РЕШЕНИЕ

                                  753                        дата  20 април 2016г.                 град Бургас

 

                                                             В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – Бургас,    ХVІ-ти състав,

в публично заседание на 24 март 2016 год.,  в следния състав:

 

                                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ДРАГНЕВА

                                                                                 ЧЛЕНОВЕ:   1. ПАВЛИНА СТОЙЧЕВА

                                                                                                         2. ВЕСЕЛИН ЕНЧЕВ

Секретар: Й.Б.

Прокурор: Г. Дуков

 

разгледа докладваното от съдия СТОЙЧЕВА

КНАХ дело № 233 по описа за 2016 год. и за да се произнесе

взе предвид следните обстоятелства:

 

Производството се движи по реда на чл.208 и сл. от Административно процесуалния кодекс, във вр. с чл.63 от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на Директор на РИОСВ гр.Бургас против Решение № 179/30.11.2015г. постановено по НАХД № 527/2015г. по описа на Районен съд – Царево, с което е отменено наказателно постановление № 83/28.08.2015г., с което, на Г.Д.Г. ***, за нарушение на чл.17, ал.1 от Закон за защитените територии и на основание чл.83, ал.1, вр. чл.81, ал.1, т.1 от с.з., е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 500 лева.

Съдебното решение се обжалва като неправилно. Не споделя изводите на съда обосновали отмяна на издаденото наказателно постановление, като счита, че правомерно е ангажирана отговорността на лицето на соченото основание. Иска се отмяна на съдебното решение.

В съдебно заседание касаторът не се явява и не се представлява.

Ответникът по касация също не изпраща представител.

Прокурорът от Окръжна прокуратура – Бургас дава становище за неоснователност на жалбата  и оставяне в сила на съдебния акт.

Касационната жалба е процесуално допустима, подадена от надлежна страна, в законоустановения срок, а разгледана по същество, настоящият съдебен състав преценява като неоснователна.

Установява се по делото, че на 05.08.2015г., в резерват Ропотамо, ответникът по касация Г. разхожда туристи с катамаран с рег.№ Бс 1918, в участъка на река Ропотамо от пристана до устието на територията на резерват „Ропотамо“, за което му е съставен АУАН, а впоследствие е издадено и НП № 83/28.08.2015г., с което и на основание чл.81, ал.1, т.1 от ЗЗТ, му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 500лв. За да отмени обжалваното наказателно постановление  Районен съд - Царево е приел, че при установяване на нарушението и при издаване на наказателното постановление, административнонаказващият орган е допуснал съществено нарушение на ЗАНН, тъй като деянието извършено от лицето, сочено за нарушител, не осъществява признаците на нарушение от субективна страна по смисъла на чл.6 от ЗАНН. Посочено е, че Г.Г. е в трудовоправни отношения с „Венис Марина“ ЕООД, на длъжност „капитан на малък кораб“ и изпълнява служебните си задължения на кораб в р.Ропотамо, който е собственост  на дружеството, но от административнонаказващия орган не са ангажирани доказателства, че в качеството си на работник същият е бил длъжен да знае за правните спорове на дружеството – работодател с РИОСВ - Бургас, както и че „Венис Марина“ ЕООД няма право да извършва дейности в р.Ропотамо, респ. че неговото поведение като капитан на кораб е в нарушение на закона.

Решението е правилно и за него не се констатират отменителни основания. Съгласно трудов договор № 91/27.04.2015г. Г.Д.Г. е водач на малък кораб при „Венис Марина“ ЕООД, като не се спори, между страните, че на посочената дата и място е извършил гореописаните действия, за които е ангажирана отговорността му, а спорен е въпросът представляват ли същите от обективна и субективна страна нарушение на разпоредбата на чл.17, ал.1 от Закона за защитените територии. Съгласно тази норма „В резерватите се забраняват всякакви дейности, с изключение на:1. тяхната охрана;2. посещения с научна цел;3. преминаването на хора по маркирани пътеки, включително с образователна цел;4. събиране на семенен материал, диви растения и животни с научна цел или за възстановяването им на други места в количества, начини и време, изключващи нарушения в екосистемите;5. (нова - ДВ, бр. 28 от 2000 г., изм., бр. 77 от 2002 г.)потушаване на пожари и санитарни мероприятия в горите, увредени вследствие на природни бедствия и каламитети. Съгласно чл.81, ал.1 от ЗЗТ, наказва се с глоба от 500 до 5000 лв. физическо лице, което: 1. осъществява дейност в защитена територия в нарушение на режима, определен с този закон, в заповедта за обявяване или в утвърдени планове и проекти по глава четвърта и 2. осъществява дейност в защитена територия без разрешение или съгласуване, предвидено в този закон, а съгласно ал.3, в маловажни случаи по ал. 1 глобата е от 5 до 100 лв.

На първо място, от наказващият орган неправилно е прието, че Г. е извършил вмененото му нарушение като физическо лице в личното му качество. Не е налице спор по делото, че Г.Г. е бил в трудови правоотношения с „Венис Марина“ ЕООД, на длъжност „Водач на малък кораб“ и в изпълнение на трудовите си задължения, той е управлявал лодка тип катамаран с рег.№ Бс 1918 на 05.08.2015г., навлязъл е по река Ропотамо и е разхождал туристи, от името и за сметка на дружеството-работодател, поради което следва да се приеме, че дружеството е това, което е осъществявало дейността в защитената територия. Водачът на кораба осъществява дейността в резервата от името и за сметка на своя работодател, поради което не може да бъде субект на нарушението в личното си качество.

На следващо място, от събраните по делото доказателства е видно, че на 24.10.2012г. е сключен договор между „Венис Марина“ЕООД и РИОСВ – Бургас за извършване на туристическа дейност с предмет: „Разходка с лодка по река Ропотамо в резерват Ропотамо“, със срок на действие пет години. От данните в административната преписка се установява, че с писмо изх. № 6177/ 12.08.2013г. директорът на РИОСВ Бургас е отправил до управителя на дружеството волеизявление за едностранно прекратяване на договора, считано от дата на получаване на уведомлението, на основание чл.32 от договора – поради съзнателно допуснати системни нарушения на същия и на разпоредбите на чл.17, ал.1 от ЗЗТ, конкретизирани в писмото. С цел установяване съществуването на облигационно правоотношение помежду им, произтичащо от същия договор, „Венис Марина“ ЕООД е предявило иск срещу РИОСВ – Бургас, по който е образувано т.д.№ 484/2013г. по описа на Бургаския окръжен съд. С Решение № 68/12.03.2014г., постановено по делото съдът е приел за установено, че между „Венис Марина“ЕООД и РИОСВ – Бургас съществува правоотношение, произтичащо от договор от 24.10.2012г. за извършване на туристическа дейност с предмет: „Разходка с лодка по река Ропотамо в резерват Ропотамо“. Решението е обжалвано и оставено в сила от Апелативен съд – Бургас, чието решение е оспорено пред ВКС (с определение №840/12.11.2015г. постановено по т.д. №276/2015г. по описа на ВКС касационно обжалване не е допуснато), т.е към момента на констатираното административно нарушение – 05.08.2015г. решението не влязло в сила  и спорът между страните дали сключеният помежду им договор е прекратен едностранно от директорът на РИОСВ – Бургас все още е бил висящ, поради което, към момента на проверката, не би могло да се приеме, че дружеството е извършило туристическа дейност, без съответното разрешение.

Със заповед № РД-64/29.04.2015г. и.д. Директор на РИОСВ Бургас е наложил Принудителна административна мярка  „незабавно спиране на всички дейности по извършване на туристическата услуга“, като е допуснал предварителното й изпълнение. Тази заповед обаче не е описана в съставения при констатиране на нарушението АУАН № 83/05.08.2015г. и дори да се възприеме тезата на касатора, че към момента на проверката заповедта за налагане на ПАМ е съществувала в правния мир, то липсват надлежни доказателства за нейното връчването към момента на съставяне на акта, както на „Венис Марина“ ЕООД, така и на ответника по касация Г.Г., за да бъде направен категоричен извод, че те са знаели за нея и приетото за извършено от лицето деяние е съставомерно от субективна страна. Ето защо, настоящият касационен състав счита, че в случая не се установява наличието на виновно извършено от ответника по  касация административно нарушение, което да се вмества в нормата на чл.17, ал.1 от ЗЗТ и след като то не изпълва от субективна страна състава на нарушение по смисъла на горепосочената разпоредба, то правилно наказателното постановление е отменено от първоинстанционния съд.

Мотивиран от изложеното, Административен съд гр.Бургас, ХVІ-ти състав

 

РЕШИ:

 

ОСТАВЯ в сила Решение № 179/30.11.2015г. постановено по НАХД № 527/2015г. по описа на Районен съд – Царево. 

 

Решението е окончателно.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                                ЧЛЕНОВЕ: