Р Е Ш Е Н И Е

 

 

№:923                                  29.05.2014г.                            гр.Бургас,

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Административен съд – гр.Бургас                                                                VІІ състав

На двадесет и осми май                                две хиляди и четиринадесета година

В публично заседание в следния състав:

Председател: Румен Йосифов

Секретар: С.Х.

Прокурор: Андрей Червеняков

като разгледа докладваното от Румен Йосифов

административно дело № 235 по описа за 2014 година, за да се произнесе взе пред вид следното:

 

 

Производството е по реда на чл.203 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) и  чл.1, ал.1 от  Закон за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).

С определение № 10417/09.12.2013г. Районен съд Бургас, ХХХVІІ граждански състав, е прекратил производството по гр.д. № 10665/2013г. по описа на съда и е изпратил по подсъдност исковата молба на Х.А.С., ЕГН-********** *** срещу Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи гр.Бургас (ОДМВР-Бургас).

 В исковата молба се посочва, че  за периода от 27.12.2012г. до 27.03.2013г.  Х.С. незаконосъобразно е бил лишен от свидетелство за правоуправление на МПС въз основа на издадено наказателно постановление № 237/31.05.2012г. на нач.група в сектор ПП към ОДМВР-Бургас, което е обжалвано и РС-Бургас по НАХД № 2935/2012г. го е изменил в частта с която за нарушение на чл.6, т.2  от ЗДвП, на осн. чл.175, ал.1, т.4 ЗДвП му е наложено административно наказание лишаване от право да управлява МПС, ката е намалил размера на това наказание от три месеца на един месец. Това дело е било насрочено в открито с.з. на 12.10.2012г., а решение постановено едва на 12.04.2013г., като служителят от сектор ПП към ОДМВР-Бургас който следвало да презавери акта и наказателното постановление, вместо да стори това, му заявил, че съдът следва да се произнесе с решение в едномесечен срок от съдебното заседание и отнел свидетелството му за управление на МПС на 27.12.2012г., което било отбелязано в наказателното постановление. Свидетелството му било върнато на 27.03.2013г., а районният съд се произнесъл с решение по НАХД № 2935/2012г. едва на 12.04.2013г. По тази причина Х.С. счита, че неправомерно е бил лишен от право да управлява МПС и по тази причина са му причинени имуществени вреди в размер на 828лв., представляващи неполучено трудово възнаграждение от него в качеството му на шофьор на такси, за срок от два месеца – по 414лв. на месец. Твърди, че е претърпял и неимуществени вреди, които обаче не претендира с иска. Като писмени доказателства с исковата молба са представени цитираните наказателно постановление, решение на РС-Бургас и трудов договор на ищеца.

Съдът е разпоредил да се изпрати препис от исковата молба на ответника ОДМВР-Бургас с указание да представи писмен отговор и в законния срок е постъпил такъв. В отговора  се излагат аргументи за недопустимост на иска, тъй като ОДМВР-Бургас не е работодател на ищеца, а освен това се счита, че искът е неоснователен, тъй като наказателното постановление е било изменено само досежно срокът на наложеното наказание лишаване от правоуправление. Към момента на твърдяното отнемане на свидетелството, не е било налице произнасяне на съда по подадената жалба срещу наказателното постановление, а последното се изпълнява едва след влизането му в сила.

В съдебно заседание ищецът, след като е редовно уведомен, не се явява, не изпраща представител и не прави доказателствени искания. Представил е писмено становище в което заявява, че поддържа иска на изложените основание. Претендира присъждане на извършените от него разноски по делото.

Ответникът ОДМВР-Бургас се представлява от ю.к.Н., редовно упълномощен от директора на дирекцията, който пледира за отхвърляне на иска като неоснователен. Счита, че липсват доказателства за незаконосъобразен административен акт, който да е основание за отговорност по чл.1 от ЗОДОВ. Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура Бургас, счита иска за неоснователен и намира, че не е налице както незаконосъобразен административен акт, така и доказване на причинени на ищеца имуществени вреди.

 

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира за установено следното:

С Наказателно постановление (НП) №237/12 от 31.05.2012г., издадено от нач.група в сектор ПП към ОДМВР-Бургас, на Х.А.С., ЕГН-**********, на осн. чл.183, ал.2, т.3, предл.2 от ЗДвП било наложено административно наказание „глоба” в размер на 20лв. и на осн. чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП било наложено административно наказание „глоба” в размер на 50лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца за това, че на 10.05.2012г. около 00:10 часа, в гр.Бургас, управлявал лек автомобил и след като нарушил пътна маркировка М-2, не изпълнил разпореждане на контролен орган да изчака съставяне на акт за установяване на административно нарушение (АУАН), като запалил лекия автомобил и потеглил. В наказателното постановление е направено записване с ръкописен текст, че СУ (вероятно се има предвид „свидетелството за управление“) е отнето на 27.12.2012г., както и че СУ е върнато на 27.03.2013г., без отбелязване на лицето което е направило това записване и негов подпис.

Х.А.С. подал жалба против НП №237/12 от 31.05.2012г., по която е било образувано НАХД №2935 по описа на Районен съд Бургас за 2012г. С Решение №565/2013г. на Районен съд Бургас, наказателното постановление било изменено в частта с която за нарушение на чл.6, т.2  от ЗДвП, на осн. чл.175, ал.1, т.4 ЗДвП на ищеца е наложено административно наказание лишаване от право да управлява МПС, като е намален размерът на това наказание от три месеца на един месец. Решението влязло в сила на 08.05.2013г., видно от отбелязването в него.

Съгласно представения по делото трудов договор № 18/06.06.2012г., Х.С. бил в трудови правоотношения с работодателя „Елегант 2011“ЕООД, на длъжност шофьор на такси, с договорено основно месечно трудово възнаграждение от 414,00лв. и дата на постъпване на работа – 07.06.2012г. По делото няма данни това трудово правоотношение на ищеца да е било прекратено след отнемането на свидетелството му на 27.12.2012г.

 

Въз основа на така установените обстоятелства, съдът направи следните правни изводи:

Съгласно чл.203 от АПК, исковете за обезщетение за вреди, причинени на граждани от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица се разглеждат по реда на глава единадесета от АПК, а за неуредените въпроси за имуществената отговорност се прилагат разпоредбите на ЗОДОВ. Чл.1, ал.1 от ЗОДОВ постановява, че държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност, като съгласно чл.205 от АПК искът се предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите.

Основателността на иск с правно основание чл.1, ал.1 ЗОДОВ предполага установяването на кумулативното наличие на следните предпоставки: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата при или по повод изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред; вреда от такъв административен акт; причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. При липса на някой от елементите на посочения фактически състав, не може да се реализира отговорността по посочения ред. Предвид разпоредбата на §1 от ДР на ЗОДОВ, тежестта да докаже съответните правнорелевантни към претенцията му за обезщетяване обстоятелства, е изцяло на ищеца.

Доколкото ищецът изрично е уточнил, че претенциите му произтичат от изменено по съдебен ред наказателно постановление и фактическите действия на служител от сектор ПП към ОДМВР-Бургас, който отнел свидетелството му за управление на МПС на 27.12.2012г., върнато едва на 27.03.2013г., съдът приема, че исковата претенция е изцяло неоснователна и недоказана. Събраните по делото доказателства на първо място не установяват по безспорен начин наличието на незаконосъобразен акт на държавен орган при или по повод изпълнение на административна дейност, отменен по съответния ред. По аргумент на чл.204, ал.1 и 2 от АПК, претенция по чл.203, ал.1  от АПК може да се предяви само за вреди от административен акт, който е отменен “по съответния ред”, т.е предвидения в АПК, но не и в друг закон, ред. Доколкото при обжалване на наказателно постановление се сезира районния, а не административния съд, като самото обжалване не се извършва по реда на АПК, а в производство по специален закон – ЗАНН, то следва, че държавата и общините не носят отговорност за вреди, настъпили от незаконосъобразно наказателно постановление, издадено за административно наказване по ЗАНН. Освен това твърдяното фактическо действие на служител от сектор ПП към ОДМВР-Бургас по отнемане свидетелството за управление на МПС на 27.12.2012г., доколкото същото може да се квалифицира като действие на административен орган по смисъла на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, също няма данни е отменено по съответния ред. С оглед изложеното, не е налице първата от кумулативно изискващите се предпоставки в чл.1, ал. 1 от ЗОДОВ, което е достатъчно условие искът да се отхвърли като неоснователен.

От друга страна ищецът не доказа и претърпени имуществени вреди в резултат на твърдените незаконосъобразни действия. Твърди се, че ищецът е останал без работа за срок от два месеца, но липсват доказателства трудовото му правоотношение като шофьор на такси да е било прекратено след отнемането на свидетелството му на 27.12.2012г. и това прекратяване да е станало във връзка с процесния случай.

Доколкото ищеца не доказа кумулативното наличие на посочените в чл.1, ал.1 от ЗОДОВ предпоставки, предявената искова претенция следва да бъде отхвърлена изцяло като неоснователна.

С оглед изхода на делото и на основание чл.10 ал.2 от ЗОДОВ, чл.78 ал.8 от ГПК   и чл.7 ал.2 т.1 от Наредба №1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, основателна е претенцията на ответника в негова полза да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 300лв., платими от ищеца.

Мотивиран от това Административен съд Бургас, седми състав

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ изцяло предявения от Х.А.С., ЕГН-********** ***, против Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи гр.Бургас, иск с правно основание чл.1 ал.1 от ЗОДОВ за имуществени вреди в размер на 828лв., представляващи неполучено трудово възнаграждение от него в качеството му на шофьор на такси, за срок от два месеца – по 414лв. на месец, произтичащи от изменено наказателно постановление №237/12 от 31.05.2012г., издадено от нач.група в сектор ПП към ОДМВР-Бургас и твърдяно фактическо действие на служител от сектор ПП към ОДМВР-Бургас по отнемане свидетелството му за управление на МПС на 27.12.2012г.

ОСЪЖДА Х.А.С., ЕГН-**********, да заплати на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи гр.Бургас сумата от 300,00лв. (триста лева) за разноски по делото.

Решението може да се обжалва пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

                                                                          СЪДИЯ: