Р Е Ш Е Н И Е

 

                     Номер 664           Година 25.04.2014              Град Бургас

 

     В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - БУРГАС, ХІV-ти състав, на двадесет и седми март две хиляди и четиринадесета година, в публично заседание, в състав:

                                                     

                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: Павлина СТОЙЧЕВА

                                                                   ЧЛЕНОВЕ: 1. Даниела ДРАГНЕВА

                                                                                          2. Веселин ЕНЧЕВ

 

Секретаря Г.Ф.

Прокурор Деян Петров

Като разгледа докладваното от съдия Драгнева касационно наказателно административен характер дело номер 232 по описа за 2014 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по касационна жалба подадена от В.Т.М. *** против решение № 197/06.12.2013г. постановено по н.а.х.д. № 228 по описа за 2013г. на Районен съд гр.Поморие. Конкретни касационни отменителни основания не се сочат. Не споделя мотивите на районния съд обосновали потвърждаване на издаденото наказателно постановление. Оспорва установената фактическа обстановка и съставомерността на констатираното деяние. Иска се отмяна на съдебния акт и потвърденото с него наказателно постановление.

ОтветникътНачалник на Районно управление „Полиция”, гр.Поморие, редовно уведомен, не изразява становище по касационната жалба.

Прокурорът от Окръжна прокуратура гр.Бургас дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Административен съд Бургас намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл.211 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

С обжалваното решение Районен съд гр.Поморие е потвърдил наказателно постановление №1798/29.10.2012г. на Началника на РУП гр.Поморие, с което за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП и на основание чл.182, ал.1, т.4 от ЗДвП, на касатора е наложено административно наказание „глоба” в размер на 200 лева. За да постанови решението си съдът е приел, че при съставяне на акта за установяване на административно нарушение и издаването на наказателното постановление са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН. По същество е преценил, че установените фактически констатации не се опровергават от събраните по делото гласни и писмени доказателства, като безспорно се установява, че управляваното от жалбоподателя МПС се е движело със скорост от 82 км/ч, при максимално допустима скорост от 50 км/ч, което е превишение на разрешената скорост за движение в населено място с 32 км/ч, поради което правилно е ангажирана административно наказателната му отговорност на соченото основание. Наложената от наказващия орган санкция е намерена за правилно определена и в справедлив размер, с оглед на което съдът е потвърдил наказателното постановление.

Съгласно чл.63 от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК.

Съгласно чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон, съдът следи служебно.

Възраженията на касатора поддържани и пред настоящата инстанция са неоснователни.

Отговорността на наказаното лице е ангажирана за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП, с която разпоредба е въведена забрана на водача на пътно превозно средство при избиране скоростта на движение да превишава определените в нормата стойности на скоростта. От събраните по делото доказателства се установява съставомерност на констатираното нарушение, тъй като скоростта на управлявания от касатора автомобил 85 км/ч, е засечена с годно техническо средство – радарен скоростомер „TR-4 339, преминало последваща проверка видно от писмо изх.№ РК-5748/ 22.02.2012г., като от наказващия орган е взето предвид и допустимото отклонение в измерването от 3км/ч. Превишението от 32 км/ч над разрешената скорост от 50 км/ч, попада в стойностите определени в чл.182, ал.1, т.4 от ЗДвП, съгласно която размерът на глобата, за превишение от 30 до 41 км/ч в населеното място е 200 лева.

Доводите на касатора, че установената превишена скорост не е на управлявания от него автомобил, касационният състав на съда намира за защитна теза, която не се потвърждава от събраните по делото писмени и гласни доказателства, а именно от представените справки за запаметени, измерени и фиксирани превишения на скоростта с техническо средство „TR-4 339 и свидетелските показания на контролните длъжностни лица, дадени в съдебно заседание пред районния съд. Видно от свидетелските показания на актосъставителя и свидетеля посочен в АУАН, които споделят непосредствени възприятия относно факта на нарушението, преди и след автомобила на жалбоподателя е нямало други МПС, той е бил самостоятелно движещ се автомобил, като движението в момента не е било интензивно. Правилно тези показания са кредитирани от съда и неоснователни са направените от касатора възражения, че свидетелите са ползвали лист от който са чели данни за автомобила – цвят регистрационен номер и марка, тъй като съгласно чл.122, ал.1 от Наказателно-процесуалния кодекс, свидетеля има право да си служи с „… бележки за цифри, дати и други, които се намират у него и се отнасят до неговите показания…”.

Също така, следва да се има в предвид и че АУАН е подписан без възражения, като такива не са направени и в предвидения от законодателя 3-дневен срок от съставянето на акта. За първи път в сезиращата съда жалба се излагат твърдения, че засечената скорост не е на управлявания от касатора автомобил, като от него не се оспорва, че действително е карал с превишена скорост, а се оспорва само стойността на превишението, като се твърди, че скоростта е била 60-65 км/ч, а не установената 85 км/ч.

Правилно първоинстанционния съд не е изменил размера на наложеното наказание, въпреки направеното искане в този смисъл. В случая наложената глоба е в предвидения от законодателя размер, поради което същия не би могъл да бъде намален с оглед нормата на чл.27, ал.5 от ЗАНН, предвиждаща забрана да се определя наказание под предвидения най-нисък размер.

С оглед изложеното и на основание  чл.221, ал.2 от АПК, във връзка с чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, първоинстанционното решение, като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила.

Мотивиран от изложеното Административен съд гр.Бургас, ХІV-ти състав

 

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 197/06.12.2013г. постановено по н.а.х.д. № 228 по описа за 2013г. на Районен съд гр.Поморие.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

           

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

 

 

    ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

 

 

                           2.