О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№ 163

 

гр.Бургас 30.01.2017г.

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр.БУРГАС, ІІІ състав, в закрито заседание на тридесети януари през две хиляди и седемнадесета година, в състав:

 

                                                                          СЪДИЯ:  ЧАВДАР ДИМИТРОВ

                                                                         

като разгледа адм.д. №22 по описа на АС-Бургас за 2017г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано по жалба на ЕТ „Лъки – ЕС – З.В.“ с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр. Сунгурларе, обл. Бургаска, ул. „Възраждане“*** против уведомително писмо, изх. № 02-020-2600/8579 от 25.11.2016г. за извършена Оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания за кампания 2012г. на Изпълнителния Директор на ДФ „Земеделие“.

С разпореждане №143/09.01.2017г. съдебният състав е оставил жалбата без движение, с искане да бъде уточнен предметът на оспорване, а именно дали се оспорва отказаното финансово подпомагане по СЕПП и Плащанията на земеделски стопани за райони с ограничения, различни от планинските райони (НР2) за конкретни суми (индивидуализирани в самия адм. акт) или се оспорва като неправилно изчислен размерът на оторизираните (уважените) суми по двете посочени по-горе мерки? Неясно е останало за съдебния състав и това дали уведомителното писмо се оспорва изобщо в цялост или частично, в някоя негова част, като съдебният състав е указал на жалбоподателя, че последната следва да е такава, която пряко засяга негови права и/или законни интереси, а не такава, която има уведомителен характер за засегнали страната действия, осъществени на основание друг административен акт и/или друго правно-релевантно действие на орган на власт или на друг гражданскоправен субект.

В същия срок на жалбоподателят е било указано и това, че следва конкретно да посочи в какво се състои незаконосъобразността на оспорваната от него част от адм. акт и повторно да индивидуализира какво е неговото искане, както и да заплати дължимата д.т. в размер от 50,00 лв., като в същия срок той да представи по делото и доказателства за направеното плащане.

С нарочна молба вх.№ 579/20.01.2017г. ЕТ „Лъки – ЕС – З.В.“ с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр. Сунгурларе, обл. Бургаска, ул. „Възраждане“***, с което се уточнява, че предмет на оспорване не е уведомително писмо, изх. № 02-020-2600/8579 от 25.11.2016г. за извършена Оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания за кампания 2012г. на Изпълнителния Директор на ДФ „Земеделие“, а действия, изразяващи се в разпореждането на разплащателната агенция, с оторизираната сума в полза на регистриран по Закона за особените залози заложен кредитор „Силвистан“ ООД, чрез нареждане на сумата по сметка на А.Н.К.-М., назначена в качеството на депозитар, с което действие земеделският производител претендира да е лишен от оторизирана сума  в общ размер от 75 129,41 лева.

Предвид уточнението, за настоящият съдебен състав е ясно, че предмет на оспорване не е уведомителното писмо, изх. № 02-020-2600/8579 от 25.11.2016г. на Изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“, нито размера или начина на определане на извършената с него оторизация, а действие по фактическото изпълнение на този акт от страна на административния орган, посредством самото изплащане на сумата в полза на лице, за което се претендира да е различно от заложния кредитор, в чиято полза жалбоподателят претендира да е учредил залога.

В този случай следва да бъде преценено дали се касае за обжалване на действия на административният орган, касаещи  изпълнението на индивидуален административен акт по реда на раздел VI на Дял пети от АПК, на основание чл.294 АПК, поради следните мотиви.

Въпросът за изпълнението на даден адм. акт е пряко свързан с влизането му в сила или с допускането от органа или закона на негово предварително изпълнение.

В конкретния случай, видно от уведомително писмо, изх. № 02-020-2600/8579 от 25.11.2016г. за извършена Оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания за кампания 2012г. на Изпълнителния Директор на ДФ „Земеделие“, със същото жалбоподателят бива само уведомен, за реализираното вече изпълнение на същия. В този смисъл така посоченото уведомление няма характера на разпореждане за допуснато от закона или от органа предварително негово изпълнение и оспорването му не представлява жалба по смисъла на чл.60, ал.4 АПК или искане по чл.166, ал.2 АПК.

Не може да бъде прието и това, че в случая се касае за търсена защита по реда на чл.250 АПК срещу неоснователни действия, тъй като последните освен фактически по естеството си, би следвало да не се основават на административен акт или на закона, какъвто безспорно не е настоящият случай, тъй като действието по плащането е пряко свързано с постановения в тази връзка акт за оторизация.

На последно място, жалбоподателят не се явява надлежна страна и по смисъла на чл.293 от АПК, тъй като, доколкото уведомително писмо, изх. № 02-020-2600/8579 от 25.11.2016г. не е влязло в сила към момента на извършеното плащане жалбоподателят не се явява  страна, чиито права и законни интереси са засегнати от извършените действия на орган по изпълнението.

Съдът, след като се запозна с изпратената административна преписка по постановяване на уведомително писмо, изх. № 02-020-2600/8579 от 25.11.2016г.  и тази, касаеща плащането на сумата, намира депозираната от длъжника по изпълнението жалба за процесуално недопустима, поради следните мотиви:

Видно от изложените по-горе констатации жалбата е насочена против фактически действия по разпореждане на ДФ „Земеделие“ в качеството и на разплащателна агенция с парична сума представляваща финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания за кампания 2012г. на Изпълнителния Директор на ДФ „Земеделие“, оторизирани от Изпълнителния Директор на ДФ „Земеделие“.

Според настоящия съдебен състав жалбата е лишена от предмет, поради липса на конкретни действия, бездействия или постановление на орган по изпълнението, които съдът да контролира в производство по реда на чл. 294 и сл. от АПК. От друга страна, жалбата няма и характер на иск по смисъла на чл. 292 от АПК, за да се разглежда на това основание, а и фактическите доводи на жалбоподателя не сочат на производство по този процесуален ред за защита. На трето място липсват и изискуемите от закона предпоставки за да се приеме, че с жалбата се търси защита по смисъла на чл.60, ал.4 АПК или представлява искане по чл.166, ал.2 АПК. Както бе споменато по-горе, не може да бъде прието и това, че в случая се касае за търсена защита по реда на чл.250 АПК срещу неоснователни действия. В крайна сметка плащането не е извършено и от орган на власт, доколкото изплащането е осъществено от администрацията на органа, а не от него самия. В тази връзка липсва правен интерес от оспорване на извършеното плащане по административен ред.

Налице по делото са достатъчно косвени данни, че сумата е изплатена от администрацията на ДФ в полза на изпълнителен депозитар при Централния регистър на особените залози, определен по реда на чл.38 от ЗОЗ, който по силата на чл. 39, ал.5 и ал.7 е открил на свое име специална сметка в банка, по която е преведена оторизираната сума, като следва да изготви разпределение на същата. Същият се явява фактически държател на имуществото на жалбоподателя. Т.е. с превеждане на сумите на депозитаря, същите попадат фактически в патримониума на ЕТ „Лъки – ЕС – З.В.“. С това действие последният не е ощетен, тъй като депозитаря ги съхранява от негово име и за негова сметка.

По–натам, макар депозитарят да изпълнява делегирани функции на орган на власт, действията по разпределението на получените суми не подлежи на обжалване по реда на АПК. Съгласно разпоредбата на чл.41, ал.2 ЗОЗ оспорването на тези действия е пред районния съд по местожителството на залогодателя в 7-дневен срок от обявяването му в съответния регистър, като Районният съд се произнася по жалбите в открито заседание. Решението на съда подлежи на обжалване по реда на чл. 278 от Гражданския процесуален кодекс. Едва след влизане в сила на разпределението сумите излизат от патримониума на залогодателя.

Видно от данните по делото е, че пред районен съд Карнобат е било висящо такова гр. Дело №707/2016, като по него е постановено Решение №180/15.12.2016г. което е влязло в сила. Разпределението на спорната сума е било отменено, като към настоящия момент същата все още е в патримониума на жалбоподателя, като фактически се държи от депозитаря.

 

На основание изложените мотиви, жалбата следва да се остави без разглеждане, поради което Бургаският административен съд, ІII-ти състав,

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ОСТАВЯ без разглеждане жалбата на ЕТ „Лъки – ЕС – З.В.“ с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр. Сунгурларе, обл. Бургаска, ул. „Възраждане“*** против действия, изразяващи се в разпореждането на разплащателната агенция при Държавен фонд „Земеделие“, с оторизираната сума по уведомително писмо, изх. № 02-020-2600/8579 от 25.11.2016г. на изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ в общ размер от 75 129,41 лева., чрез нареждане на сумата по сметка на А.Н.К.-М., назначена в качеството на депозитар, с което действие земеделският производител претендира да е лишен от оторизирана сума. 

 

ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело № 22/2017 г. на Административен съд – Бургас.

 

Определението може да се обжалва пред Върховния административен съд в 7-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

СЪДИЯ: