Р  Е  Ш Е Н И Е

 

              /01.02.2010 година, град Бургас,

 

Административен съд – гр. Бургас, ХІ състав, в съдебно заседание на двадесет и девети септември, две хиляди и девета година,  в състав:

 

Съдия: Веселин Енчев

 

при секретар Г.Д., разгледа докладваното от съдия Веселин Енчев адм.д. № 231/2007 година.

 

Производството е по реда на глава Х раздел І от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.132 ал.1 от Закона за отбраната и  въоръжените сили на Република България (ЗОВСРБ) - отм.

Образувано е по жалба на К.Б.П. с ЕГН ********** *** против заповед № 251/20.03.2007 година на командира на поделение № 48940 – гр. Бургас.

С оспорената заповед, на основание чл.125 т.2 във връзка с чл.128б ал.1 т.2 и чл.130 ал.3 от ЗОВСРБ (отм.), чл.179 т.3 и чл.187 от Правилника за кадровата военна служба (ПКВС) – отм. и чл.18 от Инструкция № 11/29.06.2001 година на Министъра на отбраната, е прекратен договорът за кадрова военна служба на старшина К.Б.П., като П. е освободен от длъжност и кадрова военна служба, и е зачислен в мобилизационния резерв на българската армия.

В жалбата се излагат съображения за материална и процесуална незаконосъобразност на заповедта. Поддържа се, че при извършената атестация комисията е определила на г-н П. обща оценка за професионално съответствие 4,25 и преди връчването на предизвестието за прекратяване на Договора за кадрова военна служба (ДКВС) е изготвено мотивирано предложение от командира на поделението, в което е служил, за заемане на вакантна длъжност в  поделение № 48940 – гр. Бургас. Вакантната длъжност е изисквала звание с една степен по – ниско от званието на ответника, но по силата на § 43 от ПР на ПКВС (в редакцията към ДВ 40/16.05.2006 година), назначаването му е било възможно. В противоречие с този текст, назначение е било отказано поради изчерпване на щатните бройки за военослужещи със звание „старшина”, каквото е имал К.П..

 Прилагат се доказателства.

Моли се заповед № 251/20.03.2007 година на командира на поделение № 48940 – гр. Бургас да бъде отменена.

След като се запозна с материалите по делото, съдът намира за установено следното.

Жалбата отговаря на изискванията на чл.150 от АПК, като съдържа всички необходими реквизити, и е подадена от лице, чиито права и законни интереси са засегнати от оспорения акт. Жалбата е подадена в законоустановения срок, затова е допустима.

            Разгледана по същество, тя е неоснователна.

След като се запозна с материалите по делото, съдът намира за установена следната фактическа обстановка.

Жалбоподателят служил на длъжност „началник на радиостанция, той и шофьор в радиоотделение Р-71” със звание „старшина” в свързочен взвод в поделение 48 940 – Бургас.

В интервала февруари – март 2006 година комисия, назначена със заповед № 62/24.02.2006 година на началника на ГЩ на БА е извършила атестация на военослужещите в поделението. При атестацията жалбоподателят е оценен с оценка за професионално съответствие - 4,29.

След извършен подбор, К.П. е предложен за отправяне на предизвестие по чл.128б ал.1 т.2 от ЗОВСРБ.

От 01.06.2006 година за поделение 48 940 е в сила щат № Р – 4996, който предвижда обща численост на сержантския състав – 32 души, от които трима със звание „старшина”.

Със заповед № КВ -458/12.05.2006 година на Министъра на отбраната, той е освободен от длъжност и взет на разпореждане на министъра по щат № А – 916, във връзка с организационно – щатните промени и влизане в сила от 01.06.2006 година на щат № Р – 4996.

            На 18.05.2006 година е изготвено мотивирано предложение, с правно основание чл.50 ал.1 б.”в” от ПКВС, по силата на което К.П. е предложен за заемане на вакантна длъжност „заместник – командир на взвод, той и командир на свързочно отделение във взвод за бойно осигуряване” в поделение № 48 940. За тази длъжност по щат е необходимо лицето, което я заема, да притежава звание „старши сержант”.

На 21.09.2006 година, на основание чл.128б ал.1 т.2 от ЗОВСРБ, му е връчено предизвестие за прекратяване на ДКВС, след изтичане на срок от шест месеца.

На 21.03.2007 година е издадена и оспорената заповед, с която договорът на К.П. е прекратен, на основание чл.128б ал.1 т.2 от ЗОВСРБ.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи.

Заповедта е издадена от компетентен орган. Съгласно чл.18 от Инструкция № 11/29.06.2001 година за кадровата работа в Министерство на отбраната, ДКВС на сержантите (в това число и старшина П.), намиращи се в разпореждане на министъра на отбраната, с прекратява със заповед на командира на поделението, в което те са на „дадени на отчет и доволствие”. Със същата заповед те се освобождават от длъжност и кадрова военна служба и се зачисляват в резерва. Процесната заповед е издадена от командира на поделението, в което е служил жалбоподателя, след вземането му в разпореждане по щат № А – 916 от министъра.

Заповедта съдържа всички съществени реквизити и е издадена при съобразяване с целта на закона – уреждане на правоотношенията, свързани с функционирането на въоръжените сили.

            В административното производство по издаването на оспорената заповед не са допуснати процесуални нарушения. Жалбоподателят е атестиран в съответствие с изискванията на Наредба № 9/29.06.2001 година. След извършен подбор, с него е проведена беседа, за която е изготвен протокол, връчено му е предизвестие и в законоустановения срок е издадена оспорената заповед. Заповедта е мотивирана  - фактическите основания за издаването й се намират в преписката, приложена по делото, с чието съдържание жалбоподателят е запознат. Правните основания за издаването й са коректно посочени. Диспозитивът на заповедта съдържа недвусмислена повеля. В заповедта не е посочено пред кой орган и в какъв срок тя подлежи на обжалване, но това нарушение я опорочава, с оглед разпоредбата на чл.140 ал.1 от АПК.

Оспорената заповед  е съобразена с материалния закон.

В жабата се поддържа, че по силата на § 43 от ПР на ПКВС, жалбоподателят е следвало да бъде назначен на вакантната длъжност „заместник – командир на взвод, той и командир на свързочно отделение във взвод за бойно осигуряване” в поделение № 48 940, въпреки че не е отговарял на изискването за длъжността – да се заеме от лице със звание „старши сержант”, а не „старшина” какъвто е бил К.П..

Съгласно § 43 т.4 от ПР на ПКВС, До съответното годишното разместване на офицерския и сержантския състав от Българската армия в рамките на определените квоти от личен състав по звания за съответните структури, длъжностите за кадрови военнослужещи могат да се заемат при изискващи по щат звание "старши сержант" - и от кадрови военнослужещи със звание "старшина".

При прилагането на тази разпоредба, органът по назначаването действа в условията на оперативна самостоятелност, като преценява дали и доколко следва да я приложи по отношение на лице, неотговарящо на изискванията за съответната длъжност, какъвто в случая се явява К.П.. Този орган не е обвързан с мотивираните предложения на помощни органи (комисията, извършила подбора) или командира на поделението за назначаване на К.П., поради което и доводите в жалбата, в тази си част, са неоснователни.

Оспорената заповед е издадена в съответствие с изискванията на чл.128б ал.1 т.2 от ЗОВСРБ, поради което и жалбата следва да се отхвърли.

По изложените съображения, съдът

 

Р Е Ш И

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на К.Б.П. с ЕГН ********** *** против заповед № 251/20.03.2007 година на командира на поделение № 48940 – гр. Бургас.

 

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

 

СЪДИЯ: