Р Е Ш Е Н И Е  № 1958

 

Град Бургас, 2.11.2018г.

 

Административен съд – Бургас, пети състав, в публично заседание на осми октомври през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

 

                                                                                   СЪДИЯ: Станимира Друмева

 

при секретаря С. Атанасова, като разгледа докладваното от съдия Друмева административно дело № 2304 по описа за 2018 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.186, ал.4 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС).

Образувано e по жалба на „Балкан Сървиз Къмпани“ ЕООД, ЕИК 121383859, със седалище и адрес на управление: гр.Перник, ул.“Търговска“ № 22, представлявано от управителя И. М. Т., подадена чрез пълномощник, против заповед № ФК-550-0362162/06.08.2018г., издадена от началник отдел „Оперативни дености” Бургас, Главна дирекция „Фискален контрол” в Централно управление на НАП, упълномощен със заповед № ЗЦУ-ОПР-16/17.05.2018г. на изпълнителния директор на НАП, с която спрямо търговеца-жалбоподател е приложена принудителна административна мярка „запечатване на обект“ – пицария, находяща се в гр.Китен, ул.„Атлиман”, стопанисван от „Балкан Сървиз Къмпани“ ЕООД, и е забранен достъпа до обекта за срок от дванадесет дни.

Жалбоподателят оспорва заповедта за прилагане на принудителната административна мярка (ПАМ) като незаконосъобразна, издадена в противоречие с материалноправните разпоредби, нарушение на процесуалните правила, и в несъответствие с целта на закона. Излага доводи, че е нарушено правото му на защита, тъй като в заповедта не е конкретно посочено правното основание за налагане на ПАМ, както и че към момента на постановяване на оспорената ПАМ няма издадено наказателно постановление за твърдяното нарушение. Искането от съда е за отмяна на оспорената заповед. Представени са писмени доказателства.

В съдебно заседание, редовно призован, жалбоподателят не се представлява.

Ответникът – началник отдел „Оперативни дености” Бургас, Главна дирекция „Фискален контрол” в Централно управление на НАП, представя административната преписка по издаване на оспорената заповед. В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата като неоснователна. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Бургаският административен съд, след преценка на събраните по делото доказателства и като взе предвид становищата на страните, намира за установено следното от фактическа страна:

Видно от доказателствата по делото, на 2.08.2018г. в 17:10 часа е извършена проверка на търговски обект по смисъла на § 1, т.41 от ДР на ЗДДС – пицария, находяща се в гр.Китен, ул.„Атлиман”, стопанисван от „Балкан Сървиз Къмпани“ ЕООД. В хода на проверката е извършена контролна покупка на 2 бр. парче пица на обща стойност 8.00 лв.  и 2 бр. минерална вода на обща стойност 2 лв., заплатена в брой от проверяващия екип преди легитимация. Сумата е приета от М. Г. И. – продавач в обекта. За извършената продажба не е издадена фискална касова бележка от монтирано и работещо в обекта фискално устройство, нито ръчна касова бележка от кочан с касови бележки при плащането на стоката. След легитимацията на органите по приходите, от фискалното устройство е отпечатан дневен финансов отчет с № 0003659/02.08.2018г., от който е видно, че описаната по-горе продажба не е отразена като регистрирана чрез издаване на фискален бон. Разчетената касова наличност е 136 лв., установената фактическа наличност е 241.60 лв., въведени пари в касата – 100 лв., констатирана разлика в размер на 5.60 лв. Констатациите са отразени в протокол за извършена проверка сер. АА № 0362162/02.08.2018г., към който са приложени събраните при проверката доказателства.

За установеното административно нарушение – нерегистриране и неотчитане на извършваните от търговеца продажби чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон), квалифицирано по чл.25, ал.1, т.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства във вр. чл.118, ал.1 от ЗДДС, на търговеца е съставен акт за установяване на административно нарушение сер. АNF399607/13.08.2018г.

Предвид установеното от административния орган неизпълнение на законово задължение – неспазване реда или начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за продажба, началникът отдел „Оперативни дености” Бургас в Главна дирекция „Фискален контрол” в Централно управление на НАП е издал оспорената в настоящото производство заповед № ФК-550-0362162/06.08.2018г., с която на основание чл.186, ал.1, т.1, б.„а” от ЗДДС спрямо търговеца-жалбоподател е приложил принудителна административна мярка „запечатване на обект“ – пицария, находяща се в гр.Китен, ул.„Атлиман”, стопанисван от „Балкан Сървиз Къмпани“ ЕООД, за срок от дванадесет дни и на основание чл.187, ал.1 от ЗДДС е забранил достъпа до обекта за срока на действие на принудителната мярка.

При тази фактическа установеност съдът обосновава следните правни изводи:

Жалбата е подадена против индивидуален административен акт, подлежащ на съдебен контрол, от надлежно легитимирано лице, спрямо което е приложена принудителната административна мярка и засегнато с издаването на оспорената заповед, в срока по чл.149, ал.1 от АПК, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, е неоснователна.

Оспорената заповед е издадена в писмена форма и от компетентен орган, съгласно разпоредбата на чл.186, ал.3 от ЗДДС и представената от ответника заповед № ЗЦУ-ОПР-16/17.05.2018г. на изпълнителния директор на НАП за упълномощаване на началниците на отдели  „Оперативни дейности“ в главна дирекция „Фискален контрол” в Централно управление на НАП да издават заповеди за налагане на ПАМ – запечатване на обект по чл.186 от ЗДДС.

При издаването ù не са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила.

Заповедта съдържа задължителните законоустановени реквизити – наименование на органа, който я издава, наименование на акта, адресат, индивидуализация на обекта, разпоредителна част, определяща правата и задълженията на адресата, начин и срок на изпълнение на ПАМ, срок и ред за обжалването й и подпис на издателя. Заповедта е мотивирана в достатъчна степен. Съдържа изложение на фактическите основания за налагане на ПАМ – установени при извършената на 2.08.2017г. проверка факти и обстоятелства, с препращане към съставения ПИП за констатираното административно нарушение, достатъчни за извършване на проверка относно материалната законосъобразност на заповедта. Посочени са правните основания за издаването ù, конкретно разпоредбата на чл.186, ал.1, т.1, буква „а” от ЗДДС и са изложени мотиви относно продължителността на срока на ПАМ, определен след като са взети предвид тежестта на извършеното нарушение и последствията от него, вида и характера на търговската дейност, създадената организация на работа, размера на декларираните приходи и печалби и др. С оглед изложеното възражението на жалбоподателя за допуснати съществени процесуални нарушения при издаване на заповедта са неоснователни.

Не могат да бъдат споделени и изложените от жалбоподателя възражения, касаещи липсата на издадено наказателно постановление за констатираното нарушение, респективно реализирана административно-наказателна отговорност на дружеството. За налагане на този вид принудителна административна мярка е достатъчно установено по надлежен ред и от надлежен орган неиздаване на касов бон при извършена продажба, каквото в случая е налице – констатирано е, че търговецът не е издал фискален бон при извършена контролна покупка на 2 бр. парче пица на обща стойност 8.00 лв.  и 2 бр. минерална вода на обща стойност 2 лв., заплатени в брой от проверяващия екип преди легитимация, за което е съставен протокол за извършена проверка, поради което и при наличие предпоставките на чл.186, ал.1, органът е длъжен да издаде заповед за прилагане на ПАМ, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, т.е. независимо от това дали ще бъде ангажирана административно-наказателната отговорност по реда на ЗАНН на този търговец. Заповедта е мотивирана именно с наличие на предпоставките за прилагане на ПАМ – констатирано нарушение на реда за отчитане продажбите в търговския обект, като ирелевантен за спора е фактът кога и дали за конкретното нарушение е издадено наказателно постановление, тъй като това не е предвидено от законодателя като предпоставка за налагане на ПАМ. Административнонаказателната отговорност за виновно неизпълнение на административноправни задължения е независима и самостоятелна от административната принуда като вид държавна принуда. Предвидените от закона последици на различни отговорности нямат обуславяща връзка, извън общия правопораждащ юридически факт - допуснатото закононарушение.

В случая са спазени и приложимите материалноправни разпоредби на закона, тъй като със заповедта е приложена принудителна административна мярка която съответства на посочените от административния орган и установени при проверката фактически и правни основания за нейното прилагане.

Заповедта е издадена на основание чл.186, ал.1, т.1, б.„а” от ЗДДС и чл.187, ал.1 от ЗДДС.

Съгласно разпоредбата на чл.186, ал.1, т.1, б.„а” от ЗДДС, принудителната административна мярка „запечатване на обект за срок до един месец”, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази реда или начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба. Видно от цитираната правна норма, налагането на тази мярка е обусловено от установяването на посоченото деяние, което съставлява административно нарушение, определено като такова съобразно чл.185 от ЗДДС.

Съгласно чл.118, ал.1 от ЗДДС, всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. Според чл.25, ал.1, т.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства, независимо от документирането с първичен счетоводен документ задължително се издава фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД за всяка продажба на лицата по чл.3, ал.1 - за всяко плащане с изключение на случаите, когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит, чрез наличен паричен превод или пощенски паричен превод по чл.3, ал.1.

В случая органите по приходите са констатирали при извършената проверка, че в търговския обект, стопанисван от жалбоподателя, при заплащане в брой от проверяващите на контролна покупка на пици и минерална вода на обща стойност 10 лева не е издадена фискална касова бележка от функциониращото в обекта фискално устройство. Тези констатации не са опровергани от жалбоподателя. Недоказани са твърденията му, че контролната покупка е била само на два броя пици, за които е издаден фискален бон в 17:12 часа. В тази връзка съдът не кредитира представеното писмено обяснение от продавача в обекта  М. И. до управителя на „Балкан Сървиз Къмпани“ ЕООД, тъй като същото е в противоречие с останалите доказателства по делото. Видно от протокола за извършената проверка, като фактически обстоятелства за констатираното административно нарушение са описани неиздаване на фискален бон за извършената продажба както на 2 бр. парче пица, така и на 2 бр. минерални води в 17:10 часа, който протокол И.  е подписал без възражения. Поради това съдът приема за безспорно установено, че „Балкан Сървиз Къмпани“ ЕООД не е изпълнило задължението си по чл.118, ал.1 от ЗДДС, вр. чл.25, ал.1, т.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ, да издаде фискален бон при извършване на плащането. Това неизпълнение на задължението е юридически факт, пораждащ правомощието на органа по приходите да наложи ПАМ по чл.186, ал.1, т.1, б.„а” от ЗДДС запечатване на обект, тъй като търговецът не спазил реда и начина за издаване на съответен документ за продажба. Налице е предвидената в закона хипотеза, обуславяща законосъобразност на приложената ПАМ.

Като израз на административна принуда, ПАМ трябва да бъде определена в такъв вид и обем, че да не ограничава правата на субектите в степен, надхвърляща тази, произтичаща от преследваната от закона цел. Налагането на принудителната административна мярка „запечатване на обект“ и забрана на достъпа до обекта има за цел да се преустанови едно противоправно поведение от страна на нарушителите. Противоправното поведение се състои в неизпълнение на задължението на субекта да издаден фискален бон при заплащане в брой от орган по приходите на извършени продажби, което безспорно обуславя необходимостта от налагането на ПАМ, за да се преустанови. Ето защо съдът приема, че в случая ПАМ е приложена в съответствие с целта на закона.

За органа, прилагащ принудителната административна мярка, е налице правна възможност, след като извърши преценка на всички обстоятелства, да определи срока на действие на мярката в рамките до един месец, т.е. административният орган действа при условията на оперативна самостоятелност при определяне на срока на ПАМ, която съдът не е компетентен да контролира. Такъв контрол може да бъде извършен само по отношение на законосъобразното проявление на оперативната самостоятелност, като в случая то е налице предвид определената с оспорената заповед продължителност на срока в рамките на законовите предели и в съответствие с целта на закона. В тази връзка при определяне на срока са взети предвид обстоятелствата, че дружеството жалбоподател не обявява действително реализирания от търговския обект оборот и укривайки приходи избягва регистрация по ЗДДС, което е предпоставка за неплащане на косвен данък ДДС. За да достигне до този извод, административният орган е взел предвид, че средно-дневния оборот на търговеца е 337.04 лева, че декларираният от него финансов резултат – данъчна печалба нула лева за 2015г., 2016г. и 2017г., е нереално нисък като се има предвид местоположението на обекта -  на оживена главна улица в централната част с постоянен клиентопоток и средно-дневните обороти за този тип дейност.

По изложените мотиви съдът приема, че не са налице основания по чл.146 от АПК за отмяна на оспорената заповед, поради което жалбата следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

Предвид изхода на спора и своевременно направеното искане от процесуалния представител на ответника за присъждане на разноски по делото съдът намира, че на основание чл.143, ал.4 от АПК и чл.78, ал.8 от ГПК, във връзка с чл.37 от Закона за правната помощ, вр. чл.24 от Наредба за заплащането на правната помощ, следва да осъди жалбоподателят да заплати на ответника сумата от 200 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция, съобразена с вида и количеството на извършената дейност от процесуалния представител на ответника.

Воден от горното и на основание чл.172, ал.2, предложение последно от АПК, Административен съд – град Бургас, пети състав,

 

Р Е Ш И :

           

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Балкан Сървиз Къмпани“ ЕООД, ЕИК 121383859, със седалище и адрес на управление: гр.Перник, ул.“Търговска“ № 22, представлявано от управителя И. М. Т., против заповед № ФК-550-0362162/06.08.2018г., издадена от началник отдел „Оперативни дейности” Бургас в Главна дирекция „Фискален контрол” в Централно управление на НАП, с която спрямо търговеца-жалбоподател е приложена принудителна административна мярка „запечатване на обект“ – пицария, находяща се в гр.Китен, ул.„Атлиман”, стопанисван от „Балкан Сървиз Къмпани“ ЕООД, и е забранен достъпа до обекта за срок от дванадесет дни.

ОСЪЖДА „Балкан Сървиз Къмпани“ ЕООД с ЕИК 121383859, със седалище и адрес на управление: гр.Перник, ул.“Търговска“ № 22, представлявано от управителя И. М. Т., да заплати на ТД на НАП-гр.Бургас юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лв. (двеста лева).

Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба пред тричленен състав на Върховния административен съд на Република България, в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: