Р Е Ш Е Н И Е  № 475

 

Град Бургас, 12.03.2015г.

 

В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А :

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ГРАД БУРГАС, ХIII-ти административен състав, на двадесет и шести февруари през две хиляди и петнадесета година, в публично заседание, в състав :

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ТАНЯ ЕВТИМОВА

ЧЛЕНОВЕ: 1. СТАНИМИРА ДРУМЕВА

                      2. РУМЕН ЙОСИФОВ

 

при секретаря Г.Ф., в присъствието на прокурора Тиха Стоянова, като разгледа докладваното от съдия ДРУМЕВА к.н.а.х.д. № 237 по описа за 2015 година и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.63, ал.1, изр. ІІ-ро от ЗАНН, във връзка с чл.208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба на С.К.М., ЕГН **********, подадена чрез процесуален представител, против решение № 197/11.12.2014г. на Районен съд – гр.Царево, постановено по н.а.х.д. № 468/2014г. по описа на ЦРС, с което е потвърдено наказателно постановление № 14-0302-000275/13.08.2014г., издадено от Началника на РУП – Царево, с което за нарушение на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП на С.К.М. е наложено наказание глоба в размер на 500 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 7 месеца на основание чл.174, ал.1 от ЗДвП, и за нарушение на чл.100, ал.1, т.2 от ЗДвП му е наложено наказание глоба в размер на 10 лева на основание чл.183, ал.1, т.1, предл.3 от ЗДвП.

Касаторът оспорва първоинстанционното решение като постановено при неправилно приложение на процесуалния и материалния закон. Излага доводи и  съображения за незаконосъобразност на потвърденото с него наказателно постановление. Искането от съда е да отмени решението на ЦРС и да уважи изцяло подадената жалба за отмяна на наказателното постановление. Редовно уведомен, касаторът не се явява и не се представлява в съдебно заседание.

Ответникът по касация – началникът на РУП-Царево, редовно уведомен, не се явява и не се представлява в съдебно заседание. Не представя становище по касационната жалба.

Представителят на Бургаска окръжна прокуратура намира касационната жалба за неоснователна и пледира решението на районния съд да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно.

Бургаският административен съд, като прецени допустимостта и основателността на касационната жалба по наведените в нея касационни основания, предвидени в чл.348, ал.1от НПК, съгласно разпоредбата на чл.218, ал.1 от АПК, във връзка с чл.63, ал.1 от ЗАНН, ангажираните по делото доказателства и съобразно закона, намира за установено следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна.

Разгледана по същество, е  неоснователна.

От доказателствата по делото се установява, че на С.К.М. е съставен Акт за установяване на административно нарушение серия Т № 292072/06.08.2014г. от младши автоконтрольор при РУП-Царево за това, че на 6.08.2014г., около 04:25 часа, в с.Лозенец управлявал автомобил марка БМВ Х 3Х ДРАЙВ 20Д с рег.№  СТ 3106 ВК по ул.„Рибарска“, отбивайки в дясно и навлизайки в неасфалтиран паркинг по посока ул.„Г.Кондов“, след употреба на алкохол с концентрация 0,76 промила, измерена в издишания въздух с техническо средство алкотест дрегер 7410 № 0006 и показана на водача, като не носил и свидетелство за регистрация на МПС – част втора. На водача е издаден талон за медицинско изследване № 0402675, който получил, но не дал кръв за анализ. Въз основа на съставения АУАН административнонаказващият орган издал обжалваното пред районния съд наказателно постановление, с което квалифицирайки описаните деяния като нарушения на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП и чл.100, ал.1, т.2 от ЗДвП, наложил на жалбоподателя съответно административно наказание глоба в размер на 500 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 7 месеца на основание чл.174, ал.1 от ЗДвП и административно наказание глоба в размер на 10 лева на основание чл.183, ал.1, т.1, предл.3 от ЗДвП.

За да постанови оспореното решение, с което е потвърдил изцяло обжалваното наказателно постановление, районният съд е приел за безспорно установено от събраните писмени и гласни доказателства по делото, че С.К.М. е извършил нарушенията, описани в АУАН и в НП, правилно квалифицирани от административнонаказващия орган, и административнонаказателната му отговорност правилно е ангажирана на основание чл.174, ал.1 и чл.183, ал.1, т.1, предл.3 от ЗДвП. Съдът е приел, че в случая не са налице предпоставки за прилагане на чл.28 от ЗАНН и наложените наказания на М. са определени съобразно установените в  чл.27, ал.2 от ЗАНН критерии.

Решението е правилно.

Неоснователно е възражението на касатора за немотивираност на оспореното решение. Районният съд е установил всички релевантни за спора факти въз основа на редовно събрани и обсъдени доказателства по делото. Постановил е съдебния акт при напълно изяснена фактическа обстановка, след което е изложил подробни мотиви относно правната квалификация на установените нарушения и приложението на посочените в НП санкционните разпоредби спрямо касатора.

Неоснователно е и възражението на касатора за допуснати съществени процесуални нарушения в административнонаказателното производство. АУАН и НП съдържат изискуемите по чл.42 и чл.57 от ЗАНН реквизити, съставени са в сроковете по чл.34, ал.1 и чл.34, ал.3 от ЗАНН от компетентни органи и са предявени на нарушителя за запознаване със съдържанието им срещу подпис. Нарушенията са описани в тях по идентичен начин – детайлно, посредством всички белези, индивидуализиращи ги от обективна и субективна страна, така че става ясно за какво е ангажирана административнонаказателната отговорност на М., като фактическото им описание съответства изцяло на правната квалификация, дадена от актосъставителя и административнонаказващия орган. С оглед изложеното неоснователно касаторът твърди, че е ограничено правото му на защита в процеса.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства безспорно се установява, че на посочените в АУАН и в НП място и дата М. е управлявал автомобил след употреба на алкохол с концентрация 0,76 промила, като не носил свидетелство за регистрация на автомобила – част втора, с което е осъществил елементите както от обективна, така и от субективна страна на състава на нарушенията, за които е бил санкциониран с потвърденото от районния съд наказателно постановление. Вината е субективното отношението на дееца към извършеното от него, поради което и предвид естеството на изпълнителните деяния в случая съдът намира за неоснователно възражението на касатора, че липсват доказателства той да ги е извършил виновно.

За нарушението на установената в чл.5, ал.3, т.1 забрана на водача на ППС да го управлява след употреба на алкохол, на касатора са били наложени съответните наказания глоба и лишаване от право на управление за определен срок, предвидени в санкционната разпоредба на чл.174, ал.1 от ЗДвП, като настоящият касационен състав споделя мотивите на районния съд относно индивидуализацията на наказанията съобразно чл.27, ал.2 от ЗАНН. За неспазване на задължението, установено в чл.100, ал.1, т.2 от ЗДвП, да носи свидетелство за регистрация на МПС касаторът правилно е санкциониран в качеството си на водач със съответното наказание глоба в размер на 10 лева, предвидено в санкционната разпоредба на чл.183, ал.1, т.1, предл.3 от ЗДвП. Съобразно чл.33, ал.1 и ал.4 от наредбата по чл.140, ал.2 от ЗДвП, вр. чл.141, ал.1 от ЗДвП, свидетелството за регистрация на МПС е по образец, утвърден от министъра на вътрешните работи, и се състои от две части, съдържащи данни за превозното средство и собственика, като част втора на свидетелството служи за идентифициране на превозното средство при движение по пътищата и се носи от водача винаги при ползването на превозното средство.

Не са налице предпоставки за квалифицирането на нарушенията като маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН, във вр. с чл.93, т.9 от ЗАНН, вр. чл.11 от ЗАНН. Те са формални на просто извършване, поради което въпросът за наличие на вредоносни последици от извършването им е ирелевантен. От друга страна, по делото не са налице данни за наличие на обстоятелства, смекчаващи вината на касатора и обуславящи по-ниска степен на обществена опасност на административните нарушения от обичайно извършваните такива.

Като е достигнал до същите правни изводи, районният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. Не се установиха касационни основания за неговата отмяна.

Воден от горното и на основание чл.221, ал.1 и ал.2, предл. І-во от АПК, във връзка с чл.63, ал.1, изр. ІІ-ро от ЗАНН, Административен съд – град Бургас, ХIII – ти административен състав,

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 197/11.12.2014г. на Районен съд – гр.Царево, постановено по н.а.х.д. № 468 по описа за 2014г. на ЦРС.

Решението е окончателно.

 

 

 

 

                                                          

ПРЕДСЕДАТЕЛ:  

 

 

 

          ЧЛЕНОВЕ:     1./     

                                  

 

                                  2./