Р Е Ш Е Н И Е

 

град Бургас, №    673               / 05.04.2018г.

 

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр.Бургас, в съдебно заседание на осми март, през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

 

                                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ЛИЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА

                                                                                    ЧЛЕНОВЕ:  СТАНИМИР ХРИСТОВ

                                                                                                         ДИАНА ГАНЕВА

 

при секретар М. В., като изслуша докладваното от съдия Л.АЛЕКСАНДРОВА по КАНД № 22/2018г. за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.63, ал.1 от ЗАНН, във вр. с чл.208 и сл. от АПК.

Касаторът Община Камено чрез кмета Ж.В.В. е оспорил решение № 1810/17.11.2017г., постановено по АНД № 4427/2017г. на Районен съд – Бургас, с което е потвърдено наказателно постановление НЯСС-72/01.08.2017г. на заместник председателя на Държавна агенция за метрология и технически надзор (ДАМТН), с което на основание чл.200, ал.1, т.39 от Закона за водите (ЗВ) на Община Камено е наложена имуществена санкция в размер на 1000 лева.

В жалбата се изтъква, че описаната в решението фактическа обстановка е неточна, както и че съдът не е обсъдил доводите за предубеденост. Посочва се още, че веднага след получаване на предписанията е било възложено на общински служител – гл.специалист в отдел „Чистота“ при община Камено да предприеме действия по изпълнение на предписанието – организирано е било контролирано изпразване на язовира. Твърдят се допуснати процесуални нарушения.

Иска се от съда да отмени атакуваното решение като незаконосъобразно поради неправилно приложение на закона, а по съществото на спора - да отмени наказателното постановление.

В съдебно заседание касаторът, чрез представител по пълномощие, поддържа жалбата и пледира за отмяна на обжалваното решение и отмяна на наказателното постановление.

Ответникът – Държавна агенция за метрологичен и технически надзор, редовно призован, не изпраща представител.

Представителят на Окръжна прокуратура – Бургас дава заключение за неоснователност на оспорването като пледира за оставяне в сила на обжалваното решение.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните намира следното:

Касационната жалба е подадена в срок от надлежно легитимирано лице, разгледана по същество е неоснователна.

На 22.02.2017г. служители на Главна дирекция „Надзор на язовирните стени и съоръженията към тях“, извършили проверка на техническото и експлоатационно състояние на язовир „Кокичина могила 2“, собственост на Община Камено. Констатациите от проверката били описани в КП № 06-01-038/22.02.2017г. С оглед техническото и експлоатационно състояние на язовира, в констативния протокол е дадено предписание по осъществяване на безопасната техническа експлоатация – да се предприемат действия за почистване на храстовидна и дървесна растителност със срок до 17.03.2017г. Констативният протокол бил подписан и връчен на представител на собственика – Т.Т., служител по сигурността и информацията и ОМП към Община Камено.

На 27.03.2017г. служители на Главна дирекция „Надзор на язовирните стени и съоръженията към тях“, в присъствието на представител на собственика – Р.Б., специалист в дирекция „БФМПОС“ при Община Камено извършили нова проверка на техническото и експлоатационно състояние на язовира. Констатациите от проверката били описани в КП № 06-01-069/27.03.2017г., в който е посочено, че предписанията дадени с КП № 06-01-038/22.02.2017г. не са изпълнени. Протоколът е бил подписан и връчен лично на представителя на собственика на язовира – община Камено на 28.03.2017г.

Въз основа на тези факти е бил съставен АУАН № 06-032/19.05.2017г. и издадено процесното наказателно постановление № НЯСС-72/01.08.2017г. на заместник председателя на ДАМТН, с което на основание чл.200, ал.1, т.39 от ЗВ на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на 1000 лева за неизпълнение на предписание дадено на основание чл.190а, ал.1, т.3 от ЗВ.

Съгласно чл.190а, ал.1, т.3 от ЗВ, председателят на ДАМТН или оправомощените от него длъжностни лица по чл. 190, ал. 4 имат право да дават задължителни предписания на собствениците на язовирни стени и/или на съоръженията към тях съобразно правомощията си по този закон, включително за извършване на мерки и действия за изясняване на техническото състояние и на условията за експлоатация на контролираните обекти, както и да определят срок за тяхното изпълнение. Съгласно ал.3 от същата разпоредба, собствениците, на които са дадени задължителни предписания, уведомяват писмено председателя на ДАМТН за изпълнението им в определения за това срок.

Според разпоредбата на чл.200, ал.1, т.39 от ЗВ, наказва се с глоба, съответно имуществена санкция, освен ако не подлежи на по-тежко наказание, физическото или юридическото лице, което не изпълни предписание по чл.138а, ал.3, т.2 и чл.190а, ал.1, т.3 – от 1000 до 20 000 лв.

Няма спор относно собствеността на проверявания язовир „Кокичина могила 2“. Същият, съгласно акт за публична общинска собственост №2 от 15.05.1990г. е собствен на Община Камено. Не се спори и относно това, че КП № 06-01-038/22.02.2017г., с който са били дадени предписанията на собственика на водоема, е бил подписан и връчен лично на представителя на собственика на язовира – Община Камено на 28.03.2017г. Това означава, че общината е била уведомена за вмененото задължение да предприеме действия за почистване на храстовидната и дървесна растителност, която пречи на нормалното функциониране на язовира.

Разпоредбата на чл.190а, ал.3 от ЗВ, императивно вменява на собствениците, на които са дадени задължителни предписания да уведомят писмено председателя на ДАМТН за изпълнението им в определения за това срок. Касаторът не твърди и не представя доказателства за писмено уведомяване на административния орган за изпълнение на предписанията в определения срок. Твърди, че веднага след получаването е възложено на К.Л. – гл.специалист в дейност „Чистота“ при Община Камено да предприеме действия по изпълнение на предписанието. Възлагане на това задължение на посочения служител също не е доказано по делото, както не е доказано и изпълнението, след като административно-наказващият орган констатира обратното – неизпълнение на предписанието.

Не може да бъде споделено твърдението на касатора, че съществуват нарушения на съдопроизводствените правила, изразяващи се в липса на мотиви в оспореното решение – тази инстанция намира, че в обжалвания съдебен акт се съдържа точно описание на доказаните факти относими по случая и правилното им подвеждане под приложимите правни норми, поради което твърдяното процесуално нарушение не е налице.

Неоснователно е възражението, според което в АУАН е налице фактологическа неточност. В акта ясно е описано извършеното нарушение – неизпълнение на предписание, изразяващо се във вменено задължение в срок до 17.03.2017г. общината да почисти храстовидната и дървесна растителност, дадено с КП № 06-01-038/22.02.2017г., връчен на представителна общината на 24.02.2017г. Твърденията за неяснота водеща до невъзможност да се упражни правото на защита са необосновани.

Неоснователно е твърдението за предубеденост на органа. В административнонаказателната преписка не се съдържат доказателства, че поканата за съставяне на АУАН е изпратена преди констатиране на нарушението, както твърди касаторът. Нарушението е констатирано на 27.03.2017г., а поканата за съставяне на АУАН е с изх.№ 85-02-107 от 12.04.2017г.(л.11 от АНД №4427/17), получена на 19.04.2017г. – известие за доставяне на л.12. В този смисъл твърденията не намират опора в събраните доказателства.

Неоснователно е и твърдението за допуснато нарушение на чл.43, ал.1 от ЗАНН. Както актосъставителя, така и един от свидетелите вписан в акта са лицата констатирали неизпълнението на предписанието, видно от КП № 06-01-069/27.03.2017г.

Неоснователно е възражението относно необсъждане наличието или липса на вина. Наказаното лице е юридическо лице и наличието на вина не се изследва, защото вината е субективното отношение на дееца към извършеното от него деяние, т.е. такова отношение могат да имат само физическите лица.

НП е издадено в срока по чл.34, ал.3 от ЗАНН, а срока по чл.52, ал.1 от същия закон не е давностен или преклузивен, а препоръчителен и нарушаването му не влече порочност на издаденото НП.

Поради неоснователност на касационните оплаквания решението на районния съд следва да бъде оставено в сила.

На основание чл.221, ал.2 във вр. с чл.218 от АПК, във вр. с чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, Административен съд Бургас,

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1810/17.11.2017г. постановено по АНД № 4427/2017г. по описа на Районен съд – Бургас.

Решението не подлежи на обжалване и протест.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                               ЧЛЕНОВЕ: