приемат представените с нея доказателства. Представям и разписка за получения хонорар.

Пред залата чакат свидетели, които водим за разпит. По отношение на отговора на ответната страна, че не са легитимирани да отговарят на този иск, искам да посоча, че на първо място Регионална дирекция по горите - Бургас е юридическо лице със собствена бюджетна сметка. Дали е третостепенен разпоредител, това са вътрешно-ведомствени отношения. Въпросът е, че процесуалният закон предвижда, че ответник по иск може да бъде юридическо лице, което има собствена бюджетна сметка.

ЮРИСКОНСУЛТ М.: Оспорвам иска дори да не възприемете изложеното от нас като аргумент за допустимост на РДГ-Бургас в производството. В хода по същество ще изразя становище, че този момент води до неоснователност на иска. Тези неща са уредени в закона и това не оправдава ищеца с незнанието на закона. Относно свидетелите, считам, че следва да се уточни какво ще доказват в хода на това производство.

Представям извадки от Търговския регистър на юридическите лица с нестопанска цел, видно от които считано от 2011 г. Държавно горско стопанство - Средец е ТП на „Югоизточно държавно предприятие“ ДП гр. Сливен. Считам, че е съотносимо към спора и не следва РДГ - Бургас да носи отговорността на служители, които не са му подчинени и не са негови. В хода по същество ще изразя допълнителни аргументи.

ПРОКУРОРЪТ: Считам, че предявеният иск е процесуално недопустим с оглед обстоятелството, че е насочен към неправилна страна – РДГ-Бургас. Видно от представените документи се установява, че се касае за служители на друг административен орган.

АДВ. К.: Уважаеми г-н председател, моля да не уважавате искането на процесуалния представител на ответната страна и на участващия прокурор.

На първо място: от представените в днешно съдебно заседание разпечатки от Търговския регистър е видно, че ДГС е заличен като търговец, но в тези разпечатки, които касаят „Югоизточно държавно предприятие“ ДП никъде не фигурира РДГ – Бургас, като част от структурата на това държавно предприятие.

На второ място: отмененото от съда наказателно постановление е на директора на РДГ-Бургас. С неговото постановление, той е санирал действията извършени от служители на ДГС – Средец. Той е разпоредил изземването на вещта на моя доверител - автомобил и е имало държане от година и няколко месеца. Това обосновава отговора на РДГ - Бургас за неправомерните действия, обявени като такива от съда.

Свидетелите, които водим ще установяват в различни периоди от време, че са предоставяли автомобилите си на моя доверител, тъй като неговият е бил иззет от ДГС. Той е отишъл на двата пъти да си получава автомобила, като първия път са отказали да го върнат въпреки, че съдът се е произнесъл и това беше връчено на административнонаказващия орган, и вместо да предприеме действия, за да върне вещта при депозирана молба, отказва да върне вещта на моя доверител. Подобно поведение не следва да бъде толерирано.

ЮРИСКОНСУЛТ М.: Моля да задължите ищеца да уточни петитума на исковата си молба, тъй като в петитума на исковата молба иска да му бъде присъдено претендираното обезщетение за неимуществени вреди. През цялото време до настоящия момент, а видно и от исковата молба се твърди за незаконосъобразни действия от ДГС-Средец. Сега се твърдят незаконосъобразни действия на РДГ-Бургас. Моля да задължите ищеца да уточни в днешно съдебно заседание претендираните 5 000 лева вследствие на какви действия и за какво се дължат.

 

Съдът счита, че не е нужно да дава възможност на ищеца да уточни претендираното в исковата молба.

 

Съдът ДОПУСКА до разпит водените от ищеца свидетели, които въвежда в съдебната зала и на които снема самоличност както следва:

Д.А.Т.–  ЕГН **********, български гражданин, неосъждан, женен, без дела и родство с ищеца.

Я.П.Р.– ЕГН **********, български гражданин, неосъждан, женен, без дела и родство с ищеца.

Свидетелите предупредени за наказателната отговорност по чл. 290 от НК.

Обещават да говорят истината.

 

Свидетелят Р.беше отведен от съдебната зала.

 

          СВИДЕТЕЛЯТ Т.НА ВЪПРОСИ НА АДВ. К.: Познавам Г. от може би 7-8 г. Приятели сме. Живеем в един квартал. Колеги сме - ловци.

          Аз знам, че на Г. му беше отнето оръжието и автомобила джип „Дискавъри Рейндж ровър“. Едно такова лишаване от оръжие и автомобил не води до нищо добро. Реши се, че ще му го връщат и се радваше, че ще отиваме да вземем автомобила. Бяхме се подготвили с акумулатори, гориво, но половин час след това се върна, като беше нервен, псува малко и се обади на адвоката си, че не искат да му връщат автомобила. Тогава не му го върнаха. Това не си спомням точно кога беше, но мисля че юни месец, миналата година. След това когато се прибрахме, мисля, че мина още един месец и при повторното отиване автомобилът му беше върнат.

          Предоставял съм автомобила си на Г.. Нищо не ми е плащал за това. Лично аз съм водил Г. два пъти до гр. София, защото жена му беше бременна и имаше медицински проблеми.

АДВ. К.: Нямам повече въпроси към свидетеля.

 

          СВИДЕТЕЛЯТ Т.НА ВЪПРОСИ НА ЮРИСКОНСУЛТ М.: Ходихме в ДГС гр. Средец. Г. се качи в сградата на ДГС. Аз и Я. останахме в колата. Г. се качи в сградата и когато слезе оттам каза, че няма да му върнат колата и звънна по телефона на адвоката.

          Доколкото имам спомен каза, че директорът на горското в гр. Средец му е отказал, но не знам точно.

          ЮРИСКОНСУЛТ М.: Нямам повече въпроси към свидетеля.

         

          ПРОКУРОРЪТ: Нямам въпроси към свидетеля.

 

          Съдът ВЪВЕЖДА в съдебната зала свидетеля Райков.

 

          СВИДЕТЕЛЯТ Р.НА ВЪПРОСИ НА АДВ. К.: Приятели сме с Г.Ц. от 15 години и сме приятелски семейства. Аз не съм законен ловец, но ходя като „карач“ с тях.

          Ходихме в гр. Средец през септември месец на 2017 г., като не съм сигурен за месеца. Бяхме с Г. и Д., защото много време беше стоял автомобилът - джип марка „Дискавъри“ и не знаехме състоянието на джипа. Джипът беше задържан и адвокатът се обади на Г., че може вече да го получи. Отидохме там, всичко беше нормално, но му казаха в административната сграда, че няма да му го дадат. Той се обади на адвоката. Вътре ние не бяхме. Беше само Г. вътре. Той се обади на адвоката си, даже бяхме свалили компресори и акумулаторите, но след това казаха, че няма да го дадат. Говори много време с адвоката си, изнерви се, притесни и се върнахме обратно в ж.к. „Меден рудник“ с празни ръце. След това аз вече не можах да взема ден, за да отидем, като седмица-две след това не помня точно, Г. отиде и си получи джипа. Аз не присъствах тогава.

          Случвало се е когато джипът не беше в него да услужвам на Г. с моя автомобил. Мисля, че това беше в началото на август, като от съпругата му разбрах, че трябвало да пътуват до гр. София и ползваха моята кола. Не ми е плащал нищо за това. Всичко е на приятелски начала.

          АДВ. К.: Нямам повече въпроси към свидетеля.

 

          СВИДЕТЕЛЯТ Р.НА ВЪПРОСИ НА ЮРИСКОНСУЛТ М.: Г. каза, че директорът на горското стопанство в Средец му е отказал да върне джипа.

          ЮРИСКОНСУЛТ М.: Нямам повече въпроси към свидетеля.

 

ПРОКУРОРЪТ: Нямам въпроси към свидетеля.

 

          АДВ. К.: Нямам други доказателствени искания. Да се приключи събирането на доказателствата.

Представям молба по чл. 80 от ГПК за направените съдебно-деловодни разноски.

          ЮРИСКОНСУЛТ М.: Нямам доказателствени искания. Да се приключи събирането на доказателствата.

          ПРОКУРОРЪТ: Нямам доказателствени искания. Да се приключи събирането на доказателствата.

 

          С оглед изявленията на страните и по доказателствата, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

          ПРИЕМА представените по делото писмени доказателства.

          ПРИКЛЮЧВА събирането на доказателствата.        

          ДАВА думата по същество:

АДВ. К.: Моля да уважите исковата молба и да присъдите исканото с нея обезщетение. Подробни съображения ще изложа в писмени бележки.

Относно правосубектността на РДГ – Бургас твърдя, че правилно съм посочил ответника в настоящото производство, тъй като за действията на подчинените структури в РДГ-Бургас било служители, било директор на ДГС-Средец, отговорността им се трансформира до висшестоящата структурна единица, която има собствена бюджетна сметка. Това е принципа на трайната практика на ВАС и ВКС.

На второ място: за действията на служители на ДГС-Средец, които първоначално по техни твърдения са установили нарушения, на който и да е нормативен акт и да са предприели действия и въз основа на тези техни действия и съставени документи, директорът на РДГ-Бургас е издал отмененото от съда наказателно постановление легитимира отговорността точно на РДГ-Бургас. Това, че в специалния закон за горите било предвидено тези ДГС да бъдат част от структурата на незнам си кой район, не може да промени легитимацията на процесното учреждение, в която структура влиза ДГС-Средец, нито да промени основанието, по което е предявен иска по ЗОДОВ. По тези съображения и с оглед събраните в днешно съдебно заседание обстоятелства, които бяха изложени от двамата допуснати и разпитани от съда свидетели, намирам иска за допустим, основателен и доказан. Доколкото претенцията за неимуществени вреди се определя и присъжда от съда по справедливост, аз ще моля да намерите, че държането на автомобила и ловния автомат на доверителя ми за повече от година и два месеца след влизане в сила на окончателното решение на Административен съд - Бургас е в противоречие с правото на собственост със законните интереси при това и с правата на ищеца.

По тези съображения, моля да уважите иска и да присъдите направените от доверителя ми разноски.

Моля да определите подходящ срок за представяне на писмени бележки.

ЮРИСКОНСУЛТ М.: Моля да отхвърлите изцяло исковата претенция. Абсолютно споделям твърдението на адв. К., че следва да се носи отговорност от държавен орган за подчинени негови структури. Аналогичен е и чл. 1 от ЗОДОВ, който предвижда отговорността на органа за длъжностните лица на съответния административен орган по повод изпълнение на техните задължения. Техният случай не е такъв по чл. 158, ал. 2 от ЗГ, тъй като регионалните дирекции по горите са юридически лица на бюджетна издръжка, структури на изпълнителната агенция по горите - тоест говорим за бюджетен разпоредител, както отбеляза адв. К., но ДГС-Средец не е подчинен административно на РДГ-Бургас, като аргумент за това съм изложил в отговора на жалбата, видно от които ДГС-Средец се явява ТП на търговец, а именно „Югоизточно държавно предприятие“ гр. Сливен. Видно от представената от мен разпечатка, ДГС-Средец се е вляло в „Югоизточно държавно предприятие“. Никъде в закона не е вписано, че ДГС-Средец е подчинен административно на РДГ-Бургас. Всички текстове са в обратен смисъл. Действително, както отбеляза адв. К. това беше предмет на друго производство пред настоящия състав, предвидил е да се заплатят разноските по ЗОДОВ, което беше и реализирано. Няма спор по преписката, че става въпрос по настоящото производство за действия на служители от ДГС-Средец от момента на задържане на автомобила и оръжието, което е извършено от служители на ДГС-Средец, както и отказ, който е извършен от служител на ДГС-Средец, както се твърди в исковата молба от юрисконсулта а след това и от директора РГС-Бургас не е отказано връщане на автомобила, като с писмо изх. № 3282/ 04.08.2017 г. на директора на РДГ-Бургас в отговор на искане на адв. К. му е указано къде е автомобилът и как следва да бъде върнат, тъй като е на отговорно пазене при домакина в ТП „ДГС-Средец“. Впоследствие видно и от самата искова молба е поискано връщане на автомобила, като цитирам: „…. час по-късно зам. директора на РДГ – Бургас – С. Т. е поискал някой да отиде до РДГ, като той щял да даде писмо до ДГС-Средец и тогава можел да отиде да си вземе автомобила.“ Не е оказано съдействие, за да се свърши работа. Официалното писмо е изпратено много по-рано, което е видно от административната преписка. Дори и да приемете, че са налице незаконосъобразни действия, то те са извършени от служители на ДГС-Средец и не следва РДГ-Бургас да носи отговорност за тези действия на основание чл. 1 от ЗОДОВ.

На последно място: ако не възприемете изложеното от мен за липса на легитимация в настоящия случай считам, че по никакъв начин не се доказа твърдението да са претърпени неимуществени вреди. Свидетелите говориха единствено, че са водили ищеца с чужд автомобил до гр. София. Аз не виждам къде са вредите, не са претърпени психически разстройства. Считам иска за недоказан в частта за неимуществени вреди в размер на 5000 лв., като моля за пълно отхвърляне на исковата претенция.

Моля да ни се присъди юрисконсултско възнаграждение съгласно Тарифа № 1.

          ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми г-н съдия, аз поддържам становището за недопустимост на исковата молба по отношение на РДГ-Бургас, тъй като същият в случая не би могло да носи отговорност по ЗОДОВ съобразно изложените в исковата молба обстоятелства. В случай, че не уважите това становище считам, че исковата молба следва да бъде оставена без уважение поради липса на фактическия състав по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. От събраните доказателства е видно и не се установиха незаконосъобразни действия на РДГ-Бургас по отношение на отказа за връщане на автомобила или за незаконосъобразни действия или бездействия.

На второ място: не се констатира наличието на неимуществени вреди съгласно показанията на разпитаните двама свидетели. Видно от събраните доказателства, ищецът е претърпял известни неудобства, които не могат да се определят като неимуществени вреди.

Съдът ще се произнесе в законоустановения срок.

ДАВА 7-дневен срок на страните за представяне на писмени защити.

Протоколът е изготвен в съдебно заседание.

Заседанието приключи в 11.22 часа.

 

 

       СЕКРЕТАР:                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: