Р Е Ш Е Н И Е    724

 

Град Бургас, 15.04.2016г.

 

Административен съд – град Бургас, ХIII-ти административен състав, на седемнадесети март през две хиляди и шестнадесета година, в публично заседание, в състав :

                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ:  СТАНИМИРА ДРУМЕВА

ЧЛЕНОВЕ: 1. ЗЛАТИНА БЪЧВАРОВА

                      2. РУМЕН ЙОСИФОВ

 

при секретаря С.Х., в присъствието на прокурора Галя Маринова, като разгледа докладваното от съдия Друмева к.н.а.х.д. № 232 по описа за 2016 година и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.63, ал.1, изр. ІІ-ро от ЗАНН, във връзка с чл.208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба на РИОСВ-гр.Бургас, подадена чрез пълномощник, против решение №182/30.11.2015г. на Районен съд-гр.Царево, постановено по н.а.х.д. № 530 по описа на ЦРС за 2015г., с което е отменено наказателно постановление № 80/28.08.2015г., издадено от директора на РИОСВ-гр.Бургас,  с което за нарушение на чл.17, ал.1 от Закон за защитените територии (ЗЗТ) на Г.Н.Г. с ЕГН ********** е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 500 лева, на основание чл.81, ал.1, т.1 от ЗЗТ.

Касаторът оспорва първоинстанционното решение като неправилно. Намира за неправилен изводът на районния съд, че Г.Н.Г. не е осъществил нарушението от субективна страна. Твърди, че Г. е санкциониран с други две наказателни постановления, които са отменени от районния съд със същите мотиви, като изложените в оспореното решение, поради което той е знаел и е бил длъжен да знае, че не следва да извършва дейност по р.Ропотамо. Искането от съда е да отмени оспореното решение и да реши спора по същество, като се излагат доводи за законосъобразност на издаденото наказателно постановление № 80/28.08.2015г. от директора на РИОСВ-гр.Бургас. Редовно призован, касаторът не се явява и не се представлява в съдебно заседание.

Ответникът - Г.Н.Г., редовно призован, не се явява и не се представлява в съдебно заседание.

Представителят на Бургаска окръжна прокуратура намира касационната жалба за неоснователна и пледира решението на районния съд да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно.

Бургаският административен съд, като прецени допустимостта и основателността на касационната жалба по наведените в нея касационни основания, предвидени в чл.348, ал.1 от НПК, съгласно разпоредбата на чл.218, ал.1 от АПК, във връзка с чл.63, ал.1 от ЗАНН, ангажираните по делото доказателства и съобразно закона, намира за установено следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна.

Разгледана по същество, е неоснователна.

От доказателствата по делото се установява, че на Г.Н.Г. е съставен АУАН № 80/5.08.2015г. от специалист-охрана при РИОСВ-гр.Бургас за това, че на 5.08.2015г. в резерват „Ропотамо“, гр.Приморско, разхождал туристи с лодка тип катамаран  Бс 1523 в участъка на река Ропотамо, от пристана до устието на територията на резерват Ропотамо. Въз основа на цитирания АУАН е издадено наказателното постановление, отменено от районния съд.

За да постанови оспореното решение, районният съд е приел, че при установяване на нарушението и при издаване на наказателното постановление е допуснато съществено нарушение на ЗАНН. Изложил е мотиви, че Г.Г. е в трудовоправни отношения с „Венис Марина“ ЕООД, на длъжност „водач на малък кораб за спорт и развлечение по вътрешни водни пътища“ и изпълнява служебните си задължения на кораб в р.Ропотамо, който е собственост на дружеството, но от административнонаказващият орган не са ангажирани доказателства, че в качеството си на работник същият е бил длъжен да знае за правните спорове на дружеството – работодател с РИОСВ-гр.Бургас, както и че „Венис Марина“ ЕООД няма право да извършва дейности в р.Ропотамо, респ., че неговото поведение като капитан на кораб е в нарушение на закона. Обосновал е извод, че Г.Н.Г. не е осъществил признаците от субективна страна на състава на  нарушението, за което е ангажирана отговорността му.

Решението е правилно.

Съгласно трудов договор № 92/27.04.2015г., Г.Н.Г. е водач на малък кораб при „Венис Марина“ ЕООД, като не се спори, между страните, че на посочената дата и място е извършил гореописаните действия, за които е ангажирана отговорността му. Спорът по делото се свежда до това представляват ли действията му от обективна и субективна страна нарушение на разпоредбата на чл.17, ал.1 от Закона за защитените територии. Съгласно тази норма „В резерватите се забраняват всякакви дейности, с изключение на: 1. тяхната охрана; 2. посещения с научна цел; 3. преминаването на хора по маркирани пътеки, включително с образователна цел; 4. събиране на семенен материал, диви растения и животни с научна цел или за възстановяването им на други места в количества, начини и време, изключващи нарушения в екосистемите; 5. потушаване на пожари и санитарни мероприятия в горите, увредени вследствие на природни бедствия и каламитети. Съгласно чл.81, ал.1 от ЗЗТ, наказва се с глоба от 500 до 5000 лв. физическо лице, което: 1. осъществява дейност в защитена територия в нарушение на режима, определен с този закон, в заповедта за обявяване или в утвърдени планове и проекти по глава четвърта и 2. осъществява дейност в защитена територия без разрешение или съгласуване, предвидено в този закон, а съгласно ал.3, в маловажни случаи по ал. 1 глобата е от 5 до 100 лв.

В случая неправилно е прието от административнонаказващия орган, че Г. е извършил вмененото му нарушение като физическо лице. Същият е бил в трудови правоотношения с „Венис Марина“ ЕООД на длъжност „водач на малък кораб“ и е управлявал катамарана на посочената дата в АУАН и в НП в изпълнение на трудовите си задължения, като разхождал туристи с лодката в участъка на река Ропотамо от пристана до устието на реката от името и за сметка на дружеството-работодател. Следователно, не той лично, а дружеството е осъществявало туристическата дейност в защитената територия. Водачът на кораба е осъществявал дейността в резервата от името и за сметка на своя работодател, поради което не може да бъде субект на нарушението като физическо лице.

Извън горното, от събраните по делото доказателства е видно, че на 24.10.2012г. е сключен договор между „Венис Марина“ЕООД и РИОСВ-гр.Бургас за извършване на туристическа дейност с предмет: „Разходка с лодка по река Ропотамо в резерват Ропотамо“, със срок на действие пет години. С писмо изх. № 6177/12.08.2013г. директорът на РИОСВ-гр.Бургас е отправил до управителя на дружеството волеизявление за едностранно прекратяване на договора, считано от дата на получаване на уведомлението, на основание чл.32 от договора – поради съзнателно допуснати системни нарушения на същия и на разпоредбите на чл.17, ал.1 от ЗЗТ, конкретизирани в писмото. С цел установяване съществуването на облигационно правоотношение помежду им, произтичащо от същия договор, „Венис Марина“ ЕООД е предявило иск срещу РИОСВ-гр.Бургас, по който е образувано т.д. № 484/2013г. по описа на Окръжен съд-гр.Бургас. С решение № 68/12.03.2014г. по това дело съдът е приел за установено, че между „Венис Марина“ ЕООД и РИОСВ-гр.Бургас съществува правоотношение, произтичащо от договор от 24.10.2012г. за извършване на туристическа дейност с предмет: „Разходка с лодка по река Ропотамо в резерват Ропотамо“. Решението е обжалвано и оставено в сила от Апелативен съд-гр.Бургас, чието решение е оспорено пред ВКС и не е влязло в сила към момента на констатираното административно нарушение, т.е. все още е бил висящ спорът между страните дали сключеният помежду им договор е прекратен едностранно от директорът на РИОСВ-гр.Бургас, поради което, към момента на проверката, не би могло да се приеме, че туристическата дейност е извършвана без съответното разрешение.

Със заповед № РД-64/29.04.2015г. и.д. директор на РИОСВ-гр.Бургас е наложил принудителна административна мярка „незабавно спиране на всички дейности по извършване на туристическата услуга“, като е допуснал предварителното ú изпълнение. Тази заповед, обаче, не е описана в съставения при констатиране на нарушението АУАН № 80/5.08.2015г. и дори да се възприеме тезата на касатора, че към момента на проверката заповедта за налагане на ПАМ е съществувала в правния мир, то липсват надлежни доказателства за нейното връчване към момента на съставяне на акта, както на „Венис Марина“ЕООД, така и на ответника по касация Г.Г., за да бъде направен категоричен извод, че са уведомени за издаването й, респективно, приетото за извършено от лицето деяние е съставомерно от субективна страна.

С оглед изложеното, настоящият касационен състав счита, че ответникът по касация не е извършил виновно описаното в акта и в наказателното постановление деяние и след като то не изпълва от субективна страна състава на нарушението по чл.81, ал.1, т.1 от ЗЗТ, правилно районният съд е отменил наказателното постановление, с което е ангажирана отговорността на Г. на соченото основание.

Воден от горното и на основание чл.221, ал.2, предл. І-во от АПК, във връзка с чл.63, ал.1, изр. ІІ-ро от ЗАНН, Административен съд – град Бургас, ХIII-ти административен състав,

 

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 182/30.11.2015г. на Районен съд-гр.Царево, постановено по н.а.х.д. № 530 по описа за 2015г. на ЦРС.

Решението е окончателно.

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:  

 

 

 

          ЧЛЕНОВЕ:     1./     

                                  

 

                                     2./