Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

           885                               18.05.2015 г.                                  гр.Бургас

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

Бургаският административен съд, седемнадесети състав, на двадесети март две хиляди и петнадесета година, в публично заседание в следния състав:

 

                              Председател: Атанаска Атанасова

 

при секретаря М.В., като разгледа докладваното от съдията Атанасова административно дело № 232 по описа за 2015 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 156 и сл. от ДОПК и е образувано по повод постъпила жалба от СД „Братя Чаушеви-46 и сие“ с ЕИК 102788850, със седалище и адрес на управление с. Черна могила, обл. Бургас, представлявано от Ш. М. М., против Ревизионен акт № Р-02-1400980-091-01/13.11.2014 г., издаден от началника на сектор „Ревизии“ и старши инспектор по приходите при ТД на НАП- Бургас, потвърден с Решение № 369/22.12.2014 г. на директора на Дирекция „ОДОП”- Бургас при ЦУ на НАП.

В жалбата са развити доводи за незаконосъобразност на ревизионния акт, поради нарушение на материалния закон. Оспорват се констатациите на приходния орган за наличие на подлежащи на принудително изпълнение публични задължения, като пречка за преотстъпване на корпоративен данък съгласно чл. 167 от ЗКПО. Твърди се, че търговското дружество няма непогасени публични задължения към 31.12.2011 г., а и дори такива да съществуват, те не са били предмет на принудително изпълнение. Иска се отмяна на оспорения ревизионен акт.

В съдебното заседание процесуалният представител на жалбоподателя поддържа жалбата. Не сочи нови доказателства. Претендира разноски.

Пълномощникът на ответната страна излага становище за неоснователност на жалбата и моли същата да бъде отхвърлена. Представя административната преписка по издаване на оспорения акт. Претендира разноски.

Жалбата е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 156, ал.1 от ДОПК и е процесуално допустима.

Бургаският административен съд, след като обсъди събраните по делото доказателства и извърши цялостна проверка относно законосъобразността на оспорения ревизионен акт, на основание чл. 160, ал.2 от ДОПК, намира следното:

С оспорения ревизионен акт № Р-02-1400980-091-01/13.11.2014 г. са установени публични задължения на ревизираното лице СД „Братя Чаушеви - 46 и сие“ в общ размер 64 288.07 лева, в т.ч. корпоративен данък по ЗКПО за 2008 г. в размер на 21 313.12 лева и лихва за просрочие в размер на 12 572.66 лева; за 2009 г.- данък в размер на 5 165.08 лева и лихва за просрочие в размер на 4 671.04 лева; за 2011 г.- данък в размер на 15 549.70 лева и лихва за просрочие в размер на 5 016.47 лева. С решение 369/22.12.2014 г. на директора на Дирекция „ОДОП”- Бургас при ЦУ на НАП ревизионният акт е потвърден изцяло.

В хода на ревизионното производство е установено, че СД „Братя Чаушеви- 46 и сие“ е регистрирано като земеделски производител и е осъществявало през ревизирания период производство, обработка и реализация на земеделска продукция в землището на гр. Айтос, с. Пещера и с. Мъглен. Установено е, че търговското дружество е подало на основание чл. 92, ал. 1 от ЗКПО годишни данъчни декларации (ГДД), както следва: за 2008 г. ГДД с вх.№ 0200012460/31.03.2009 г., с която е декларирало данъчен финансов резултат в размер на 376 357.18 лева и корпоративен данък в размер на 37 635.72 лева, от които преотстъпен корпоративен данък в размер на 21 313.12 лева и остатък внасяне в размер на 16 322.60 лева (внесен на 25.05.2009 г. и 26.08.2009 г.); за 2009 г.- с ГДД вх. № 024350901320662/31.03.2010 г. е декларирало данъчен финансов резултат в размер на 86 084.66 лева и корпоративен данък в размер на 8 608.47 лева, от които преотстъпен КД в размер на 5 165.08 лева и остатък за внасяне (внесен на 25.05.2010 г.); за 2011 г.- с ГДД с вх. № 20040054499/30.03.2012 г. е декларирало данъчен финансов резултат в размер на 256 161.62 лева и корпоративен данък в размер на 25 916.16 лева, от които преотстъпен данък в размер на 15 549.70 лева (с остатъка е извършено прихващане с АПВ № 1208684/30.05.2012 г. и № 1209808/21.06.2012 г.).

Въз основа на представени от община Айтос данни за задълженията на ревизираното лице за отчетните периоди и след извършена справка в програмен продукт „Система за управление на приходите“ на НАП, е установено от приходния орган, че търговецът има публични задължения, както следва: за 2008 г.- задължения по ДОО за м.април 2008 г. в размер на 37.96 лева и лихви- 8.96 лева, ЗО за 2007 и 2008 г. в размер на 21.26 лева и лихви 5.88 лева, погасени чрез прихващане, извършено с АПВ № 906020/11.05.2009 г. (л. 17-19); за 2009 г.- деклариран ДДС за внасяне в размер на 1 005.93 лева за м.ноември 2009 г., като част от тази сума е приспадната по реда на чл. 92 от ЗДДС от ДДС за възстановяване за м.август 2009 г., а остатъкът от 224.31 лева е заплатен по банков път на 19.02.2010 г., но към 31.12.2009 г. тази сума е дължима; за 2011 г.- ДОО в размер на 27.56 лева за м.юли 2010 г. и ДОО в размер на 123.16 лева за м. октомври 2010 г., заплатен на 27.03.2012 г.; задължения за данък върху недвижимите имоти за 2010 г. в размер от 47.80 лева (заплатен на 21.07.2011 г.) и за 2011 г. в размер на 49.91 лева (заплатен на 26.03.2013 г.), като към 31.12.2011 г. тези задължения не са били погасени. Относно задълженията, погасени чрез прихващане с АПВ № 1209808/21.06.2012 г., а именно: задължения за осигурителни вноски за м.ноември 2007 г., от които за ДОО в размер от 15.83 лева и лихви 15.33 лева, за ГВРС- 0.65 лева и лихви 0.65 лева, е прието, че са били налични както към 31.12.2008 г., така и към 31.12.2009 г. и 31.12.2011 г., поради което са отнесени към всеки от ревизираните периоди.

При тези констатации, ревизиращият орган е счел, че не са изпълнени изискванията на чл. 167, ал.1, т.1 и т.3 от ЗКПО за преотстъпване на корпоративен данък за 2008 г., 2009 г. и 2011 г., а именно: към 31 декември на съответната година данъчно задълженото лице да няма подлежащи на принудително изпълнение публични задължения и лихви за неизпълнени в срок публични задължения. Поради отсъствие на законоустановените предпоставки, с оспорения ревизионен акт органът е отказал преотстъпване на корпоративен данък и е определил за довнасяне данък за посочените периоди, както и съответните лихви за просрочие.

С оглед така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:

Ревизионният акт е издаден от компетентен орган, овластен с нормата на чл.119, ал.2 от ДОПК, в предвидената от закона писмена форма и съдържа изискуемите реквизити по чл. 120 от ДОПК. Издаден е в резултат на ревизия, възложена и проведена от органи по приходите, определени със Заповед за възлагане на ревизия № 1400980/20.05.2014 г., на началника на сектор „Ревизии” в Дирекция „Контрол” при ТД на НАП- Бургас, оправомощен със Заповед  № РД-294/07.05.2014г. на директора на ТД на НАП- Бургас, обхващаща данъчни задължения по вид и за период, съответстващи на определените в заповедта. При извършената служебна проверка съдът не констатира допуснати в ревизионното производство процесуални нарушения.

Страните не спорят относно размера на корпоративния данък. Спорно е наличието на предвидените в нормата на чл.167 от ЗКПО условия за преотстъпване на данъка.

Условие за преотстъпване на данъка съгласно чл. 167 от ЗКПО е липсата към 31.12 на съответната година на подлежащи на принудително събиране публични задължения (т.1), наложени  санкции с влезли в сила наказателни постановления, свързани с нарушаване на нормативните актове относно публичните задължения (т.2) и лихви, свързани с невнасянето в срок на тези задължения (т. 3). Наличието на такива задължения е пречка за преотстъпване на корпоративния данък по реда на чл. 189б от ЗКПО. В конкретния случай приетите от приходния орган обстоятелства са относими към първата хипотеза- наличие на подлежащи на принудително изпълнение публични задължения.

Публичните задължения подлежат на принудително изпълнение, когато са изискуеми и ликвидни (определени по основание и по размер), и не са изпълнени доброволно от задълженото лице. В нормата на чл. 209, ал.2 от ДОПК са посочени изпълнителните основания, въз основа на които може да бъде предприето принудителното изпълнение- ревизионен акт, независимо дали е обжалван (т.1); декларация, подадена от задълженото лице с изчислени от него задължения за данъци или задължителни осигурителни вноски (т.2), актовете по чл. 106 и 107, независимо дали са обжалвани (т.3) и др.

От данните по делото е видно, че задължението за ДДС е определено въз основа на подадена от лицето справка-декларация по ЗДДС, а задълженията за ДОО- въз основа на подадена декларация на осигурителя по реда на Наредба № Н-8 от 29.12.2005 г., т.е. за тези задължения е налице изпълнително основание, съгласно нормата на чл. 209, ал.2, т.2 от ДОПК. Такова обаче липсва по отношение на задълженията за данък върху недвижимите имоти. Установяването, обезпечаването и събирането на данък върху недвижимите имоти се извършват по реда на ДОПК (съгласно чл. 4, ал. 1 от ЗМДТ) с акт за установяване на задължение по декларация (чл. 106 и чл. 107 от ДОПК) или с ревизионен акт (чл. 108, вр. чл. 118 от ДОПК). По делото няма данни такъв акт да е издаден от съответните органи- отбелязване в този смисъл липсва и в приложеното писмо от община Айтос, въз основа на което ревизиращият орган е приел, че задълженията за данъци и лихвите за тяхното просрочие са били дължими към 31.12.2011 г. Следователно, тези задължения не са определени по основание, размер и период, т.е. не са ликвидни, а и не е налице една от предпоставките за допускане на принудително изпълнение- наличие на годно изпълнително основание.

Съгласно разпоредбата на чл. 182, ал. 1 от ДОПК, преди да предприеме действия за принудително събиране, органът, установил вземането, изпраща покана до длъжника. От анализа на цитираната разпоредба следва, че поканата за доброволно изпълнение е условие за започване на принудително изпълнение. В конкретния случай по делото е безспорно, че на задълженото лице покана за доброволно изпълнение не е връчена, не са предприети и конкретни действия за принудително събиране на установените публични задължения. При тези данни следва да се приеме, че непогасените към 31.12.2008 г., 31.12.2009 г. и 31.12.2011 г. публични задължения (в т.ч. ликвидните задължения), не могат да обосноват наличие на предвидените в чл. 167, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ЗКПО пречки за преотстъпване на корпоративен данък- в този смисъл Решение № 7476 от 03.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 15717/2013 г., VIII отд., Решение № 240 от 09.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 5508/2013 г., VIII отд., Решение № 3444 от 08.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 6153/2011 г., VIII о. Ето защо съдът приема, че ревизионният акт, с който е отказано преотстъпване на корпоративен данък за 2008 г., 2009 г. и 2011 г. и са определени допълнителни задължения на жалбоподателя, ведно с лихви за просрочие, е незаконосъобразен и следва да се отмени на основание чл. 160, ал.1 от ДОПК.

С оглед формирания извод за основателност на жалбата и своевременно направеното искане, на основание чл. 143, ал.1 от АПК следва да се присъдят на жалбоподателя направените разноски по делото в общ размер на 2550.00 лева, от които 50 лева заплатена от същия държавна такса за производството и 2 500 лева заплатено адвокатско възнаграждение, съобразно представения списък на разноските.

 Мотивиран от горното, съдът

 

Р   Е   Ш   И:

 

ОТМЕНЯ Ревизионен акт № Р-02-1400980-091-01/13.11.2014 г., издаден от началника на сектор „Ревизии“ и старши инспектор по приходите при ТД на НАП- Бургас, потвърден с Решение № 369/22.12.2014 г. на директора на Дирекция „ОДОП”- Бургас при ЦУ на НАП, с който са установени задължения на СД „Братя Чаушеви-46 и сие“ с ЕИК 102788850, със седалище и адрес на управление с. Черна могила, обл. Бургас, представлявано от Ш. М. М., в общ размер 64 288.07 лева, от които: корпоративен данък по ЗКПО за 2008 г. в размер на 21 313.12 лева и лихва за просрочие в размер на 12 572.66 лева; за 2009 г.- данък в размер на 5 165.08 лева и лихва за просрочие в размер на 4 671.04 лева; за 2011 г.- данък в размер на 15 549.70 лева и лихва за просрочие в размер на 5 016.47 лева.

ОСЪЖДА Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” гр.Бургас при Централно управление на Националната агенция за приходите, адрес гр.Бургас, ул. „Цар Петър“ № 5Б, да заплати на СД „Братя Чаушеви-46 и сие“ с ЕИК 102788850,  сумата от 2550.00 (две хиляди петстотин и петдесет) лева, представляваща разноски по делото.

Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщението.

 

СЪДИЯ: