РЕШЕНИЕ

 

№………….                 дата 10 май 2011 год.                 град Бургас

 

В  ИМЕТО  НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – Бургас,   ІХ-ти състав,

в публично заседание на 18 април 2011 год.,

 в следния състав:

 

                                                                        Съдия:  ПАВЛИНА СТОЙЧЕВА

                                         

Секретар: К.Л.

Прокурор: ………………….

 

разгледа адм. дело № 234 по описа за 2011 год.

и за да се произнесе взе предвид следното:

 

         Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК, във вр. с чл.63, ал.4 от ЗМВР.

         Предмет на оспорване е Заповед за задържане на лице рег. № 4/17.01.2011 год., издадена от полицейски орган при РУ “Полиция” - Приморско, по реда на чл.63, ал.1, т.1 от ЗМВР.

         Жалбоподателят С.П. оспорва заповедта като възразява, че действията на полицейските служители по задържането му са незаконосъобразни. Посочва, че заповедта за задържането му е издадена след доброволното му явяване в полицейското управление за извършване на следствени действия по реда на НПК, поради което е било недопустимо да бъде задържан по реда на ЗМВР. Иска се отмяна на заповедта за задържане.  

         В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от пълномощник, който поддържа подадената жалба на сочените в нея основания.

         Ответникът – РУ “Полиция” – Приморско не изпраща представител и не взема становище по жалбата. Представя административната преписка.

         Представителят на Окръжна прокуратура – Бургас, встъпил в процеса по реда на чл.16, ал.1, т.4 от АПК дава заключение за неоснователност на жалбата.

         Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, обсъди доводите на страните и съобрази разпоредбите на закона, установи следното:

         Жалбата е процесуално допустима за разглеждане, като подадена от надлежна страна, засегната от действието на издадения административен акт и депозирана в срока по чл.140, ал.1 от АПК, предвид обстоятелството, че в издадената заповед не е указано пред кой орган и в какъв срок може да се упражни правото на жалба.

         Разгледана по същество, е неоснователна.

         Установява се по делото, че на 08.01.2011 год., в РУП – Приморско е постъпил сигнал за разбит магазин за продажба на златарски стоки, находящ се в гр.Приморско, ул.”Иглика” № 1, като при огледа на място е установено, че проникването в магазина е извършено чрез взломяване на ролетната щора и заключващото устройство на входната врата, като е извършена кражба на златни накити около 1,5 кг. От проведените оперативно-издирвателни мероприятия са събрани данни, че деянието е извършено от група лица, едно от които е и жалбоподателят П.. Разпоредено е принудителното му довеждане, като жалбоподателят се е явил с адв. К. в РУП – Приморско на 17.01.2011г. При явяването му е издадена процесната Заповед рег. № 4/17.01.2011г. по реда на чл.63, ал.1, т.1 от ЗМВР за задържане на лице за срок от 24 часа, като полицейският орган е посочил, че са налице достатъчно данни за извършено престъпление по чл.194, ал.1, т.3 и т.4 от НК – взломна кражба на златни накити от магазин в гр.Приморско. На следващия ден – 18.01.2011г. от прокурор при Районна прокуратура – Царево е издадено и Постановление за задържане на обвиняем, с което, на основание чл.199, във вр. с чл.64, ал.2 от НПК е постановено задържане на жалбоподателя П. за срок от 48 часа до разглеждане на искането за вземане на постоянна мярка за неотклонение “задържане под стража в досъдебното производство”.

         Заповедта за задържане е законосъобразна.

Задържането по реда на чл. 63, ал. 1, т. 1 вр. с чл. 64 от ЗМВР за срок не по-дълъг от 24 часа, по своята правна същност представлява принудителна административна мярка по смисъла на чл.22 от ЗАНН, която има за цел чрез задържане на лицето да се предотврати възможността то да извърши престъпление, да продължи да извършва престъпление или да се укрие. Разпоредбата на чл. 63, ал. 1, т. 1 от ЗМВР предполага наличието на данни, от които да може да се направи основателно предположение, че конкретно лице е извършило престъпление. В случая такива данни са  налице, предвид представената докладна записка на полицейски инспектор при РУП – Приморско и издаденото впоследствие прокурорско постановление за задържане на жалбоподателя в резултат на привличането му към наказателна отговорност, от които, преценявани в своята съвкупност, може да се направи обосновано предположение за наличието на данни за извършено престъпление.

Полицейското задържане е акт, издаден в оперативен порядък и наличието на данни за извършено престъпление е достатъчно основание да се приложи принудителната административна мярка от административния орган. С оглед посоченото в заповедта фактическо основание – данни за извършено престъпление по чл.195, ал.1, т.3 и т.4 от НК – взломна кражба на златни накити от магазин в гр.Приморско, съдът счита, че заповедта е мотивирана в достатъчна степен, с оглед нейното основание - чл. 63, ал. 1, т. 1 от ЗМВР. Заповедта е издадена и в съответствие с целта на закона, а именно – предприемане на действия по разследване срещу вероятен извършител на престъпление.

Неоснователни са възраженията на жалбоподателя, че след като спрямо него се провеждат процесуално-следствени действия по образувано досъдебно производство за същото деяние, то е недопустимо да се издава акт за задържане по реда на ЗМВР. Различни са редът и предпоставките, при наличието на които се вземат двата вида мерки, ограничаващи правото на свободно придвижване, като те не се конкурират по между си - характерът на мярката "задържане под стража" е мярка за неотклонение и се прилага спрямо лице в качеството на "обвиняем", а мярката на чл. 63 от ЗМВР е административна мярка за принуда, която се прилага при данни, обуславящи предположение, че лицето, спрямо което се прилага е извършило престъпление. Чрез мерките по чл. 63, ал. 1, т. 1 от ЗМВР органите на МВР реализират законовите си правомощия, свързани с профилактиката, разкриването и разследването на престъпления. В тази връзка достатъчно е по преписката да има определени данни, от които може да се направи извод за съпричастността на определено лице към конкретно извършено престъпление, дори без да се поставя условие за точна квалификация на деянието, а в настоящия случай се установява, че впоследствие жалбоподателят е привлечен и като обвиняем по същото деяние, с оглед на което е издадено и прокурорско постановление за задържането му, което не само, че не конкурира предходно взетата принудителна административна мярка, но и е допълнителен аргумент за наличието на фактическите основания, послужили за издаване на процесната заповед за задържане.

         В рамките на цялостния съдебен контрол за законосъобразност не се констатираха отменителни основания по смисъла на чл.146 от АПК – заповедта е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона форма, не са нарушени административно-производствените правила, правилно е приложен материалния закон и е издадена в съответствие с целта на закона.

         Жалбата, като неоснователна, следва да бъде отхвърлена, поради което и на основание чл.172, ал.2, предл. последно от АПК, Бургаският административен съд, ІХ-ти състав,

 

РЕШИ:

 

         ОТХВЪРЛЯ жалбата на С.Д.П. *** против Заповед за задържане на лице рег. № 4/17.01.2011 год., издадена от полицейски орган при РУ “Полиция” – гр.Приморско, като НЕОСНОВАТЕЛНА.

 

         Решението може да се обжалва пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

 

                                                                             СЪДИЯ: