О П Р Е Д Е Л Е Н И Е  № 1980

 

Град Бургас, 20.08.2018г.

 

Административен съд – Бургас, двадесет и първи състав, на двадесети август през две хиляди и осемнадесета година, в закрито заседание, в състав:

                                              

СЪДИЯ: СТЕЛА ДИНЧЕВА

                               

като разгледа докладваното от съдия Динчева административно дело  № 2320 по описа за 2018 година, за да се произнесе взе предвид следното:

        

Производството е образувано по жалба на „Войнови травъл“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.Бургас, ж.к.”Славейков”, ***, представлявано от управителя В.В., против заповед за прилагане на принудителна административна мярка № РД-14-1969/09.08.2018 год. издадена от началника на областен отдел „Автомобилна администрация“ - Бургас към изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“.

В жалбата се съдържа и особено искане за спиране на предварителното изпълнение на оспорената заповед на основание чл.166 от АПК. Твърди се, че предварителното изпълнение на акта би нанесло тежка, значителна и трудно поправима финансова вреда, както пряко на дружеството, така и косвено на хората, които работят в него и ще останат без работа в най-силния момент от летния сезон.

Ответникът представя административната преписка по издаване на оспорената заповед. Изразява становище за неоснователност на жалбата и за правилност на обжалваната заповед.

Съдът, след преценка на изложеното в жалбата, представените с административната преписка доказателства и съобразно закона приема следното по допустимостта и основателността на искането за спиране на предварителното изпълнение на оспорената заповед:

Искането е направено заедно с жалбата против заповедта за прилагане на ПАМ, подадена в срока по чл.149, ал.1 от АПК (заповедта е връчена лично на представляващия дружеството на 9.08.2018г. и жалбата до съда против заповедта е подадена на 17.08.2018г.), от лице с правен интерес – адресат на заповедта, чийто права и законни интереси са засегнати неблагоприятно, поради което е процесуално допустимо.

Разгледано по същество е неоснователно.

Със заповед № РД-14-1969/09.08.2018г. на началника на областен отдел „Автомобилна администрация“ - Бургас към изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, на основание чл.107, ал.1, във вр. с чл.106а, ал.1, т.1, и ал.2, т.1 и т.4 от Закона за автомобилните превози (ЗАП), е приложена принудителна административна мярка (ПАМ) – спиране от движение за срок от 6 месеца, чрез сваляне и отнемане на табела и отнемане на свидетелство за регистрация част ІІ № 006878279 на лек автомобил „ПУХ 230ГЕ“ с рег. № ***, собственост на „Войнови травъл“ ЕООД Д, оставен за домуване на охраняем паркинг на фирма „Симперто“ - Несебър.

В отклонение на общия принцип за суспензивния ефект на жалбата, съгласно чл.166, ал.1 от АПК, разпоредбата на чл.107, ал.3 от ЗАП предвижда, че жалбата не спира изпълнението на приложената административна мярка. Приложима в случая е разпоредбата на чл.166, ал.4 от АПК, съгласно която допуснатото предварително изпълнение на административен акт по силата на отделен закон, когато не се предвижда изрична забрана за съдебен контрол, може по искане на оспорващия да бъде спряно от съда, при условията на чл.166, ал.2 от АПК – ако то би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда, като искането може да бъде предявено при всяко положение на делото, до влизането в сила на решението. В тежест на искателя е да посочи и установи пред съда обстоятелствата по чл.166, ал.2 от АПК, при които спирането на изпълнението на заповедта е основателно – които по значимост се противопоставят на онзи обществен интерес, заради който е допуснато предварителното изпълнение на административния акт по силата на закона.

Съдът намира, че такъв интерес не е установен по делото.

Искането е аргументирано с твърдения, че предварителното изпълнение на заповедта за прилагане на ПАМ ще причини на оспорващото дружество значителна и трудно поправима финансова вреда, тъй като няма да може да генерира приходи,  изплаща банков кредит и това ще доведе до невъзможност за осигуряване на работа на назначените в дружеството като шофьори служители.

От една страна, тези обстоятелства не могат да бъдат квалифицирани като трудно поправими вреди по смисъла, вложен от законодателя. Като значителна или трудно поправима вреда следва да се определи само такава увреда, която не може да бъде репарирана по обезщетителен ред, каквато в случая не е установена. Твърдяните вреди от загуба на приходи и на работно място не са обстоятелства, които сочат на интерес, приравнен по значимост на защитения по закон държавен или обществен такъв. Представеният договор за кредит не обосновава твърденията на жалбоподателя, защото от доказателствата, приложени към жалбата, е невъзможно да се установи какъв е обема на дейността на дружеството и каква част от него заема работата с процесния автомобил, съответно – какви са приходите, които търговецът реализира. Предоставеният кредит е за „оборотни средства“, т.е. с отпуснатата сума се финансира цялостната дейност на „Войнови травъл“ ЕООД, а не само работата с процесното МПС. От условията за погасяването на кредита, установени в т.4 от договора, както и от липсата на други доказателства, представени от жалбоподателя, съдът прави извод, че на дружеството няма да бъде причинена „значителна или трудно поправима вреда“ съпоставима по интензитет с презюмирания обществен интерес

От друга страна, претендираните в случая вреди са породени именно от изпълнението на акта, т.е. настъпването им не е резултат от нови обстоятелства, настъпили след издаването му. В хипотезата на чл.166, ал.4, вр. ал.2 от АПК, законодателя не изисква съдът да прави преценка за значимостта на обществения интерес и надделява ли частният интерес, засегнат от допуснатото предварително изпълнение, както в хипотезата на чл.60, ал.1 от АПК, а се очаква и изисква жалбоподателят да докаже, че предварителното изпълнение ще му причини значителни или трудно поправими вреди, които не са последица от самия акт. В случая твърдяните вреди, които евентуално молителят би понесъл, не са в резултат на факти и обстоятелства, които са настъпили след издаването на заповедта за прилагане на ПАМ, а са пряко следствие от допуснатото по закон предварително изпълнение на заповедта. Когато се касае до допуснато по силата на закона предварително изпълнение, значението на всички факти и обстоятелства, съществуващи до постановяването на акта и представляващи естествена последица на акта е преценено от законодателя като непротивопоставимо на обществения интерес, който се защитава с допускането на предварителното изпълнение на акта.

Предвид изложеното съдът приема, че законовата презумпция по чл.166, ал.2 от АПК не е оборена от дружеството-жалбоподател, поради което искането му за спиране на предварителното изпълнение на оспорената заповед следва да бъде оставено без уважение, като неоснователно.

Водим от горното, Административен съд – Бургас, двадесет и първи състав,

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на „Войнови травъл“ ЕООД, ЕИК ***, за спиране на допуснатото по закон предварително изпълнение на заповед за прилагане на принудителна административна мярка № РД-14-1969/09.08.2018 год., издадена от началника на областен отдел „Автомобилна администрация“ - Бургас към изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“.

Определението може да бъде обжалвано с частна жалба пред тричленен състав на  Върховния административен съд на Република България в седмодневен срок от съобщаването на страните.

 

 

                                     АДМИНИСТРАТИВЕН  СЪДИЯ: