Р Е Ш Е Н И Е

 

 

№:745                                  17.04.2018г.                            гр.Бургас,

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Административен съд – гр.Бургас                                                        VІІ-ми състав

На двадесет и седми март                             две хиляди и осемнадесета година

В публично заседание в следния състав:

Председател:….Румен Йосифов

Секретар: С. Х.

Прокурор:

като разгледа докладваното от Румен Йосифов

административно дело № 238 по описа за 2018 година, за да се произнесе взе пред вид следното:

 

 

Производството е по реда на чл.145 и следващите от Административно-процесуалния кодекс (АПК), вр. чл.172, ал.5 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).

Образувано е по жалба на З.Б.Д., ЕГН-**********,*** Левски ***, против заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ПАМ) № 17-4635-000201 от 12.10.2017г., издадена от началник РУП към ОДМВР-Бургас, РУ-Приморско, с която временно е отнето свидетелството му за управление на моторно превозно средство (МПС), до решаване въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.

В жалбата и уточняващата я молба от 06.02.2018г. се изразява становище за незаконосъобразност на обжалваната заповед и се прави искане за нейната отмяна. Твърди се, че жалбоподателят не е извършил нарушението посочено в процесната заповед, тъй като на инкриминираната дата не е управлявал описания мотоциклет, а го е бутал, поради което е ирелевантно дали е употребил алкохол или не. В съдебно заседание, жалбоподателят чрез редовно упълномощения от него адв.С.К. ***, поддържа жалбата и пледира за отмяна на оспорената заповед. Счита, че в нея не са изложени фактически и правни предпоставки за прилагането на мярата в максимален срок, а с оглед различните хипотези на налаганите наказания по чл.174, ал.1, т.1 и 2 от ЗДвП, би могло да се получи период в който свидетелството за правоуправление на жалбоподателя необосновано не е у него. Намира също, че представената по делото съдебно-медицинска експертиза е извършена в рамките на друго производство – досъдебно, поради което не може да бъде ценена като доказателство в настоящото, а изключването й предполага различна квалификация на деянието, при което лишаването от правоуправление ще е само шест месеца.

Ответната страна – началник РУП към ОДМВР-Бургас, РУ-Приморско, редовно уведомен, не изпраща представител. Представя административната преписка по която е издадена процесната заповед. Не изразява становище по оспорването и не прави искания.

 

След като прецени твърденията на страните, събрания по делото доказателствен материал и съобрази закона, Административен съд - Бургас в настоящия си състав намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Не бяха представени доказателства от ответника за датата на която оспорената заповед е връчена на жалбоподателя, въпреки двукратните указания на съда. Представено е единствено писмо без дата, с която процесната заповед е била изпратена за връчване чрез СДВР. Жалбата срещу заповедта е подадена на 18.01.2018г. чрез административния орган (вж. входящия индекс). Разпоредбата на чл.172, ал.5 от ЗДвП регламентира, че обжалването на заповедите по ал.1, включително ПАМ по чл.171, т.1 от ЗДвП, се извършва по реда на АПК, т.е. приложим е срокът по чл.149, ал.1 от АПК, който е 14-дневен от деня на съобщаването. Предвид липсата на данни за датата на връчване на заповедта, настоящият състав приема, че жалбата е подадена от активно легитимирана страна – адресат на акта, при наличието на правен интерес от търсената защита срещу годен за обжалване административен акт и в законоустановения срок за обжалване, пред компетентния съд и е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Със заповед за прилагане на ПАМ № 17-4635-000201/12.10.2017г., началникът на РУ-Приморско към ОДМВР-Бургас наложил на жалбоподателя Д. принудителна административна мярка – временно отнемане на свидетелството за управление на МПС, до решаване въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца, на основание чл.22 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл.171, т.1, б.“б“ от ЗДвП. Като фактическо основание за издаване на заповедта е посочено обстоятелството, че на същата дата е съставен  акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № Д49690/12.10.2017г. против З.Д. за това, че на 09.08.2017г., около 05:40 часа в общ.Приморско на път Втори клас № ІІ-99, км.35, с посока гр.Созопол, като водач на МПС Хонда ПЦХ-125, рег.№ ***, управлявал мотоциклета, като не съобразил скоростта си с пътния релеф, вследствие на което напуснал платното за движение в дясно и се блъснал в еластична преграда-мантинела, реализирайки пътно-транспортно произшествие (ПТП), от което е пострадал водачът. На Д. била взета кръв за анализ и резултатът от извършената съдебно-медицинска експертиза № 404/2017г. доказал наличие на 1,02 промила на хиляда в кръвта му към часа на управление.

Към преписката е приложен цитирания АУАН № Д49690/12.10.2017г., в който е изложена същата фактическа обстановка, както и в оспорената заповед, като свидетелството за правоуправление на нарушителя е иззето със съставянето на акта, видно от отбелязването в него. Приложена е и цитираната в оспорената заповед съдебно-медицинска експертиза № 404/2017г., която е изготвена от д-р П.П.по искане на разследващия полицай по досъдебно производство № 270/2017г. по описа на РУ-Приморско. В нея след направени изчисления по формулата на Видмарк, вещото лице е установило, че концентрацията на алкохол в кръвта на З.Д. към 05:40 часа на 09.08.2017г., т.е. към момента на нарушението, е била 1,02 промила. Представено е наказателно постановление (НП) № 17-4635-000576/02.01.2018г., с което началникът на РУ-Приморско към ОДМВР-Бургас наложил на Д. за двете нарушения, квалифицирани съответно по чл.20, ал.2 от ЗДвП и чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП, административни наказания както следва: на основание чл.179, ал.2, пр.1 от ЗДвП – глоба в размер на 200лв. и на основание чл.174, ал.1, т.2 от ЗДвП – глоба в размер на 1000лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца. По делото не са ангажирани доказателства дали НП е влязло в сила.

При служебно извършената проверка за законосъобразност на оспорвания административен акт, настоящият съдебен състав констатира, че същият е произнесен от компетентен орган, в законоустановената форма, при спазване на административнопроизводствените правила за неговото издаване и в съответствие с приложимия материален закон. Този извод се налага по следните съображения:

Нормата на чл.168, ал.1 от АПК определя, че съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания за оспорване на административните актове по смисъла на чл.146 от АПК.

Оспорената заповед е издадена от административен орган с териториална и материална компетентност, тъй като съгласно чл.172 от ЗДвП, принудителните административни мерки се налагат с мотивирана писмена заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон. В случая това е началникът на РУ-Приморско към ОДМВР-Бургас, на когото са делегирани правомощия да издава заповеди за прилагане на принудителни административни мерки със заповед рег.№ 251з-209/18.01.2017г. на директора на ОДМВР-Бургас (л.36 от делото).

Съдът приема, че процесната заповед отговаря на изискванията за форма. В нея е посочено, че се издава въз основа на АУАН № Д49690/12.10.2017г., като са описани и установените с акта обстоятелства. Съдът намира, че оспорваната заповед съдържа необходимите реквизити, посочени в разпоредбата на чл.59, ал.2 от АПК, тъй като в текста й фигурира позоваване на фактическото обстоятелство, съставляващо едновременно с това и възприетото от органа при произнасянето му материалноправно основание за прилагане на принудителната административна мярка. След като е посочено, че заповедта се издава на основание чл.171, т.1, б.“б“ от ЗДвП, поради това, че лицето е управлявало МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установено по надлежния ред, обосноваващи преценката за приложението на тази разпоредба се съдържат както в обстоятелствената част на заповедта, така и в цитирания в същата АУАН, то процесната заповед се явява мотивирана.

 При издаването на заповедта не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Същата се основава на акт за установяване на административно нарушение, съставен от компетентен орган, при спазване на задължителните реквизити по съдържанието му и процедурата за съставянето и връчването му. Административният орган е изпълнил задължението си по чл.36 от АПК за служебно събиране на доказателствата, необходими за установяване на релевантните за спора юридически факти. Към административната преписка са приложени писмени доказателства, удостоверяващи наличието на фактическите основания, мотивирали органа да издаде заповедта. Такова писмено доказателство е и изготвената съдебно-медицинска експертиза № 404/2017г., която макар да е била извършена в рамките на воденото по случая наказателно производство, правилно е била ценена и цитирана в оспорената заповед, с приобщаването й към доказателствения материал по настоящото административно производство като писмено доказателство по чл.40 от АПК.

Заповедта е съобразена с материалния закон и неговата цел. С нормата на чл.171, т.1, б.“б“ от ЗДвП е предвидено налагането на принудителна административна мярка временно отнемане на свидетелството за управление на водач на МПС, който управлява МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установено в случая с медицинска експертиза. От приложения АУАН се установи, че на 09.08.2017г., около 05:40, на път Втори клас № ІІ-99, км.35, в района на гр.Приморско, посока гр.Созопол, З.Д. управлявал двуколесно МПС – мотоциклет след употреба на алкохол в нормативно запретената концентрация, установено по надлежния ред. Нарушението на задължението на водача в настоящия случай е констатирано със съставен акт от компетентно длъжностно лице – Ирко Костадинов, мл.автоконтрольор при РУ-Приморско към ОДМВР-Бургас.

В настоящото производство жалбоподателят твърди, че не е извършил посоченото в акта и заповедта нарушение, защото само бутал мотоциклета, а не го управлявал, но не ангажира доказателства в подкрепа на твърденията си, с което не обори нормативно предвидената презумптивна доказателствена сила на акта за установяване на административно нарушение съставен за нарушение по ЗДвП, на основание чл.189, ал.2 от ЗДвП.

Съдът намира, че оспорената заповед съответства и на целта на закона. Съгласно разпоредбата на чл.171, т.1, б.“б“ от ЗДвП административният орган действа при условията на обвързана компетентност, което означава, че при установяване на фактическите основания, визирани в хипотезата на правната норма, както е в случая, същият няма право на избор или на свободна преценка дали да наложи принудителната административна мярка или не, а в условията на обвързана компетентност е длъжен да издаде административен акт с указаното от закона съдържание. (Вж. в тази насока решение № 5226 от 03.05.2016г. на ВАС по адм. д. № 8650/2015г., VII о.) Анализът на разпоредбата на чл.171 от ЗДвП сочи, че мерките от вида на процесната имат две цели. Те са с превантивен характер и целят осуетяване възможността на дееца да извърши други подобни нарушения и едновременно с това имат преустановяващ ефект, тъй като са насочени към прекратяване на деянието, осъществяващо състав административно нарушение по смисъла на специалния закон – в случая чл.174, ал.1, т.2 от ЗДвП. Именно с оглед непосредствената цел за ограничаване на евентуално противоправно поведение и обезпечаване положителните действия на субекта на нарушението, мярката се прилага под прекратително условие – до решаване на въпроса за отговорността на водача на МПС, но за не повече от 18 месеца. При произнасянето на компетентния орган относно осъществяването на административната или наказателна отговорност на водача или след изтичане на нормативно определения максимален 18-месечен срок (ако до този момент въпросът за отговорността не е решен), ПАМ следва да се счита автоматично за отпаднала с оглед настъпилото прекратително условие, с което е обвързано действието й.

В тази връзка неоснователно е възражението на жалбоподателя, че мярката му е определена в максимален срок. В случая административният орган както при налагането на мярката, така и при посочването на нейния срок, действа в условията на обвързана компетентност, защото мярката може да бъде определена само в посочените в приложимата норма размери – до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от 18 месеца, в какъвто размер е определена в оспорената заповед. В случая не може да се говори нито за минимален, нито за максимален размер на мярката.

По силата на чл.190, ал.2 от ЗДвП, наказанието лишаване от право да се управлява МПС тече от датата на изземването на свидетелството за управление, а според чл.172, ал.3 от ЗДвП в случаите по чл.171, т.1, б.“б“ от ЗДвП, свидетелството на водача се изземва със съставянето на АУАН. Разпоредбата на чл.20 от Наредба № I-157 от 01.10.2002г. за условията и реда за издаване на свидетелство за управление на моторни превозни средства, отчета на водачите и тяхната дисциплина предвижда, че отнемане на свидетелства за управление на МПС се извършва въз основа на: 1.Влезли в сила наказателни постановления, решения или присъди, с които е наложено наказание лишаване от право да се управлява МПС; 2.Заповед за прилагане на принудителна административна мярка; 3.Съставен акт за установяване на административното нарушение, в изрично предвидените от ЗДвП случаи.

Видно от доказателствата по делото към датата на издаване на процесната заповед, свидетелството за правоуправление на жалбоподателя вече е било иззето от контролните органи със съставянето на АУАН. Тази заповед има предварително изпълнение на основание чл.172, ал.6 от ЗДвП. Нейните правни последици възникват от момента на издаване на заповедта, а не от влизането й в сила. Ето защо следва да се приеме, че изземването на свидетелството на управление на МПС във въпросната хипотеза е извършено със съставянето на АУАН, който съвпада с датата на издаване на заповедта за налагане на ПАМ. Следователно наказанието лишаване от право да се управлява МПС за срок от 12 месеца, (макар, че за НП № 17-4635-000576/02.01.2018г. няма данни да е влязло в сила, т.е. не е ясно дали въпросът по решаване отговорността на нарушителя е решен с окончателен акт), би започнало да тече на 12.10.2017г. и би изтекло на 12.10.2018г. ако НП е влязло в сила, поради което няма как да се стигне до период в който свидетелството за правоуправление на жалбоподателя да е иззето необосновано.

С оглед изложеното съдът намира, че са били налице материалноправните предпоставки и административният орган с основание е издал атакуваната заповед, с която на жалбоподателя е наложена предвидената в закона принудителна административна мярка. Същата е съобразена и с целта, преследвана от закона, доколкото е установена както в обществен интерес, така и в интерес на самия водач. Тя е наложена в нормативно определения размер, който не може да бъде намаляван.

 По изложените съображения съдът приема, че жалбата срещу заповед за прилагане на ПАМ № 17-4635-000201 от 12.10.2017г., издадена от началник РУП към ОДМВР-Бургас, РУ-Приморско, е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

На основание чл.172, ал.2 от АПК, Административен съд - Бургас, седми състав

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на З.Б.Д., ЕГН-**********,*** Левски ***, против заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 17-4635-000201 от 12.10.2017г., издадена от началник РУП към ОДМВР-Бургас, РУ-Приморско, с която временно е отнето свидетелството му за управление на моторно превозно средство, до решаване въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.

Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

 

 

                                                        СЪДИЯ: