Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 666            Година 05.04.2018           Град Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - БУРГАС, ХVІ-ти състав, на осми март две хиляди и осемнадесета година, в публично заседание, в състав:

 

                                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: Павлина СТОЙЧЕВА

                                                                       ЧЛЕНОВЕ: 1. Даниела ДРАГНЕВА

                                                                                                2. Веселин ЕНЧЕВ

 

Секретаря С. А.

Прокурор Андрей Червеняков

Като разгледа докладваното от съдия Драгнева касационно наказателно административен характер дело номер 236 по описа за 2018 година и за да се произнесе, взе предвид следното:           

Производството по делото е образувано по касационна жалба подадена от Регионална инспекция по околната среда и водите гр.Бургас против решение № 145 от 23.11.2017г. постановено по н.а.х.д. № 274 по описа за 2017г. на Районен съд Поморие. Счита решението за незаконосъобразно, постановено при неправилно приложение на материалния и процесуалния закон и необосновано. Не споделя изводите на съда обосновали отмяна на наказателното постановление, като излага доводи за съставомерност на констатираното деяние и счита, че правомерно е ангажирана отговорността на лицето, на соченото основание. С подадената касационна жалба иска от съда да постанови решение, с което да се отмени обжалваното решението и да се потвърди наказателното постановление. В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител, поддържа жалбата на сочените в нея основания.

Ответникът – Самостоятелна медико-диагностична лаборатория „Лина“, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата като неоснователна.

Прокурорът от Окръжна прокуратура Бургас дава заключение за основателност на жалбата и отмяна на съдебния акт.

Административен съд Бургас намира, че касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл.211 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването. Разгледана по същество е неоснователна.

С обжалваното решение, Районен съд Поморие е отменил наказателно постановление № 29 от 08.06.2017г., издадено от директора на РИОСВ Бургас, с което на основание чл.136, ал.2, т.3 от Закона за управление на отпадъците (ЗУО) на ответника по касация е наложена имуществена санкция в размер на 7 000 лева, за нарушение на  чл.136, ал.2, т.3 вр. чл.35, ал.1, т.1 от ЗУО. За да постанови решението си съдът е приел, че в административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да са ограничили правото на защита на дружеството, като актът е съставен, а наказателното постановление издадено от компетентните органи в рамките на техните правомощия, при спазване на сроковете по чл.34 от ЗАНН и съдържат всички законоустановени реквизити по чл.42 и чл.57 от ЗАНН. По същество обаче съдът е намерил, че санкционираното дружество не е извършило описаното нарушение, тъй като същото е осъществявало дейността си по третиране на отпадъци в количества по-големи от посочените в разрешение № 02-ДО-741-00/16.04.2015г. в хипотезата на мълчаливо съгласие по чл.36 от ЗУО, с оглед на което отменил наказателното постановление.

Съгласно чл.63 от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалва не пред административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК.

Съгласно чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на  обжалваното решение с материалния закон, съдът следи служебно.

Решението на първоинстанционния съд е допустимо, правилно и законосъобразно. При постановяването му не са допуснати съществени процесуални нарушения, съдът пълно и всестранно е изследвал фактическата обстановка и въз основа на събраните доказателства е формирал вътрешното си убеждение.

Дружеството МДЛ „Лина“ е санкционирано за това, че на 16.12.2016г. е извършило дейности по третиране на 35.686 тона отпадъци с код и наименование 18 01 03* – отпадъци, чието събиране и обезвреждане е обект на специални изисквания, с оглед предотвратяване на инфекции с произход от лица, регистрирани по Търговския закон и от лабораторната дейност на дружеството в инсталация за раздробяване на отпадъци с висок биологичен риск, находяща се на територията на „МБАЛ-Поморие” ЕООД, гр.Поморие (УПИ ІІ-5002), без да притежава необходимият документ по чл.35 от ЗУО, а именно разрешение за извършване на дейности по третиране на отпадъци.

Правилно първоинстанционният съд е приел, че дружеството не е извършило вмененото му нарушение.

Съгласно чл.36 от ЗУО, изтичането на сроковете за извършване на регистрация или издаване на разрешение или за изменение и/или допълнение на регистрация или разрешение по чл.35 в случаите по този закон и подзаконовите нормативни актове по прилагането му се смята за мълчаливо съгласие за извършване на съответната дейност.

Не е налице спор делото, че санкционираното дружеството е подало на 04.02.2016г. заявление за изменение на издаденото му решение № 02-ДО-471-00/16.04.2015г. на директора на РИОСВ гр.Бургас, по реда на чл.73 от ЗУО. В съответствие с нормата на чл.69, ал.10, във връзка с чл.73, ал.4 от ЗУО, от компетентния орган е поискано предоставянето на допълнителна информация. Информацията е постъпила на 22.04.2016г. и от тази дата, започва да тече едномесечния срок по чл.73, ал.4 от ЗУО, за произнасяне по заявлението  и този срок изтича на 22.05.2016г.. Действително не съществува пречка образуваното административно производство да бъде спряно, но това може да бъде сторено преди да изтече срока за произнасяне на административния орган, но не и след това. В този смисъл още към момента на подаване на заявлението, административният орган е можел да спре производството, доколкото приетите от него основания са му били известни при образуваното на 09.02.2016г. на адм.д.№ 319/2016г. по описа на Административен съд Бургас, по което дело е бил страна. След като административното производство не е било спряно в предвидения от законодателя срок за произнасяне на административния орган, то след 22.05.2016г. е налице мълчаливо съгласие по смисъла на чл.36 от ЗУО. Ето защо, след като за извършване на съответната дейност по подаденото заявление е било налице мълчаливо съгласие, то неправилно от наказващият орган е прието, че дружеството е извършило административното нарушение предвиденото в нормата на чл.136, ал.2, т.3 от ЗУО и издаденото наказателно постановление се явява незаконосъобразно, както правилно е приел първоинстанционния съд.

С оглед изложеното и на основание  чл.221, ал.2 от АПК, във връзка с чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, обжалваното решение, като правилно и законосъобразно, следва да бъде оставено в сила.

Мотивиран от горното, Административен съд гр.Бургас, ХVІ-ти състав

 

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 145 от 23.11.2017г. постановено по н.а.х.д. № 274 по описа за 2017г. на Районен съд Поморие.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                     ЧЛЕНОВЕ:1.

 

 

 

                                                                                              2.