Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 772                Година 21.04.2016           Град Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - БУРГАС, ХVІ-ти състав, на двадесет и четвърти март две хиляди и шестнадесета година в публично заседание, в състав:

 

                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ДРАГНЕВА

                                                           ЧЛЕНОВЕ:  1.ПАВЛИНА СТОЙЧЕВА

                                                                                     2.ВЕСЕЛИН ЕНЧЕВ

 

Секретаря: Й.Б.

Прокурор: Георги Дуков

Като разгледа докладваното от съдия Драгнева касационно наказателно административен характер дело номер 231 по описа за 2016 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по касационна жалба подадена от Регионална инспекция по околната среда и водите гр.Бургас срещу решение № 181/30.11.2015г. постановено по н.а.х.д. № 531 по описа за 2015г. на Районен съд Царево. Счита решението за незаконосъобразно и неправилно. Не споделя изводите на съда обосновали отмяна на издаденото наказателно постановление. Излага доводи за съставомерност на констатираното деяние и счита, че правомерно е ангажирана отговорността на лицето, на соченото основание. С подадената касационна жалба иска от съда да постанови решение с което да се отмени обжалваното решението.

Ответникът – Т.Т. ***, редовно уведомен, оспорва касационната жалба.

Прокурорът от Окръжна прокуратура Бургас дава заключение за оставяне в сила на първоинстанционното съдебно решение, като обосновано и законосъобразно.

Административен съд Бургас намира, че касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл.211 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

С обжалваното решение Районен съд Царево е отменил наказателно постановление № 84 от 28.08.2015г. издадено от директора на РИОСВ Бургас, с което на основание чл.83, ал.1, т.1 от Закон за защитените територии (ЗЗТ) на Т.Т.Т. е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 500 лева, за нарушение на чл.17, ал.1 от ЗЗТ. Съдът е приел, че при установяване на нарушението и при издаване на наказателното постановление, административнонаказващият орган е допуснал съществено нарушение на ЗАНН, тъй като деянието извършено от лицето сочено за нарушител не осъществява признаците на нарушение от субективна страна по смисъла на чл.6 от ЗАНН. Посочено е, че Т.Т. е изпълнявал служебните си задължения на кораб на дружеството по р.Ропотамо, но от наказващия орган не са ангажирани доказателства, че в качеството си на работник същият е бил длъжен да знае за правните спорове на дружеството – работодател с РИОСВ  Бургас, както и че „Венис Марина“ ЕООД няма право да извършва дейности по р.Ропотамо, респективно, че неговото поведение като капитан на кораб е в нарушение на закона.

Съгласно чл.63 от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК.

Съгласно чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на  обжалваното решение с материалния закон, следи служебно.

Настоящия съдебен състав намира, че съдебното решение не страда от посочените пороци и е съобразено с материалния закон и процесуалните правила. При постановяването му, съдът пълно и всестранно е изследвал фактическата обстановка и въз основа на събраните доказателства е формирал вътрешното си убеждение.

Установява се по делото, че на 05.08.2015г. в резерват „Ропотамо“ в землището на гр.Приморско, ответникът по касация Т. разхожда туристи с лодка тип катамаран Бс1522 в участъка на река Ропотамо от пристана на устието на територията на резерват „Ропотамо“. Участъкът от реката, в който е навлязла лодката е определен от Министъра на околната среда и водите като маршрут по вода за разходка на посетители. Съгласно заповед № 318/7.05.1992г. на МОС се допускат само организирани туристически пътувания с лодки по река Ропотамо. Редът определен, съгласно чл.46, ал.2 от ЗЗТ е с Правилника за условията и реда за управлението, възлагането на дейности по поддържане и възстановяване, възлагането на туристически дейности, охрана и контрола в горите, земите и водните площи в защитени територии – изключителна държавна собственост (Правилника).

Съгласно трудов договор № 94/27.04.2015г. Т. Т. Т. е водач на малък кораб при „Венис Марина“ ЕООД, като не се спори между страните, че на посочената дата и място е извършил описаните действия, за които е ангажирана отговорността му.

Съгласно чл.17, ал.1 от ЗЗТ, „В резерватите се забраняват всякакви дейности, с изключение на: 1.тяхната охрана; 2.посещения с научна цел; 3.преминаването на хора по маркирани пътеки, включително с образователна цел; 4.събиране на семенен материал, диви растения и животни с научна цел или за възстановяването им на други места в количества, начини и време, изключващи нарушения в екосистемите; 5.потушаване на пожари и санитарни мероприятия в горите, увредени вследствие на природни бедствия и каламитети.“.

Съгласно чл.81, ал.1 от ЗЗТ, наказва се с глоба от 500 до 5000 лв. физическо лице, което: 1. осъществява дейност в защитена територия в нарушение на режима, определен с този закон, в заповедта за обявяване или в утвърдени планове и проекти по глава четвърта и 2. осъществява дейност в защитена територия без разрешение или съгласуване, предвидено в този закон, а съгласно ал.3, в маловажни случаи по ал. 1 глобата е от 5 до 100 лв.

В случая неправилно е прието, че Т. е извършил вмененото му нарушение, като физическо лице и е ангажираната неговата административнонаказателна отговорност. Не е налице спор по делото че Т. е бил в трудови правоотношения с „Венис Марина“ ЕООД, на длъжност „Водач на малък кораб“. В изпълнение на трудовите си задължения, той е управлявал лодка тип катамаран с рег.№ Бс-15-22 на 05.08.2015г., в резерват „Ропотамо“ като е разхождал туристи, от името и за сметка на дружеството-работодател, поради което следва да се приеме, че дружеството е това което е осъществило дейността в защитената територия и то следва да носи отговорността за нарушение на посочените законови разпоредби. Ето защо, макар и водача на лодката да се явява виновното длъжностно лице, неправилно е ангажирана неговата административнонаказателната отговорност, вместо на основание чл.83 от ЗЗТ да бъде санкционирано дружеството и издаденото наказателно постановление е незаконосъобразно, както правилно е приел първоинстанционния съд.

С оглед изложеното и на основание  чл.221, ал.2, предл.първо от АПК, във връзка с чл.63, ал.1, изр.второ от ЗАНН, обжалваното решение, като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила.

Мотивиран от горното, Административен съд гр.Бургас, ХVІ - ти състав

 

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 181/30.11.2015г. постановено по н.а.х.д. № 531 по описа за 2015г. на Районен съд Царево.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                 ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

                                                                                                          2.