Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 843                     Година 21.06.2011       Град Бургас

 

В    ИМЕТО    НА    НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - БУРГАС, Х състав, на тридесет и първи май две хиляди и единадесета година, в публично заседание, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:  Даниела Драгнева

 

Секретар С.А.

Прокурор  

като разгледа докладваното от съдия Драгнева, административен характер дело номер 233 по описа за 2011 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по повод жалба на Е.Р.Г. с ЕГН: ********** ***, чрез адв.С.К. *** против заповед за задържане на лице рег.№ 3 от 15.01.2011г. издадена от младши районен инспектор при РУП гр.Приморско. Със заповедта на основание чл.63, ал.1, т.1 от ЗМВР жалбоподателя е задържан за срок от 24 часа. Моли, съда да отмени обжалваната заповед, като незаконосъобразна. В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител поддържа жалбата и моли да се  отмени заповедта.

Ответникът – Младши районен инспектор при РУП гр.Приморско Т.П.А., в съдебно заседание се явява лично, оспорва жалбата и моли да се отхвърли.

Ответникът – РУП гр.Приморско, редовно уведомен, не изразява становище по жалбата.

Административен съд Бургас, намира, че жалбата е процесуално допустима като подадена в срока по чл.149, ал.1 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването. Разгледана по същество е неоснователна.

На 15.01.2011г. жалбоподателя Е.Р.Г. е задържан за срок до  24 часа със заповед за задържане рег.№ 3 от 15.01.2011г. издадена от младши РИ при РУП гр.ПриморскоТ.П.А., в качеството му на полицейски орган. Заповедта е издадена на основание чл.63, ал.1,т.1 от ЗМВР, като в мотивите и е посочено “достатъчно данни за извършено престъпление от общ характер по чл.195, ал.1 от НК по ДП-15-5/2011год. По описа на РУП-Приморско /извършител на взломна кражба от златарски магазин в гр.Приморско/”. По делото са представени, като доказателства протокол за полицейски обиск на лицето от 15.01.2011г., разписка за върнати вещи и пари, медицинско направление, справка относно поведението на жалбоподателя при задържането му, постановление за принудително довеждане на обвиняем, телеграма за обявяване на ОДИ издирвано лице, декларация от жалбоподателя, че е запознат с правото си на адвокатска защита и желае да ползва такава, че няма здравословни проблеми  и не желае медицински преглед от лекар по негов избор и за негова сметка, че желае  член от семейството му или заинтересовано лице да бъде уведомено за неговото задържане, постановление за задържане на обвиняем и извлечения под формата на заверени копия от регистрите на задържаните лица и извършените посещения.

При така изложените фактически данни, които се подкрепят от приложените по делото писмени доказателства съдът достигна до следните правни изводи:

Съобразно разпоредбата на чл.168, ал.1 от АПК, съдът преценява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл.146 от АПК.

Настоящия състав счита, че обжалваната заповед е издадена от компетентен орган, при спазване на установената форма, процесуалноправните и  материалноправните разпоредби на закона.

Жалбоподателя е задържан на 15.01.2010г. за срок до 24 часа със заповед за задържане рег.№ 3 от 15.01.2010г. издадена от младши РИ при РУП гр.Приморско. Заповедта съдържа всички реквизити предвидени от законодателя в чл.63 от ППЗМВР.

Правното основание за налагане на принудителната административна мярка спрямо жалбоподателя е чл.63, ал.1, т.1 от ЗМВР. Тази разпоредба овластява полицейските органи да задържат лица в случаи, определени от закон, а именно за които има данни, че са извършили престъпление, като процедурата е регламентирана в следващите правни норми от закона. За прилагането на тази принудителната административна мярка законодателят не е предвидил необходимост да са събрани доказателства, установяващи по категоричен начин вината на лицето, извършило престъпление по смисъла на НК. Достатъчно е само наличието на данни, обосноваващи предположението, че има вероятност лицето да е извършител на престъплението, което дава право на административния орган при условията на оперативна самостоятелност да наложи мярката. В случая посредством представеното по делото постановление за принудително довеждане от 14.01.2011г. и телеграма за обявяване на ОДИ се установява, че към момента на издаване на процесната заповед са съществували достатъчно данни, които да обосноват налагането на принудителната административна мярка спрямо жалбоподателя - данни, обосноваващи предположението, че има вероятност лицето да е извършител на престъпление, поради което заповедта се явява издадена в съответствие с целта на законовата норма да се даде възможност на органите на МВР и прокуратурата да разкрият извършено престъпление.

Задържането по реда на чл.63, ал.1, т.1 от ЗМВР, по своята правна същност представлява принудителна административна мярка по смисъла на чл.22 от ЗАНН, която има за цел чрез задържане на лицето да се предотврати възможността то да извърши престъпление, да продължи да извършва престъпление или да се укрие. В случая, лицето е обявено за общодържавно издирване, поради което правилно му е наложена ПАМ , с цел да се предотврати възможността да се укрие.

Неоснователни са направените в жалбата възражения, че след като по отношение на случая е образувано досъдебно производство издадената заповед е незаконосъобразна. В ЗМВР не е предвидено законово изискване, регламентиращо налагането на ПАМ по чл.63, ал.1, т.1 от ЗМВР в зависимост от образуването на досъдебно производство, респективно ограничаващо прилагането на тази мярка, при вече образувано такова производство. Ето защо, не съществува законова пречка от прилагането на чл.63, ал.1, т.2 от ЗМВР и в двете хипотези – при образувано досъдебно производство и липсата на такова.

Жалбоподателя е бил доведен в РУП гр.Приморско на 15.01.2011г. в  13,10 часа, видно от представеното извлечение от регистъра на задържаните лица, която дата и час правилно са посочени в процесната заповед, като момент на нейното издаване. Осъществените до този момент действия по задържането и конвоирането на жалбоподателя от гр.Варна не са извършени от полицейския орган издал процесната заповед и те са в следствие на постановеното спрямо него принудително довеждане, поради което направените в този смисъл възражения са неоснователни.

С оглед на изложеното жалбата на Е.Р.Г. против заповед за задържане на лице рег.№ 3 от 15.01.2011г. издадена от младши районен инспектор при РУП гр.Приморско се явява неоснователна и на основание чл.172 ал.2  от АПК, следва да бъде отхвърлена.

Мотивиран от горното, Административен съд гр.Бургас, десети състав

 

Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Е.Р.Г. с ЕГН: ********** ***, чрез адв.С.К. *** против заповед за задържане на лице рег.№ 3 от 15.01.2011г. издадена от младши районен инспектор при РУП гр.Приморско.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба в 14 -дневен срок, от съобщаването на страните пред Върховен административен съд.

 

 

СЪДИЯ: