Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 639

Бургас, 03.04.2018 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд Бургас, първи състав, на седми март две хиляди и осемнадесета година в публично заседание в следния състав:

 

                    Председател: Панайот Генков

 

при секретаря Кристина Линова като разгледа докладваното от съдия Генков административно дело номер 229 по описа за 2018 година и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 4, ал. 1 от ЗМДТ във вр. с чл. 144, във вр. с чл. 156 и сл. от Данъчно-осигурителен процесуален кодекс (ДОПК).

Образувано е по жалба на „ВИА КОНСУЛТ“ ЕООД, с ЕИК 147073903, със седалище и адрес на управление в гр. Бургас, ***, представлявано от управителя Д.Р.Г., чрез адвокат С.Г., БАК против  акт за установяване на задължение по декларация (АУЗД) № АУ002709 от 09.06.2014 година, издаден от главен експерт в Дирекция „Местни приходи от данъци, такси и реклама“ при Община Бургас, потвърден с решение № 70-00-8126/5/28.12.2017 г. на директор на Дирекция „Местни приходи от данъци, такси и реклама“. От съда се иска отмяна на административния акт като незаконосъобразен и необоснован. Твърди, че договора за покупко-продажба не е породил своето правно действие и е развален с уведомление на дружеството отправено до продавача Щ.С.П.. Счита, че органа по приходите неправилно е включил в АУЗД и задължения, които са погасени по давност, а именно за периода на 2011 г. В съдебно заседание жалбоподателя се представлява от адвокат Г., който поддържа жалбата. Излага доводи, че жалбоподателят не е собственик на превозното средство и договорът за покупко-продажба е развален. Претендира разноски. Представя становище.

Ответникът  - Директор на Дирекция „Местни приходи от данъци, такси и реклама“ при Община Бургас, чрез юрисконсулт М., счита жалбата за неоснователна, тъй като по делото не са ангажирани доказателства, жалбоподателят да е признат за несобственик. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Административен съд  - Бургас, като взе предвид изложените доводи, съобрази събраните по делото доказателства и закона, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в срока по чл. 156, ал. 1 ДОПК, пред надлежна инстанция, от лице, което има правен интерес от оспорването, съдържа необходимите форма и реквизити, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

С договор за покупко-продажба на МПС на 09.05.2011 г., с нотариална заверка подписите на страните, извършена от нотариус А.Д., „ВИА КОНСУЛТ“ ЕООД е придобило в собственост лек автомобил марка „БМВ“, модел „Х5“, който е индивидуализиран в договора и посредством номер на рама.

С декларация № 4363/29.09.2011 г. по чл. 54, ал.1 от ЗМДТ за притежаван лек автомобил, „ВИА КОНСУЛТ“ ЕООД е декларирало собственост върху превозно средство: лек автомобил марка „БМВ“, модел „Х5“, дизел, регистриран в „сектор ПП“ при ОДМВР Бургас, с рег.№ А ***КС и № на шаси WBAFB710502V59177.

С Акт за установяване на задължения по декларация № АУ002709/09.06.2014 г., издаден от главен експерт в Дирекция "МПДТР" при Община Бургас, на жалбоподателя са определени задължения за данък върху превозно средство – лек автомобил марка „БМВ“, модел „Х5“, рег. № А ***КС за периода от 2011 г. до 2013 г.в общ размер на 1 277,14 лева на основание чл. 61б от ЗМДТ. АУЗД е връчен на дружеството по реда на чл. 32, ал. 6 от ДОПК. Съставени са два констативни протокола за посещение на адреса на управление на дружеството, съответно от 24.09.2014 г. и 08.10.2014 г., видно от които същото не е намерено на адреса. По делото е приложено и съобщение по чл. 32 от ДОПК № 2709, което е било поставено на 14.01.2015 г. на отреденото за това табло в отдел „КРДПС“, Община Бургас, ул. „Конт Андрованти“ № 1 (срещу сградата на Битов Комбинат), както и на интернет страницата на Община Бургас и свалено на 29.01.2015 г.

На 23.02.2015 г. до „ВИА КОНСУЛТ“ ЕООД е изготвена покана № ПДП000917 за доброволно изпълнение на основание чл. 182, ал. 1 от ДОПК. Известието за връчването й е върнато с отбелязване „Пратката не е потърсена от получателя“.

Във връзка със задължението процесния АУЗД на 15.09.2017 г. до дружеството е изготвена и покана за изпълнение с изх. № 27972 по образувано изпълнително дело № 20178030402187 по описа на частен съдебен изпълнител Т.М.. Същата е връчена на 23.10.2017 г.

Срещу издадения АУЗД  от „ВИА КОНСУЛТ“ ЕООД е подадена жалба на 02.11.2017 г. и е издадено Решение за оставяне на жалбата без разглеждане № 70-00-8126/1/10.11.2017 г. на Директора на Дирекция „Местни приходи от данъци, такси и реклама“ към Община Бургас. Срещу решението от дружеството е подадена жалба на 23.11.2017 г. до Административен съд - Бургас, въз основа на която е образувано адм.д. № 3242/2017 г. по описа на Административен съд – Бургас. По образуваното дело е постановено Определение № 2891 от 19.12.2017 г., с което е отменено Решение № 70-00-8126/1/10.11.2017 г. на Директора на Дирекция „Местни приходи от данъци, такси и реклама“ към Община Бургас и административната преписка е върната на Директора на „МПДТР“ в Община Бургас за разглеждане на подадената от „ВИА КОНСУЛТ“ ЕООД жалба.

В резултат на това е издадено процесно Решение № 70-00-8126/5/28.12.2017 г. на Директор Дирекция „МПДТР“ към Община Бургас, с което е потвърден АУЗД № АУ002709/09.06.2014 г., издаден от главен експерт в Дирекция „МПДТР“ при Община Бургас.

По делото е приложено и уведомление от „ВИА КОНСУЛТ“ ЕООД отправено до Щ.С.П. чрез „ТАТАР ОГЛУ“ ЕООД, с което на основание чл. 87, ал. 2 от ЗЗД го уведомява, че счита договора за покупко-продажба на МПС – лек автомобил марка „БМВ“, модел „Х5“, с рег. № А ***КС за развален от 10.05.2011 г. На уведомлението е отбелязано, че същото е получено от Щ.С.П. на 23.11.2014 г.

При така установената фактическа обстановка, Административен съд Бургас прави следните правни изводи:

Обжалваният акт е издаден в предвидената от закона писмена форма и от компетентен за това, административен орган. Според чл. 4, ал. 1-5 от ЗМДТ, установяването, обезпечаването и събирането на местните данъци се извършват от служители на общинската администрация по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Нормата на чл. 4, ал. 3 от ЗМДТ, сочи че в производствата по ал. 1 служителите на общинската администрация имат правата и задълженията на органи по приходите, а в производствата по обезпечаване на данъчни задължения - на публични изпълнители, а съгласно ал. 4, служителите по ал. 3 се определят със заповед на кмета на общината.

Актът за установяване на задължения по декларация е издаден от компетентен орган – главен експерт „Ревизии“ в отдел "Контрол и принудително събиране" към Дирекция "МПДТР" при Община Бургас (служебна бележка № 24-002369(1)28.11.2013 г.), съобразно нормата на чл. 4, ал. 1 и ал. 3 от ЗМДТ и правомощията, предоставени му със заповед № 1168/14.05.2012 г. на кмета на Община Бургас. Оспореният акт е издаден по реда на чл. 107, ал. 3 от ДОПК, съгласно който органът по приходите служебно издава акт за установяване на задълженията по декларация, при установяване на несъответствие между декларираните данни и данните, получени от трети лица и организации, след като е изчерпан редът по чл. 103, както и когато не е подадена декларация или задължението не е платено в срок и не е извършена ревизия. В случая са налице предпоставките за служебно издаване на акт, доколкото не е налице спор по делото, че данък за превозното средство не е заплащан от момента на декларирането му.

При издаването на обжалвания акт, административният орган не е допуснал съществени процесуални нарушения, които да са довели до нарушаване правото на защита на жалбоподателя.

Органът постановил Решение № 70-00-8126/5/28.12.2017 г. на директора на Дирекция "МПДТР" при Община Бургас, по реда на административния контрол, също е компетентен съгласно чл. 4, ал. 5, предложение второ от ЗМДТ във вр. с чл. 107, ал.4 от ДОПК и представената заповед № ЧР 105/10.02.2014 г. на кмета на община Бургас, издадена на основание чл. 9 от Закона за държавния служител.

По делото не се спори, че жалбоподателят не е заплащал дължимия за превозното средство местен данък и че по отношение на него не е била извършвана ревизия от директора на Дирекция МПДТР при Община Бургас.

Жалбоподателят оспорва дължимостта на данъка, като твърди, че договора за покупко-продажба не е породил своето действие и е развален с уведомление на „ВИА КОНСУЛТ“ ЕООД, отправено до продавача Щ.С.П..

По своята същност данък върху превозните средства е имуществен данък, който се плаща ежегодно в полза на съответната община и е дължим с оглед притежаваното от задълженото лице право на собственост върху превозното средство, като е без значение дали същото се ползва или не.

Съгласно разпоредбата на чл. 52, т. 1 от ЗМДТ с данък върху превозните средства се облагат превозните средства, регистрирани за движение по пътната мрежа в Република България, а според чл. 53 от ЗМДТ данъкът се заплаща от собствениците на превозните средства. Законодателят е обвързал дължимостта на данъка върху превозните средства до прекратяване на регистрацията, по аргумент от чл. 58, ал. 4 от ЗМДТ. Придобиване на право на собственост върху превозното средство, попадащо в обхвата на чл. 52 от ЗМДТ, е правопораждащият юридически факт за дължимост на данъка, а прекратяването на регистрацията е правопрекратяващ юридически факт за дължимостта на данъка. 

В настоящия случай между страните не се спори, че автомобила е придобит от „ВИА КОНСУЛТ“ ЕООД по силата на договор за покупко-продажба на МПС от 09.05.2011 г., същият е регистриран и от дружеството (видно от свидетелство за регистрация част І), както и, че регистрацията на автомобила не е била прекратена в периода от 2011 г. до 2013 г. Следователно условията за дължимост на данък върху превозното средство са изпълнени. Възражението за невъзможност автомобилът да се ползва от жалбоподателя през 2011 г. – 2013 г., тъй като не е в негово владение, са ирелевантни за дължимостта на данъка, а следователно и за законосъобразността на обжалвания АУЗД.

Без значение е и последващото уведомление от „ВИА КОНСУЛТ“ ЕООД за разваляне на договора за покупко-продажба на МПС от 05.09.2011 г. на основание чл. 87, ал. 2 от ЗЗД, доколкото същото е било направено след издаване на процесния АУЗД и след периода (от 2011 г. до 2013 г.) за който е установена дължимост на данък върху превозните средства.

Неоснователно е и възражението за изтекла погасителна давност по отношение на част от задължението, а именно за 2011 г.. Съгласно разпоредбата на чл. 171, ал. 1 от ДОПК публичните вземания се погасяват с изтичането на 5-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, освен ако в закон е предвиден по-кратък срока в ал. 2 е предвидено, че с изтичането на 10-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, се погасяват всички публични вземания независимо от спирането или прекъсването на давността освен в случаите, когато задължението е отсрочено или разсрочено. Към момента на издаване на процесния АУЗД – 09.06.2014 г. – предвидената в закона 5-годишна давност не е изтекла по отношение на задълженията за 2011 г. По отношение на задълженията за 2011 година давностният срок започва да тече от 01.01.2012 година и до датата на издаване на АУЗД, с който на основание чл. 172, ал. 2 от ДОПК давността се прекъсва, 5-годишният срок не е изтекъл, като това важи с още по голямо основание и за задълженията за следващите години от периода 2011 – 2013 година. Задълженията за лихви попадат под същия режим, който е установен за главното задължение, като следва да се има предвид, че те и на самостоятелно основание са публични задължения съгласно чл. 162, ал. 2, т. 9 ДОПК, поради което към тях е приложим погасителният 5-годишен давностен срок и по изложените по-горе съображения и тези задължения не са погасени по давност.

Предвид изложеното съдът приема, че от събраните доказателства за жалбоподателя като собственик на МПС с рег. № А ***КС и в качеството му на данъчно задължено лице по смисъла на чл. 53 от ЗМДТ е възникнало задължението за заплащане в законоустновения срок (чл. 60 от ЗМДТ) на данък превозно средство за процесния данъчен период. 

При това положение, акт за установяване на задължение по декларация (АУЗД) № АУ002709 от 09.06.2014 г. на главен експерт при Дирекция „МПДТР“ при Община Бургас, като издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при липса на допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, при правилно приложение на материалния закон и в съответствие с целта на закона, е законосъобразен, а жалбата на  „ВИА КОНСУЛТ“ ЕООД като неоснователна следва да се отхвърли.

При този изход на спора в полза на ответника следва да се присъдят направените по делото разноски, а именно юрисконсултско възнаграждение в размер на 319 (триста и деветнадесет) лева, определено по чл. 8, ал. 1, т. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 160, ал. 1 от ДОПК, Бургаският административен съд, първи състав,

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „ВИА КОНСУЛТ“ ЕООД, с ЕИК 147073903, със седалище и адрес на управление в гр. Бургас, ***, представлявано от управителя Д.Р.Г., чрез адвокат С.Г., БАК против  акт за установяване на задължение по декларация (АУЗД) № АУ002709 от 09.06.2014 година, издаден от главен експерт в Дирекция „Местни приходи от данъци, такси и реклама“ при Община Бургас, потвърден с решение № 70-00-8126/5/28.12.2017 г. на директор на Дирекция „Местни приходи от данъци, такси и реклама“.

ОСЪЖДА „ВИА КОНСУЛТ“ ЕООД, с ЕИК 147073903, със седалище и адрес на управление в гр. Бургас, ***, представлявано от управителя Д.Р.Г. да заплати на Дирекция „Местни приходи от данъци, такси и реклама“ при Община Бургас съдебно-деловодни разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение в размер на 319 (триста и деветнадесет) лева.

 

Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховен административен съд.

           

 

                                                                                                СЪДИЯ: