Р Е Ш Е Н И Е

 

    Номер 721         Година 28.03.2013      Град Бургас

 

В    ИМЕТО    НА    НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – БУРГАС, Х-ти състав, на дванадесети март две хиляди и тринадесета година в публично заседание, в състав:

 

                                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ:  Даниела Драгнева

 

 

Секретар Й.Б.

като разгледа докладваното от съдия Драгнева, административен характер дело номер 238 по описа за 2013 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.145 и следващите  Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.118, ал.3 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).

Образувано по жалба на Т.С.В.-Р. *** против решение КПК-2/04.01.2013г. на Директора на Районно управление „Социално осигуряване” гр.Бургас, с което е оставено в сила разпореждане № 022-00-51-5/29.11.2012г. на ръководителя на осигуряването за безработица в РУ“СО” гр.Бургас. С разпореждането на основание чл.54ж, ал.2, във връзка с чл.114, ал.1 от КСО е разпоредено жалбоподателката да възстанови недобросъвестно получено парично обезщетение за безработица за периода от 01.04.2008г. до 30.06.2008г. в размер на главницата 600,00 лева и лихва 575,63 лева, определена за периода от датата на получаване на обезщетението до датата на разпореждането. Счита, че постановеното решение е незаконосъобразно и неправилно и моли да бъде отменено и да и се присъдят направените по делото разноски. В съдебно заседание поддържа жалбата и моли да бъде уважена.

Ответникът – Директора на Районно управление “Социално осигуряване” гр.Бургас редовно уведомен, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата и моли да бъде оставена без уважение.

Административен съд Бургас, намира, че жалбата е процесуално допустима като подадена в срока по чл.118 ал.1 от КСО, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването. Разгледана по същество жалбата е основателна.

С разпореждане № 17/14.01.2008г. (л.55 от делото) на ръководителя на осигуряването за безработица е отпуснато парично обезщетение за безработица на Т.С.В.-Р. за периода от 01.01.2008г. до 31.10.2008г., на основание чл.54а, ал.1, във връзка с чл.54б, ал.1 и чл.54в, ал.1 от КСО.

С разпореждане № 1088/04.07.2008г.(л.50 от делото) на ръководителя на осигуряването за безработица е прекратено изплащането на парично обезщетение за безработица на жалбоподателката, считано от 01.07.2008г., на основание чл.54д, ал.1, т.1 от КСО, тъй като лицето е започнало да се самоосигурява.

Със заповед № 1015/30.10.2012г. (л.34 от делото) на директора на РУ „СО” гр.Бургас, на основание чл.107 от КСО е наредено да се извърши проверка на Община Сунгурларе. За извършената проверка е съставен констативен протокол № 1482/08.11.2012г. (л.32 от делото). На Община Сунгурларе са дадени задължителни предписания изх.№ 1489/06.11.2012г. (л.49 от делото), касаещи подаването на декларации обр.1 за лицето Т.С.В..

С разпореждане № 022-00-51-3/29.11.2012г.(л.29 от делото) на ръководителя на осигуряването за безработица в РУ“СО” гр.Бургас е възстановено изплащането на отпуснато с разпореждане № 17/14.01.2008г. парично обезщетение за безработица на Т.С.В.-Р., за периода от 01.07.2008г. до 31.10.2008г. в размер на 200,00 лева.

С разпореждане № 022-00-51-4/29.11.2012г.(л.28 от делото) на ръководителя на осигуряването за безработица в РУ“СО” гр.Бургас е прекратено изплащането на отпуснато с разпореждане № 17/14.01.2008г. парично обезщетение за безработица на Т.С.В.-Р., считано от 01.04.2008г.

С разпореждане № 022-00-51-5/29.11.2012г.(л.26 от делото) на ръководителя на осигуряването за безработица в РУ“СО” гр.Бургас, на основание чл.54ж, ал.2, във връзка с чл.114, ал.1 от КСО е разпоредено жалбоподателката да възстанови недобросъвестно получено парично обезщетение за безработица за периода от 01.04.2008г. до 30.06.2008г. в размер на главницата 600,00 лева и лихва 575,63 лева, определена за периода от датата на получаване на обезщетението до датата на разпореждането. Разпореждането е връчено на 30.11.2012г., видно от направеното на него отбелязване и е оспорено по административен ред с жалба вх.№ 94-Т-3962-1/13.12.2012г. (л.12 от делото).

С решение КПК-2/04.01.2013г. на Директора на Районно управление „Социално осигуряване” гр.Бургас е оставено в сила разпореждане № 022-00-51-5/29.11.2012г. на ръководителя на осигуряването за безработица в РУ“СО” гр.Бургас. В мотивите на решението е прието, че за периода от 01.04.2008г. до 30.06.2008г.  Т.Р. е подлежала на осигуряване по чл.4, ал.3, т.5 от КСО, тъй като по сключения от нея граждански договор № 9/01.04.2008г., съгласно сметка № 55/31.07.2008г. е изплатена сума в размер на 1945,41 лева, като след приспадане на нормативно признати разходи, осигурителния доход е 1 459,06 лева за периода 01.04.2008г. до 30.06.2008г.. Този осигурителен доход е разделен по равно за посочените месеци, през които е упражнявана дейността, т.е. по 364,76 лева. По силата на договора Т.Р. е обвързана с извършването на консултантски услуги за целия срок на договора, а не само за определени дни. Съгласно чл.4, ал.3, т.5 от КСО и чл.5 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица и български граждани на работа в чужбина, за тези месеци са се дължали осигурителни вноски върху получено възнаграждение, което е повече от една минимална работна заплата за страната – 220,00 лева. Съгласно чл.114, ал.1 от КСО, недобросъвестно получените суми за осигурителни плащания се възстановяват от лицето, заедно с лихвата по чл.113. При подаване на заявлението за отпускане па парично обезщетение за безработица с вх.№ 51/10.01.2008г., г-жа Р. е подала и декларация за обстоятелствата за отпускане на парично обезщетение за безработица по чл.54а, където в т.1 е посочила, че не упражнява трудова дейност за която подлежи на задължително осигуряване по чл.4 от КСО и се е задължила да уведоми в 7-дневен срок за настъпилата промяна. Не е уведомила за започване на дейност, за която е подлежала на задължително осигуряване по чл.4 от КСО, поради което недобросъвестно е получила паричните обезщетения за безработица за периода от 01.04.2008г. до 30.06.2008г.. Решението е връчено на 08.01.2013г., видно от приложеното известие за доставяне (л.11 от делото) и е обжалвано с жалба вх.№ 94-Т-3962-1/16.01.2013г. (л.4 от делото), подадена в срока по чл.118, ал.1 от КСО.

При така изложените фактически данни, които се подкрепят от приложените по делото писмени доказателства съдът достигна до следните правни изводи:

Съобразно разпоредбата на чл.168, ал.1 от АПК, съдът преценява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл.146 от АПК. Настоящия състав счита, че обжалваното решение е издадено от компетентен орган, при спазване на установената писмена форма, но в противоречие с материалноправните разпоредби на закона.

Съгласно чл.54а, ал.1 от КСО (редакция ДВ бр.23/27.03.2008г.), право на парично обезщетение за безработица имат лицата, за които са внесени или дължими осигурителни вноски във фонд "Безработица" най-малко 9 месеца през последните 15 месеца преди прекратяване на осигуряването и които: 1. имат регистрация като безработни в Агенцията по заетостта; 2. нямат отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст или професионална пенсия за ранно пенсиониране и 3 не упражняват трудова дейност, за която подлежат на задължително осигуряване по чл. 4.

В случая не е налице спор по делото, че по отношение на жалбоподателката са налице предпоставките по чл.54а, ал.1, т.1 и т.2 от КСО, като спора е относно това, дали за периода от 01.04.2008г. до 30.06.2008г., тя е упражнявала трудова дейност, за която подлежат на задължително осигуряване по чл. 4. Според административния орган, тя е подлежала на задължително осигуряване, с оглед нормата на чл.4, ал.3, т.5 от КСО, тъй като през периода е получавала възнаграждение по граждански договор № 9/01.04.2008г., в размер над минималната работна заплата за страната. Жалбоподателката, счита, че неправилно е прието, че е подлежала на задължително осигуряване, тъй като възнаграждението е изплащано за обем работа на база на изготвени доклади имащи характера на отчети за свършената работа, като и през трите месеца е предоставяла услугата през три дни или общо девет дни, а през м.юли. за 18 дни.

Т.В.-Р., като изпълнител е сключила с Община Сунгурларе, като възложител граждански договор № 9/01.04.2008г., по силата на който е приела да извършва дейността на „Психолог” по проект „Дневен център за възрастни хора  - гр.Сунгурларе”, като изпълнението на дейността ще се осъществява съгласно описанието, план-графика, бюджета на проекта и ръководството за изпълнение на грантовата схема. Възложителят се е задължил, след приемане на извършената работа, да изплати на изпълнителя възнаграждение в размер на 2 918,12 лева, на два пъти, за целия срок на договора от 01.04.2008г. до 30.09.2008г.  

Видно от сметка № 55/31.07.2008г. (л.37 от делото), на жалбоподателката е изплатена сумата от 1 945,41 лева, като осигурителния доход, след приспадане на нормативно признатите разходи е 1 459,06 лева. Към момента на изплащане на сумата, за всеки от изминалите четири месеца по договора са подавани месечни отчети (л.15-19 от делото). Представена е и форма за вложен труд (л.14 от делото), изготвена и подписана от жалбоподателката и приета и подписано от ръководителя на проекта – М.К.. Съгласно посочената форма през първите три месеца е била заета с изпълнението на договора по три дни, а през четвъртия месец 18 дни или общо за четирите месеца 27 дни.

Съгласно чл.4, ал.3, т.5 от КСО, в приложимата редакция, задължително осигурени за инвалидност поради общо заболяване за старост и за смърт са лицата, които полагат труд без трудово правоотношение и получават месечно възнаграждение, равно или над една минимална работна заплата, след намаляването му с нормативно признатите разходи, ако не са осигурени на друго основание през съответния месец.

Видно от посочената норма за да има задължение за осигуряване на инвалидност поради общо заболяване за старост и за смърт, по отношение на лицето е необходимо да са налице три кумулативно предвидени предпоставки. Първата е лицето да полага труд, без трудово правоотношение. Втората да получават месечно възнаграждение, равно или над една минимална работна заплата, след намаляването му с нормативно признатите разходи и третата да не е осигурено на друго основание през съответния месец. При липсата на която и да е от тези предпоставки, лицето няма задължението да се осигурява за посочените осигурителни случай.

По делото липсва спор, че през процесния период жалбоподателката е полагала труд по граждански договор, тоест без трудово правоотношение и не е била осигурена на друго основание, но липсва втората предпоставка - да е получавала месечно възнаграждение, равно или над една минимална работна заплата. В случая жалбоподателката не е получавала месечно възнаграждение, а за положения от нея труд през четирите месеца от действието на гражданския договор на 31.07.2008г. е получила сумата от 1 459,06 лева.

Неправилно административния орган е разпределил тази сума по равно за четирите месеца на действието на договора. По своята същност „гражданския договор” си прилича с „трудовия договор” единствено по това, че и при двата договора е налице предоставяне на труд срещу възнаграждение. Същевременно тези два договора се различават по това че, за разлика от „трудовия договор” при който се дължи полагане на личен труд в рамките на определено работно време, на определено работно място и длъжност, за изпълнение на определена, трайно осъществявана работа със средства и материали на работодателя за който труд се дължи месечно възнаграждение, то при „гражданския договор” се дължи постигането на определен трудов резултат, без да е необходимо да бъде договорено определено работно време, длъжност, работно място и начина на изплащане на възнаграждение би могло да бъде по месечно или по друг уговорен от страните начин. При „гражданския договор”, по отношение на заплащане на дължимото възнаграждение водещо е договореното между страните по договора. Ето защо, след като по граждански договор № 9/01.04.2008г. е договорено заплащане на дължимото възнаграждение на два пъти за целия срок на договора и по този начин е извършено плащането, неправилно административния орган вместо да се съобрази с договореното е приел, че жалбоподателката е получавала месечно възнаграждение, чийто размер е определен, като получената сума е разделена на четири равни вноски, за месеците през които е престиран труд по договора.

С оглед на изложеното, след като през месеците април, май и юни 2008г., жалбоподателката не е получавала месечно възнаграждение, то тя по силата на чл.4, ал.3, т.5 от КСО няма задължението да се осигурява за инвалидност поради общо заболяване за старост и за смърт, поради което са били налице основанията по чл.54а, ал.1 от КСО и тя е имала право на парично обезщетение за безработица.

В допълнение на изложеното следва да се има в предвид, че дори и да се приеме логиката на административния орган, че след като труда е престиран през четири месеца и за всеки от тях, по отделно да се определи месечно възнаграждение, то жалбоподателката отново не подлежи на задължително осигуряване по чл.4, ал.3, т.5 от КСО. В този случай дължимото месечно възнаграждение следва да се определи не по равно за всеки месец, както е направил административния орган, а съобразно извършената и отчетена работа. От представените месечни отчети и форма за вложен труд се установява, че жалбоподателката през периода от 01.04.2008г. до 31.07.2008г. е престирала труд през 27 дни, за които и е изплатено възнаграждение, след приспадане на нормативно признатите разходи в размер на 1 459,06 лева. При така установените дни на положен труд и изплатено общо възнаграждение, се определя дневно възнаграждение в размер на 54,04 лева. През месеците април, май и юни жалбоподателката е работила по три дни или за всеки от месеците дължимото и възнаграждение се определя в размер на 162,12 лева, което е под размера на минималната работна заплата за страната – 220,00 лева и тя не подлежи на задължително осигуряване по силата на чл.4, ал.3, т.5 от КСО и има право на парично обезщетение за безработица.

С оглед на изложеното решението на Директора на РУ“СО” гр.Бургас и оставеното с него в сила разпореждане се явяват незаконосъобразни и на основание чл.172 ал.2 от АПК, следва да бъдат отменени.

Мотивиран от горното, Административен съд гр.Бургас, Х-ти състав

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение КПК-2/04.01.2013г. на Директора на Районно управление „Социално осигуряване” гр.Бургас, и оставеното с него в сила разпореждане № 022-00-51-5/29.11.2012г. на ръководителя на осигуряването за безработица в РУ“СО” гр.Бургас.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба в 14 -дневен срок, от съобщаването на страните пред Върховен административен съд.

 

СЪДИЯ:

 

 

 

 

 

КОДЕКС за социално осигуряване (Загл. изм. - ДВ, бр. 67 от 2003 г.)

 

 

 

 

Чл. 54д. (Нов - ДВ, бр. 1 от 2002 г.) (1) Изплащането на паричното обезщетение за безработица се прекратява при:

1. започване на трудова дейност, за която лицето подлежи на задължително осигуряване по чл. 4;

2. прекратяване на регистрацията от Агенцията по заетостта;

3. (изм. - ДВ, бр. 105 от 2006 г., бр. 100 от 2011 г., в сила от 1.01.2012 г.) придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст или пенсия за ранно пенсиониране в Република България, или пенсия за старост в друга държава;

4. (отм. - ДВ, бр. 112 от 2003 г.);

5. смърт на безработния.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 112 от 2003 г.) Агенцията по заетостта е длъжна да уведомява ежемесечно Националния осигурителен институт за настъпването на обстоятелствата по ал. 1, т. 2.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 112 от 2003 г.) Лицето е длъжно да декларира пред съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт за настъпването на обстоятелствата по ал. 1, т. 1, 2 и 3 в срок до 7 дни.

(4) (Отм. - ДВ, бр. 112 от 2003 г.).

(5) (Доп. - ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 1.01.2011 г., бр. 99 от 2012 г., в сила от 1.01.2013 г.) Ако по време на получаване на паричното обезщетение лицето започне да упражнява дейност - основание за задължително осигуряване по чл. 4, която бъде преустановена след по-малко от 9 месеца, изплащането на паричното обезщетение се възстановява за оставащия към датата на прекратяването период, ако регистрацията на лицето в Агенцията по заетостта е направена в срок 7 работни дни от прекратяване на трудовата дейност. Ако регистрацията е направена след този срок по неуважителни причини, изплащането на паричното обезщетение се възстановява от датата на новата регистрация за оставащия към датата на прекратяването период, намален със закъснението.

 

 

 

 

КОДЕКС за социално осигуряване (Загл. изм. - ДВ, бр. 67 от 2003 г.)

 

 

 

 

Чл. 4. (1) (Изм. - ДВ, бр. 109 от 2008 г., в сила от 1.01.2009 г.) Задължително осигурени за общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, трудова злополука и професионална болест и безработица по този кодекс са:

1. (доп. - ДВ, бр. 119 от 2002 г., изм., бр. 68 от 2006 г., в сила от 1.01.2007 г., доп., бр. 99 от 2009 г., в сила от 1.01.2010 г., изм., бр. 49 от 2010 г., в сила от 1.07.2010 г., доп., бр. 100 от 2010 г., в сила от 1.01.2011 г.) работниците и служителите, наети на работа за повече от пет работни дни, или 40 часа, през един календарен месец, независимо от характера на работата, от начина на заплащането и от източника на финансиране, с изключение на лицата по чл. 4а, ал. 1; лицата, включени в програми за подкрепа на майчинството и насърчаване на заетостта, не се осигуряват за безработица, ако това е предвидено в съответната програма;

2. държавните служители;

3. (нова - ДВ, бр. 74 от 2002 г., изм., бр. 105 от 2006 г., доп., бр. 109 от 2008 г., в сила от 1.01.2009 г.) съдиите, прокурорите, следователите, държавните съдебни изпълнители, съдиите по вписванията и съдебните служители, както и членовете на Висшия съдебен съвет и инспекторите в инспектората към Висшия съдебен съвет;

4. (изм. - ДВ, бр. 64 от 2000 г., предишна т. 3, бр. 74 от 2002 г., изм., бр. 119 от 2002 г., бр. 68 от 2006 г., в сила от 1.05.2006 г., доп., бр. 113 от 2007 г., в сила от 1.01.2007 г., изм. и доп., бр. 43 от 2008 г., доп., бр. 25 от 2009 г., в сила от 1.06.2009 г., изм., бр. 35 от 2009 г., в сила от 12.05.2009 г., бр. 99 от 2012 г., в сила от 1.01.2013 г.) военнослужещите по Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, държавните служители по Закона за Министерството на вътрешните работи и Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража, държавните служители по Закона за Държавна агенция "Национална сигурност", както и лицата по чл. 69, ал. 6;

5. (изм. - ДВ, бр. 1 от 2002 г., предишна т. 4, бр. 74 от 2002 г.) членовете на кооперации, упражняващи трудова дейност и получаващи възнаграждение в кооперацията; членовете на кооперации, работещи без трудови правоотношения в кооперацията, не се осигуряват за безработица;

6. (предишна т. 5 - ДВ, бр. 74 от 2002 г.) лицата, които работят по втори или по допълнителен трудов договор;

7. (предишна т. 6 - ДВ, бр. 74 от 2002 г., доп., бр. 105 от 2006 г., изм., бр. 99 от 2012 г., в сила от 1.01.2013 г.) управителите, прокуристите и контрольорите на търговски дружества и на едноличните търговци, синдиците и ликвидаторите, членовете на управителните, надзорните и контролните съвети на търговските дружества, както и лицата, работещи по договори за управление на неперсонифицираните дружества;

8. (нова - ДВ, бр. 112 от 2003 г., изм., бр. 100 от 2010 г., в сила от 1.01.2011 г., бр. 99 от 2012 г., в сила от 1.01.2013 г.) лицата, упражняващи трудова дейност на изборни длъжности, с изключение на лицата по т. 1, 5 и 7, както и служителите с духовно звание на Българската православна църква и други регистрирани вероизповедания по Закона за вероизповеданията;

9. (нова - ДВ, бр. 59 от 2010 г., в сила от 31.07.2010 г.) специализантите, които получават възнаграждение по договор за обучение за придобиване на специалност от номенклатурата на специалностите, определена по реда на чл. 181, ал. 1 от Закона за здравето;

10. (нова - ДВ, бр. 81 от 2012 г., в сила от 1.09.2012 г.) кандидатите за младши съдии и младши прокурори по Закона за съдебната власт.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 64 от 2000 г., бр. 1 от 2002 г., бр. 100 от 2010 г., в сила от 1.01.2011 г.) Работниците и служителите, наети на работа при един работодател за не повече от 5 работни дни (40 часа) през календарния месец или наети на работа при повече работодатели - при всеки от тях за не повече от 5 работни дни (40 часа) през календарния месец, се осигуряват задължително за инвалидност, старост и смърт и за трудова злополука и професионална болест.

(3) (Частично обявена за противоконституционна от КС на РБ относно работещите пенсионери, включени в кръга на задължително осигурените лица по този законов текст - ДВ, бр. 55 от 2000 г.) Задължително осигурени за инвалидност поради общо заболяване за старост и за смърт са:

1. лицата, регистрирани като упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност;

2. (доп. - ДВ, бр. 105 от 2006 г.) лицата, упражняващи трудова дейност като еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски дружества и физическите лица - членове на неперсонифицирани дружества;

3. (обявена за противоконституционна от КС на РБ - ДВ, бр. 55 от 2000 г.)


докторантите, ако не са осигурени за пенсия на друго основание;


4. (изм. - ДВ, бр. 64 от 2000 г., бр. 112 от 2003 г.) регистрираните земеделски производители и тютюнопроизводители;

5. (изм. - ДВ, бр. 64 от 2000 г., доп., бр. 119 от 2002 г., изм., бр. 99 от 2009 г., в сила от 1.01.2010 г.) лицата, които полагат труд без трудово правоотношение и получават месечно възнаграждение, равно или над една минимална работна заплата, след намаляването му с разходите за дейността, ако не са осигурени на друго основание през съответния месец;

6. (нова - ДВ, бр. 119 от 2002 г.) лицата, които полагат труд без трудово правоотношение, които са осигурени на друго основание през съответния месец, независимо от размера на полученото възнаграждение.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 64 от 2000 г., доп., бр. 1 от 2002 г., изм., бр. 109 от 2008 г., в сила от 1.01.2009 г.) Лицата по ал. 3, т. 1, 2 и 4 по свой избор могат да се осигуряват и за общо заболяване и майчинство.

(5) (Нова - ДВ, бр. 64 от 2000 г., изм., бр. 10 от 2002 г., бр. 60 от 2011 г., в сила от 5.08.2011 г.) Лицата, изпратени на работа в чужбина от български посредник, могат да се осигуряват за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт върху минималния осигурителен доход за самоосигуряващите се лица, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване.

(6) (Нова - ДВ, бр. 64 от 2000 г., изм. и доп., бр. 99 от 2009 г., в сила от 1.01.2010 г.) Лицата по ал. 3, т. 1, 2, 4 - 6, на които е отпусната пенсия, се осигуряват по свое желание.

(7) (Нова - ДВ, бр. 113 от 2007 г., изм., бр. 109 от 2008 г., в сила от 1.01.2009 г., бр. 100 от 2010 г., в сила от 1.01.2011 г.) Съпругът/съпругата на дългосрочно командирован служител в дипломатическа служба за времето, през което е пребивавал в чужбина по време на задграничния му мандат, може да се осигурява по свое желание и за своя сметка за инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт върху минималния осигурителен доход за самоосигуряващите се лица, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване, ако не е осигурен/осигурена на друго основание или по законодателството на приемащата държава съгласно действащ международен договор, по който Република България е страна.

(8) (Нова - ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 1.01.2011 г., отм., бр. 99 от 2012 г., в сила от 1.01.2013 г.).

(9) (Нова - ДВ, бр. 58 от 2012 г., в сила от 1.08.2012 г.) Съпрузите на лицата по ал. 3, т. 1 и 4, когато с тяхно съгласие участват в упражняваната от тях трудова дейност, могат да се осигуряват по свое желание и за своя сметка за инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт и за общо заболяване и майчинство, ако не са осигурени по ал. 1 и/или ал. 3, т. 1, 2 и 4, и/или чл. 4а. Осигурителните вноски за съпрузите на лицата по ал. 3, т. 1 се дължат върху минималния осигурителен доход за самоосигуряващите се лица, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване, а за съпрузите на лицата по ал. 3, т. 4 - върху минималния осигурителен доход за регистрираните земеделски производители и тютюнопроизводители, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване.

(10) (Нова - ДВ, бр. 1 от 2002 г., предишна ал. 7, доп., бр. 113 от 2007 г., предишна ал. 8, изм., бр. 100 от 2010 г., в сила от 1.01.2011 г., предишна ал. 9, изм., бр. 58 от 2012 г., в сила от 1.08.2012 г.) Редът за осигуряване на самоосигуряващите се лица, на лицата, работещи без трудово или служебно правоотношение, на лицата по ал. 7, 8 и 9 и на лицата, изпратени на работа в чужбина от български работодател или с посредничество на българска организация, се урежда от Министерския съвет по предложение на Националния осигурителен институт.