Р Е Ш Е Н И Е

 

град Бургас, №   644    /12.04.2017г.

 

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр.Бургас, в съдебно заседание на шестнадесети март, през две хиляди и седемнадесета година, в състав:

 

                                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ЛИЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА

                                                                                     ЧЛЕНОВЕ:  СТАНИМИР ХРИСТОВ

                                                                                                         ДИАНА ГАНЕВА

 

при секретар Г.Д. и с участието на прокурор Галя Маринова изслуша докладваното от съдия Л.АЛЕКСАНДРОВА по КАНД № 230/2017г. за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.63, ал.1 от ЗАНН, във вр. с чл.208 и сл. от АПК.

Касаторът ЕТ „Т.Г.Т.“, ЕИК ***, със съдебен адрес ***, чрез адвокат Б.М., е оспорил решение от 21.12.2016г. постановено по АНД №2260/2016г. по описа на Районен съд - Несебър, с което е потвърдено наказателно постановление № 2266/31.08.2016г. издадено от зам.директора на ТД на НАП Бургас. С наказателното постановление на касатора за нарушение на чл.25, ал.1, т.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г.на МФ на основание чл.185, ал.1 от ЗДДС е наложено наказание имуществена санкция в размер на 500 лв. Касаторът твърди, че оспореното решение е неправилно и иска от съда да бъде отменено, а по съществото на спора-да бъде отменено наказателното постановление.

В съдебно заседание касаторът и ответникът по касация, редовно призовани, не изпращат представители.

Представителят на Окръжна прокуратура Бургас счита, че касационната жалба е неоснователна, а обжалваното решение предлага да бъде оставено в сила.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните намира следното:

Касационната жалба е подадена в срок от надлежно легитимирано лице, разгледана по същество е неоснователна.

Обжалваното решение е правилно.

Обратно на твърденията на касатора, никъде сред доказателствата събрани по делото не може да се изведе извод, че проверяващите търговския обект – заведение за бързо хранене са извършили „провокирана проверка”. Проверката не е била провокирана. Изводите на органа почиват на констатацията, че по време на проверката преди проверяващите да се легитимират са станали свидетели на реализирана покупко-продажба на един брой дюнер, която е била платена от клиента, но за която не е бил издаден касов бон, но това не води до извод, че е налице провокация. Няма данни въпросният клиент купил дюнера да е бил провокиран по някакъв начин от проверяващите данъчни служители.

Отделно от това забранена от закона е провокацията към подкуп, който е престъпление по смисъла на чл.307 от НК. В административно-наказателното производство провокацията не се санкционира поради липса на норма, която да предвижда това.

Независимо от тези изводи в случая няма данни да се касае за провокация от страна на проверяващите органи. Същевременно от значение за преценката дали деянието е съставомерно е поведението на наказания търговец, т.е. релевантни са фактите свързани с неиздаване на касов бон. Без значение за правосъобразността на производството е дали описаната покупка е случайна или се касае за подставен клиент. В този контекст следва да се посочи, че при извършването на проверки за спазването на чл.25, ал.1, т.1 от Наредба Н-18/2006г. на МФ, във вр. с чл.118, ал.1 от ЗДДС, проверяващите органи - служители на съответното ТД на НАП извършват именно такива покупки преди да се легитимират по отношение на длъжностното им качество. Това действие не е забранено от закона и цели единствено установяване на обстоятелството дали съответното проверявано лице спазва посочените норми, т.е. дали при всяка покупка издава фискален бон.

В процесния случай без никакво съмнение е установено, че описаната в АУАН и НП покупка на един брой дюнер на стойност 6.50лв. се осъществила без да бъде издаден фискален бон от ЕКАФП, независимо от извършеното плащане. Тези именно факти са релевантни за установяване на процесното нарушение. Те изпълват обективната страна на деянието.

За това правилно районният съд е приел, че наказателното постановление е издадено законосъобразно и го е потвърдил.

Неоснователно е и възражението за допуснато съществено нарушение на процедурата довело до незаконосъобразност на обжалваното наказателно постановление, изразяващо се в несъставяне на АУАН на място, съобразно изискванията на чл.40, ал.1 от ЗАНН.

Посочената разпоредба действително установява такова изискване, като в следващите, алинеи от 2 до 4, са регламентирани изключения от това правило. Нарушаването на тази разпоредба в случая не е съществено, защото не е довело до нарушаване правото на защита на наказаното лице, а само нарушение на процедурата, които водят до нарушаване правото на защита или такива, които ако не бяха допуснати, резултатът би бил друг, могат да обосноват порочност на издаденото наказателно постановление.

В процесния случай по време на проверката е съставен протокол, който е отразил констатациите, послужили за съставяне на АУАН. Протоколът е съставен в присъствието на касиера Г.Т.Т.. АУАН е връчен на датата на съставянето му на същото лице в качеството на пълномощник на търговеца. Според представено по делото пълномощно Т.Т., в качеството си на ЕТ „Т.Г.Т.” е упълномощила Г.Т.Т. да извършва от името и за сметка на търговеца всякакви правни и фактически действия, като я представлява пред всички лица - физически и юридически, организации и учреждения, в т.ч. държавни, общински, данъчни, съдебни, административни и др. в страната и извън нея. Пълномощното съдържа и изрично упълномощаване по отношение на правата на пълномощника да представлява търговеца пред НОИ, като съставя, получава и подписва документи, предава и получава електронна кореспонденция, получава и подписва актове, доклади, протоколи за извършени проверки и постановления от името и за сметка на търговеца.

От тези доказателства се установява, че надлежно упълномощено лице е присъствало при извършване на проверката и съставяне на протокола и е приело връчването на АУАН. Именно това процесуално действие е най-съществено в производството по предявяване и връчване на АУАН, защото в него се съдържа обвинението и връчването му е гаранция, че наказаното лице се е запознало с констатираните факти и с това в какво деяние е обвинено, че е извършило. Това процесуално действие в конкретния случай е извършено надлежно, за това несъставянето на АУАН на място, по време на самата проверка, не е съществено нарушение и не може да обоснове порочност на издаденото наказателно постановление.

Поради неоснователност на касационните оплаквания решението на районния съд следва да бъде оставено в сила.

На основание чл.221, ал.2 във вр. с чл.218 от АПК, във вр. с чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, Административен съд Бургас,

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение от 21.12.2016г. постановено по АНД №2260/2016г. по описа на Районен съд - Несебър.

Решението не подлежи на обжалване и протест.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                               ЧЛЕНОВЕ: