Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 607           Година 30.03.2018         Град Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - БУРГАС, Х състав, на тринадесети март две хиляди и осемнадесета година, в публично заседание, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Даниела Драгнева

 

 

Секретаря Йовка Банкова

Прокурор

Като разгледа докладваното от съдия Драгнева административно дело номер 231 по описа за 2018 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.145 и следващите Административно процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.172, ал.5 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).

Образувано е по жалба подадена от А.С.А. с ЕГН: *********** *** против заповед за налагане на принудителна административна мярка № 18-0237-000005/03.01.2018г. издадени от полицейски инспектор към ОД на МВР гр.Бургас, РУ Айтос, с която му е наложена принудителна административна мярка по чл.171, т.1, б.б от ЗДвП – временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач, до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца. Счита заповедта за незаконосъобразна и неправилна, постановена в производство с допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и прави искане за нейната отмяна.

Ответникът - Полицейски инспектор към ОД на МВР гр.Бургас, РУ Айтос – Н.С.С., редовно уведомен, оспорва жалбата и прави искане да бъде оставена без уважение.

Административен съд Бургас намира, че жалбата е процесуално допустима като подадена в срока по чл.149, ал.1 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването. Разгледана по същество е неоснователна.

Акт за установяване на административно нарушение № 11/03.01.2018г. (л.17 по делото), е съставен от младши автоконтрольор към ОД на МВР Бургас, РУ Айтос, за това, че на 03.01.2018г., около 23,20ч. в гр.Айтос, по ул.“Хаджи Димитър“, в посока на движение от гр.Провадия към гр.Айтос, непосредствено пред бистро „Роадстар“, управлява собствения си лек автомобил с рег.№  А***МР, под въздействието на алкохол в кръвта с концентрация 1,09 ‰ в издишания от него въздух. Актът е подписан от лицето без възражения.

На А.С. е издаден талон за медицинско изследване (л.18 от делото), като е съставен и протокол за медицинско изследване за употреба на алкохол или друго упойващо вещество (л.19 от делото). Съгласно протокол за химическа експертиза за определяне концентрацията на алкохол или друго упойващо вещество в кръвта № 8/04.01.2018г. (л.20 от делото), в хладилна чанта са получени проби - 2бр. стъклени шишенца, всяко запечатано с описан лейкопласт и парафирани  употребата, като опаковката на пробите отговаря на изискванията на Наредба № 1/19.07.2017г. за реда да установяване употребата на алкохол или друго упойващо вещество от водачи на МПС. Кръвта от едната проба е изследвана за етилов алкохол, чрез газхроматографски метод, като се е доказало съдържание на етилов алкохол в количество 1,07 ‰.    

С наказателно постановление № 18-0237-000011/12.01.2018г. (л.21 от делото), на основание на чл.174, ал.1, т.2 от ЗДвП на А.С. е наложено административни наказания глоба в  размер на 1 000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца.

Със заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 18-0237-000005/03.01.2018г. издадени от полицейски инспектор към ОД на МВР гр.Бургас, РУ Айтос (л.5 от делото), на основание чл.22 от ЗАНН на А.С. е наложена принудителна административна мярка по чл.171, т.1, б.”б” от ЗДвП - временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.

Заповедта е връчена на 04.01.2018г., видно от направеното на нея отбелязване и е обжалвана с жалба вх.№ 237000-194/18.01.2018г. (л.4 от делото), подадена в срока по чл.149, ал.1 от АПК.

При така изложените фактически данни, които се подкрепят от приложените по делото писмени доказателства съдът достигна до следните правни изводи:

Съобразно разпоредбата на чл.168, ал.1 от АПК, съдът преценява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл.146 от АПК.

Съгласно чл.142, ал.1 от АПК, съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването му, а съгласно ал.2, установяването на нови факти от значение за делото след издаване на акта се преценява към момента на устните състезания.  

Съгласно чл.172, ал.1 ЗДвП, принудителните административни мерки по чл.171, т.1, 2, 4, т.5 б.”а” и т.6 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Със заповед рег.№ 251з-209/18.01.2017г. на Директора на ОД на МВР гр.Бургас (л.6 от делото), на основание чл.172, ал.1 от ЗДвП, са делегирани правомощия на изрично посочени длъжностни лица, включително и на полицейските инспектори в РУ, да издават заповеди за прилагане на принудителни административни мерки, с оглед на което процесната заповед се явява издадена от компетентен орган в рамките на неговите правомощия.

При издаването на заповедта не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Тя е издадена въз основа на акт за установяване на административно нарушение, съставен от компетентен орган, при спазване на задължителните реквизити по съдържанието му. Актът е връчен на жалбоподателя и той е записал, че няма възражения.

Заповедта е издадена в писмена форма и съдържа задължителните установени в закона реквизити. Пълно и точно са изложени фактическите основания обосноваващи налагането на принудителната административна мярка и са посочени съответните правни норми, представляващи основание за издаването на заповедта.

Съгласно разпоредбата на чл.171, т.1, б.”б” от ЗДвП, за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага принудителна административна мярка  временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско и химическо лабораторно изследване или с изследване с доказателствен анализатор, или с друго техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, или след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, както и който откаже да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично лабораторно изследване – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца; при наличие на изследване от кръвна проба или изследване с доказателствен анализатор по реда на чл. 174, ал. 4 установените стойности са определящи.

Видно от изложеното, за да бъде наложена ПАМ е необходимо да бъде установено по надлежен ред управление на МПС и концентрация на алкохол в кръвта на водача над 0,5 на хиляда, установена с медицинско изследване или с техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух. В случая не е налице спор, че жалбоподателят А.С. на 03.01.2018 г. е управлявал лек автомобил  с рег.№ А *** МР, извършена му е проверка за алкохол с техническо средство, при която е установена концентрация на алкохол 1,09 ‰, съответно при медицинското изследване е установено, че тази концентрация е 1,07 ‰. След като релевантните факти са налице – управление на МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена както с техническо средство, така и с медицинско изследване, то административният орган е приложил правилно материалния закон – чл.171, т.1, б.”б” от ЗДвП, като е наложил на жалбоподателя принудителна административна мярка “временно отнемане на свидетелството за управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността”.  Следва да се има в предвид, че при наличието на предвидените в закона материалноправни предпоставки, административния орган няма право на избор или на свободна преценка дали да наложи ПАМ или не, а е длъжен да издаде административен акт с указаното от закона съдържание, тоест той действа при условията на обвързана компетентност и издадената от него заповед е законосъобразна.

 

В случая не са налице и отменителни основания по смисъла на чл.146, т.5 от АПК, тъй като процесната заповед е издадена в съответствие с целта на закона. Наложената ПАМ има превантивен характер и цели осуетяване възможността на дееца да извърши други подобни нарушения. Също така, с прилагането на ПАМ се изпълнява и целта на чл.22 от ЗАНН, във връзка с чл.171 от ЗДвП - да се осигури безопасността на движението по пътищата и да се преустановят административните нарушения от водача, управляващ МПС след  употреба на алкохол, тоест тя има и преустановителен ефект. Именно с оглед непосредствената цел за ограничаване на евентуално противоправно поведение и обезпечаване положителните действия на субекта на нарушението, мярката се прилага под прекратително условие – до решаване на въпроса за отговорността на водача на МПС, но за не повече от 18 месеца. При произнасянето на компетентния орган относно осъществяването на административната или наказателна отговорност на водача или след изтичане на нормативно определения максимален 18-месечен срок, ако до този момент въпросът за отговорността не е решен, ПАМ следва да се счита автоматично за отпаднала с оглед настъпилото прекратително условие, с което е обвързано нейното действие.

По изложените съображения, следва да се приеме, че правилно административния орган е наложил на жалбоподателя принудителна административна мярка, след като е установил наличието на материалноправните предпоставки, предвидени в нормата на чл.171, т.1, б.”б” от ЗДвП, а подадената жалба, следва да бъде отхвърлена, като  неоснователна.

Мотивиран от горното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, във връзка с чл.172, ал.4 от ЗДвП, Административен съд гр.Бургас, Х-ти състав

 

Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на А.С.А. с ЕГН: *********** *** против заповед за налагане на принудителна административна мярка № 18-0237-000005/03.01.2018г. издадени от полицейски инспектор към ОД на МВР гр.Бургас, РУ Айтос.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба в 14 -дневен срок, от съобщаването на страните пред Върховен административен съд.

 

СЪДИЯ: