Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

                                                             

№ 661         /07.04.2015 година, град Бургас

 

Административен съд - Бургас, на пети март две хиляди и петнадесета година, в открито заседание, в състав:

                                                                                 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Павлина Стойчева

ЧЛЕНОВЕ: Даниела Драгнева  

Веселин Енчев

 

при секретар Г.Ф.  и прокурор Тони П.

разгледа докладваното от съдия Енчев адм. дело № 236/2015 година

 

Производството по чл.63 ал.1 от ЗАНН във връзка с глава ХІІ от АПК.

Разглежда се за втори път от Административен съд – Бургас, след постановяване на решение № 1030/13.06.2014 година по к.н.а.х.д. № 3021/2013 година, с което е отменено решение № 60/25.10.2013 година по н.а.х.д. № 130/2013 година на Районен съд – Малко Търново (РС) и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на РС.

Образувано е по касационна жалба от процесуален представител на Митница Бургас против решение № 59/22.12.2014 година, постановено по н.а.х.д. № 107/2014 година по описа на РС.

По делото е подадена и частна жалба от Р.Г.П. ***, разпитана като свидетел при първоначалното разглеждане на делото от РС, с която се излагат твърдения, че в разрез с указанията на АдмС – Бургас в решение № 1030/13.06.2014 година, при новото разглеждане на оспорването РС не се е произнесъл по искането й за присъждане на разноски, предявено на 21.10.2013 година.

С обжалваното решение е отменено наказателно постановление № 117/2013/28.08.2013 година на началника на Митница –Бургас (НП), с което на М.Х.М. с ЕГН ********** ***, за нарушение на чл.233 ал.1 от Закона за митниците (ЗМ), на основание чл. 233 ал.1 от ЗМ, е наложена глоба в размер на 17 840 лева, а на основание чл.233 ал.4 от ЗМ са отнети в полза на държавата стоките предмет на нарушението (съгласно опис в 64 позиции, съдържащ се в НП).

Касаторът поддържа, че решението за незаконосъобразно. Твърди, че НП е издадено в съответствие с приложимото материално право, а в административнонаказателното производство не са допуснати процесуални нарушения. Заявява, че стоките, превозвани от М., имат търговски характер.

Иска отмяна на решението и потвърждаване на НП.

Ответникът, чрез процесуален представител, оспорва жалбата.

Прокурорът пледира основателност на касационната жалба.

Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл.211 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

За да постанови решението си, РС е приел, че липсва извършено нарушение от М.М.. Приел, е, въз основа на изводите на тричленна оценителна експертиза, че вещите, открити при извършената митническа проверка, нямат художествена и културна стойност, имат нетърговски характер, по смисъла на чл. 1 § 6 от Регламент № 2454/93, поради което и НП е незаконосъобразно.

Съгласно чл.63 от ЗАНН решението на РС подлежи на обжалване пред административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК.

Съгласно чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на  обжалваното решение с материалния закон, следи служебно.

Доводите на касатора са частично основателни, а решението е неправилно.

Видно от съдържанието на съставения акт за установяване на административно нарушение и издаденото въз основа на него НП, нарушението и обстоятелствата касаещи същото са описани достатъчно разбираемо, извършеното деяние е правилно квалифицирано, като е приложена относимата санкционна разпоредба.

Възражения на касатора относно правните изводи на РС, настоящият съдебен състав намира за частично основателни.

На 14.03.2013 година, около 08,30 часа на Митнически пункт - Малко Търново на трасе „Изход” от България за Турция е спрян лек автомобил регистрационен № В 2325 НВ, теглещ ремарке с немски регистрационен № BKR 2792, управляван от българския гражданин Н. Х. Р. Като пътници в автомобила са установени М.Х.М. и Х. Н. К. (и двамата български граждани). След извършения паспортен контрол,  митнически служител (Р. К.) е задал въпрос на водача на автомобила и пътниците дали имат нещо за деклариране – стоки с търговски характер, валута и валутни ценности. След като получил отрицателен отговор от тримата, К., заедно с колегите си П. и П., пристъпили към проверка на превозните средства и на багажа на лицата в хода, на която установили, че в колата и ремаркето има старинни предмети, поради което отклонили превозните средства в халето за щателна митническа проверка. В хода на проверката митническите служители  открили в автомобила и ремаркето общо недекларирани предмети за които приели че са старинни. Тези предмети били задържани от митническите служители, като същите били описани. За извършената щателна митническа проверка били съставени  Протокол 151/14.03.2013 година, снети писмени обяснения от водача и пътниците, а стоките задържани с разписка за задържане № 00181/14.03.2013 година  и опис на предметите към нея.

В писмено обяснение, дадено пред митническите служители (лист 19 от преписката) дадено на основание чл.16 ал.1 т.5 от ЗМ, жалбоподателят М. е посочил, че предметите са негови и че не знаел за задължението си да ги декларира, тъй като вещите са употребявани.

На основание чл.230 от ЗМ, в присъствието на жалбоподателят бил съставен и връчен лично акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 112/14.03.2013 година. Откритите вещи били иззети с разписка за задържане № 00181/14.03.2013 година  и Опис на предметите към нея и манифестирана служебно в митница Бургас.  Жалбоподателят не е възразил срещу така съставения АУМН в законоустановения 3-дневен срок.

В административнонаказателното производство е извършена експертиза, според изводите на която вещите, установени като собственост на М.М., са на стойност 17 840 лева. Според заключението, оценката е съобразена с „общото състояние, художествената и антикварната стойност на предметите, на която те биха се търгували, ако бъдат предложени“ за продажба.

Предвид констатациите в АУАН и извършената експертиза, наказващият орган е издал НП, обжалвано от М. пред РС.

В хода на съдебното оспорване, при повторното разглеждане на делото от РС, съобразно указанията в отменителното решение на АдмС – Бургас, е допусната и приета нова оценителна експертиза на вещите, описани в НП. Според трите вещи лица (художник, историк и икономист), изготвили експертизата, стойността на вещите е 5 741 лева. В експертизата, неконкретизирано е посочено, че някои от вещите „имат културна и художествена стойност, като по – голямата част от тях нямат такава стойност“.

РС е приел експертизата, счел е, че вещите нямат търговски характер и е отменил НП.

Решението е неправилно.

Видно от представения опис, двете оценителни експертизи и приложенията към тях, вещите, пренасяни от М.М., не са предназначени за ежедневна битова употреба по обичайното им предназначение. Това са вещи с очевидна антикварна стойност – стари ръчни часовници (с верижка или каишка), настолни часовници (с метални и дървени корпуси), стенен часовник, сребърни медальони и монети, пенсне, метална лампа (на газ), порцеланови и метални чинии (с и без орнаменти), ваза (от цинк и бронз), лула с комплект за почистване, пишеща машина, старинен музикален инструмент (цитра), репродукции на картини, маслени и акварелни платна. Количеството на вещите е значително. Значително е и тяхното разнообразие, като общата свързваща ги характеристика е, че те не са нови, а без изключение са придобити след дълъг период на употреба и в различна степен на износеност.

В административнонаказателното производство, в саморъчно написано обяснение, М.М. признава, че вещите, които е пренасял, са извън ежедневния граждански оборот („в багаж си имах картини стари часовници и сувенири стари“), поддържа, че вещите са били предназначени за подаръци на негови близки, но не посочва за кои лица са били приготвени подаръците и защо за всички тях (в разрез с обичайната житейска логика) е предвидил единствено стари вещи със сувенирно предназначение и/или антикварна стойност.

От характера на вещите, техния брой, липсата на адекватно обяснение от страна на г-н М. за кого са предназначени, както и от посоката на движението им (от Берлин, Германия към Чорлу, Турция) настоящият касационен състав прави извод, че предметите, открити при извършената щателна митническа проверка на превозното средство („стоки“ по смисъла на § 1 т.14 от ЗМ), са били предназначени за търговски цели и затова е следвало да бъдат декларирани от жалбоподателя пред митническата администрация при пристигането на митническия пункт.

Съгласно чл. 233 ал.1 от ЗМ, който пренесе или превози стоки през държавната граница или направи опит за това без знанието и разрешението на митническите органи, доколкото извършеното не представлява престъпление, се наказва за митническа контрабанда с глоба от 100 до 200 на сто върху митническата стойност на стоките.

Съдът приема, че по отношение на стойността на стоките, които М.М. е опитал да пренесе в нарушение на чл. 233 ал.1 от ЗМ, следва да бъде кредитирано заключението на тричленната експертиза, назначена в съдебното производство пред РС. Както експертизата в административнонаказателното производство, така и заключението на вещите лица, представено пред РС, се характеризират с лаконичност при описанието на вещите и методите на определяне на тяхната пазарна цена. Въпреки това, заключението, представено пред РС, е изготвено от специалисти с по – широка компетентност (освен експерт в областта на изкуството, в тази експертиза участват историк и икономист), което осигурява комплексност на изследването и по – висока степен на достоверност на техните изводи. Затова следва да се приеме за меродавна стойността на пренасяните вещи, определена посредством тази експертиза - 5 741 лева.

Нарушението, извършено от М.М., е доказано, но размерът на наложената му глоба следва да бъде изменен, като вместо глобата в размер на 17 840 лева по НП следва да му бъде определена глоба в размер на 5 741 лева.

 

Отделно от изложените мотиви, настоящият съдебен състав констатира, че въпреки указанията на АдмС – Бургас, в оспорения съдебен акт на РС липсва произнасяне по искането на Р.Г.П., частен жалбоподател и в настоящото производство, за присъждане на разноски, предвид разпитването й като свидетел на 15.10.2013 година, и заявеното искане за присъждане на такива от 21.10.2013 година. В тази част делото следва да бъде върнато на РС – за произнасяне по искането на госпожа П..

Решението на РС следва да се отмени, като вместо него се постанови друго, с което НП да се измени в частта относно наложената глоба на М.М., която да бъде намалена от 17 840 лева на 5 741 лева.

Делото следва да се върне на РС за изрично произнасяне по искането на Р.Г.П. от 21.10.2013 година (лист 40 – 43 от приложеното н.а.х.д. № 130/2013 година на РС).

 

С оглед изложеното и на основание  чл.221 ал.2 от АПК, във връзка с чл.63 ал.1 изр.2 от ЗАНН, съдът

 

Р Е Ш И

 

ОТМЕНЯ решение № 59/22.12.2014 година, постановено по н.а.х.д. № 107/2014 година по описа на РС – Малко Търново.

Вместо него постановява

 

ИЗМЕНЯ наказателно постановление № 117/2013/28.08.2013 година на началника на Митница –Бургас в частта, в която на М.Х.М. с ЕГН ********** е наложено административно наказание „глоба“, като вместо „глоба“ в размер на 17 840 (седемнадесет хиляди осемстотин и четиридесет) лева, определя „глоба“ в размер на 5 741 (пет хиляди седемстотин четиридесет и един) лева.

 

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 117/2013/28.08.2013 година на началника на Митница –Бургас в останалата му част.

 

ВРЪЩА делото на РС – Малко Търново за произнасяне по искането на Р.Г.П. от 21.10.2013 година (лист 40 – 43 от приложеното н.а.х.д. № 130/2013 година на РС).

 

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

                       

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                    ЧЛЕНОВЕ: