Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е 

 

гр.Бургас, 01 юли 2011г.

В    ИМЕТО    НА    НАРОДА

 

            АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр.Бургас, в съдебно заседание на петнадесети  юни, през две хиляди и единадесета година, в състав:

 

                                                                                   СЪДИЯ: ГАЛИНА РАДИКОВА

 

при секретар Ст.А., като разгледа докладваното от съдия Г. Радикова адм.д. № 231 по описа за 2011 година, за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл.215 от ЗУТ. чл.56

Образувано е по жалба, подадена от К. П.- процесуален представител на „Хелио Тур С” АД, гр. Созопол, представлявано от С.В.Б. и Б.Д.Б. против Заповед № ДК- 02- ЮИР- 27/ 30.12.2010г., издадена от Началник РДНСК Югоизточен район. Със заповедта е разпоредено премахване на незаконен строеж „Масивна сграда- кръгла дискотека”, находящ се в поземлени имоти с идентификатори 67800.54.52; 67800.54.54; 67800.54.55 и 67800.54.4 по кадастралната карта на м. „Мапи”, землище на гр. Созопол.

В жалбата се твърди, че при издаване на акта са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила- не са съобразени естеството на постройката, годината на извършване на строежа, реда за стопанисване и изграждане, статута и собствеността; не е изследвано наличие на предпоставки за търпимост на строежа..

В съдебно заседание жалбоподателя, чрез процесуалния си представител, поддържа жалбата, не ангажира доказателства.

Ответникът по жалбата, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Костова намира оспорването за неоснователно и недоказано.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, от фактическа страна намира следното:

Жалбата е допустима. Подадена е в срок, от лице, с установена активна процесуална легитимация - жалбоподателя е адресат на оспорения акт.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени представените по делото доказателства, приема от фактическа и правна страна следното:

На 09.04.2010 година работна група от служители при Община Созопол са извършили проверка на строеж „Масивна сграда – кръгла дискотека”, находящ се в ПИ с кадастрални идентификатори 678.54.52, 678.54.54, 678.54.55 и 678.54.4, местността „Мапи”, землище на гр. Созопол. Резултатите от проверката са отразени в протокол № 44. Установено е, че поземлени имоти 52, 54 и 55 са собственост на наследниците на Г.Н.А., М.Н.Н. и Д.Г.К., а имот 4 е собственост на „Хелио Тур С” АД. В поземлените имоти е установено, изградена едноетажна постройка, представляваща дървена конструкция с приблизителна застроена площ приблизително 140 кв.м., в завършен вид с ел.захранване и ВиК инсталации. Не е бил установен периодът на извършване на строителството. За строежа не са били представени строителни книжа.

 Проверяващите лица въз основа на тези констатации са приели, че е нарушена разпоредбата на чл. 148, ал. 1 от ЗУТ, поради което следва да бъде започнато административно производство по реда на чл. 224, ал. 7 от ЗУТ за издаване заповед за премахване на строежа. Констативният протокол е бил връчен на  дружеството-жалбоподател на 15.04. и 22.04.2010 година.

Възражение, озаглавено „становище”, по изложените констатации е подадено на  29.04.2010 година. С него се твърди, че сградата се намира в имот, собственост на дружеството, и самата тя е собственост на дружеството. Със становището (възражение) са били представени 3 броя актове за държавна собственост от 1994 и 1996 година, които са целяли да установят заявените права.

В изпълнение на задълженията си по чл. 224, ал. 6 ЗУТ Кметът на Община Созопол е изпратил констативния акт, ведно с доказателствата към него на РДНСК, Югоизточен район, Сектор Бургас.

На 15.07.2010 година служители на РДНСК, Сектор Бургас са извършили проверка на процесния обект, за което са съставили констативни актове № 102 и № 103. В тези актове са удостоверени факти, идентични с посочените в констативен акт № 44, подробно описан по-горе. Наред с това е установено, че за посочените поземлени имоти няма одобрен ПУП и не се предвижда застрояване, тъй като имотите са с трайно предназначение – земеделска земя.

Същевременно в хода на административното производство е установено, че със Заповед № РД-11-400/30.08.2001 година на Областен управител на област Бургас имот с пл. № 010152 (към настоящия момент поземлен имот 678.54.55), е отписан от актовете книги за недвижими имоти – държавна собственост, и е разпоредено предаването му на наследниците на Д.Г.К.. По отношение на същия имот е постановено и влязло в сила Решение № ІV-103/23.05.2007 година на Окръжен съд – Бургас, с което е отхвърлен предявен от „Хелио Тур С” АД – гр. Созопол иск с правно основание чл. 97 ГПК. Събрани са и доказателства, удостоверяващи правата на собственост на наследниците на Г.Н. А. и М. Н. Н.

Въз основа на така установените факти, Началникът на РДНСК, Югоизточен район е издал оспорената заповед, като е приел, че строежът е незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 1 и т. 2 от ЗУТ и подлежи на премахване.

С жалбата си „Хелио Тур С” АД възразява, че административният орган не е изпълнил задълженията си да установи какво е естеството на постройката, годината на извършване на строителството, редът за стопанисване, поддръжка и изграждане и статутът и собствеността. В тази връзка е изразил съмнение изобщо от необходимостта да бъде представено разрешение за строеж, като заявява, че обектът е изпълнен преди 1989 година.

Възраженията са неоснователни.

Съдът намира, че в хода на административното производство са събрани всички възможни доказателства за правилно установяване на фактическата обстановка. Няма съмнение, че са положени усилия за установяване на годината на извършване на строителството и въпреки това същата не е била установена по категоричен начин. При това положение административният орган е приел, че след като за строежа не са издадени строителни книжа, то същият е незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ.

Този извод е правилен и законосъобразен, както и ако се приеме, че строителството е извършено преди 1989 година, така и ако е извършено след това. Доказателство за годината на изграждането, са направени записи в приложение към АДС № 656/ 4.07.1994г. (л.41), според които – позиция 12, дискотека „Каваците” (единствен според предназначението си обект в к-с „Каваците”) е построена през 1973г.

Годината на извършване на строителството би била от значение с оглед необходимостта от преценка относно приложимостта на § 16 от ПР на ЗУТ. Тази норма предвижда възможност за узаконяване на строежи, изградени до 1987 година, такива, започнати в периода между м. април 1987 г. и м. юни 1998 г. и започнати след м.юни 1998 г., но не узаконени до обнародването на закона, при наличието на определени предпоставки за това. За всички хипотези, обаче, абсолютно необходима предпоставка е тези строежи да са били допустими по действащите подробни градоустройствени планове.

В настоящия случай е установено, че за имотите, в които е разположен строежът, изобщо не е бил одобряван такъв план. Тези имоти са били земеделски и преди влизане в сила на ЗУТ, такива са и към настоящия момент. Ето защо по отношение преценката дали строежът е незаконен, годината на изграждането му е ирелевантна, тъй като е установена липса на абсолютна материалноправна предпоставка за приложение на разпоредбата на § 16, а именно наличието на подробен устройствен план за процесните имоти.

Нито в хода на административното производство, нито в хода на съдебното производство жалбоподателят е ангажирал доказателства, които да оборят констатациите на издателя на оспорения акт. Не са представени никакви строителни книжа за обекта, предмет на заповедта.

Съгласно разпоредбата на чл. 170, ал. 1 от АПК тежестта на доказване е за административният орган и лицата, за които оспореният административен акт е благоприятен. В конкретния случай обаче административния орган твърди отрицателни факти – липсата на строителни книжа за обекта, поради което на основание чл. 154, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК и чл. 225, ал. 2 т. 2 от ЗУТ доказателствената тежест е за жалбоподателя. 

По изложените съображения съдът приема, че правилно е разпоредено премахването на установения незаконен строеж.

Обжалваната заповед е издадена в предвидената от закона писмена форма и от компетентен за това административен орган. Съгласно чл. 225, ал. 1 във вр. с чл. 222, ал. 1, т. 10 от ЗУТ това е началникът на Дирекцията за национален строителен контрол или упълномощено от него длъжностно лице. В конкретния случай оспореният акт е издаден от зам. началника на ДНСК – гр. София, който е упълномощено длъжностно лице, черпещо правомощията си от Заповед № РД-13-446/01.11.2010г. на началника на ДНСК.

Заповедта е мотивирана, като в мотивите органът е посочил както фактическите основания за издаването й – строителство извършено без одобрени инвестиционни проекти и издадено разрешение за строеж, така и правните основания за издаване - чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ.

Съдът намира, че обжалваният акт не противоречи и на материалноправните разпоредби по издаването му.

Воден от горното и на основание чл. 172 АПК, Административен съд гр. Бургас, четвърти състав,

 

Р  Е  Ш  И :

 

Отхвърля  жалбата  на К.П.- процесуален представител на „Хелио Тур С” АД, гр. Созопол, представлявано от С.В.Б. и Б. Д. Б. против Заповед № ДК- 02- ЮИР- 27/ 30.12.2010г., издадена от Началник РДНСК Югоизточен район, с която е разпоредено премахване на незаконен строеж „Масивна сграда- кръгла дискотека”, находящ се в поземлени имоти с идентификатори 67800.54.52; 67800.54.54; 67800.54.55 и 67800.54.4 по кадастралната карта на м. „Мапи”, землище на гр. Созопол.

Решението подлежи на обжалване  пред Върховен административен съд гр. София  в 14 дневен срок от съобщението, че е изготвено.

 

 

                                                            СЪДИЯ: