Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер       650              от 06.04.2016 г.           град Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд Бургас, петнадесети състав на десети март две хиляди и шестнадесета година в публично заседание в следния състав:

 

Председател: Станимир Христов

        Членове: 1. Лилия Александрова

                          2. Румен Йосифов

 

при секретаря Й.Б. и прокурор Андрей Червеняков, като разгледа докладваното от съдия Христов касационно наказателно административен характер дело номер 229 по описа за 2016 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63, ал. 1, изречение второ от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на Регионална инспекция по околната среда и водите – гр.Бургас против Решение № 183/30.11.2015г., постановено по НАХД № 529/2015г. по описа на Районен съд – гр. Царево, с което е отменено издаденото от касатора Наказателно постановление № 81/28.08.2015г. и наложената на Г.К.Г. ***  глоба в размер на 500 лева на основание чл. 81, ал. 1, т. 1 от Закона за защитените територии (ЗЗТ) за нарушение на чл. 17, ал. 1 от същия закон и на заповед № 318/07.05.1992г. на МОС. Иска се от съда да отмени оспорваното решение и да потвърди наказателното постановление. Наведените в жалбата оплаквания съдът квалифицира по чл. 209, т. 3 от АПК – неправилно решение поради противоречие с материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. В съдебно заседание касаторът не се представлява и не изразява становище по спора.

Ответникът – Г.К.Г. редовно призован не се явява и не се представлява, представя писмен отговор по жалбата, с който иска отхвърлянето й.

Представителят на Окръжна прокуратура – гр. Бургас дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

 

След като прецени твърденията на страните и събрания по делото доказателствен материал, Бургаският административен съд намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211 от АПК от надлежна страна и в съответствие с изискванията за форма и реквизити, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

От фактическа страна по делото е установено, че на 05.08.2015 год. е съставен акт за установяване на административно нарушение против Г.К.Г. за това, че на 05.08.2015 год. в резерват „Ропотамо“ гр. Приморско разхожда туристи с лодка тип Катамаран Бс 1521 в участъка на река Ропотамо от пристана до устието на територията на резерват „Ропотамо“, с което е нарушил разпоредбата на чл. 17, ал. 1 от ЗЗТ и заповед № 318/07.05.1992г. на МОС. Въз основа на акта е издадено наказателно постановление № 81/28.08.2015г., с което Директорът на РИОСВ – Бургас е наложил на Г. глоба в размер на 500 лева. Постановлението е обжалвано пред Районен съд – Царево, който е обсъдил представения по делото доказателствен материал и възраженията на страните и е приел, че деянието не е извършено виновно. Поради това е отменил административното наказание.

 

Решението на Районен съд  Царево е правилно и следва да се остави в сила.

Предмет на касационна проверка съгласно чл. 218 от АПК е решението на БРС само на посочените в жалбата пороци като за валидността, допустимостта и съответствието на първоинстанционния акт с материалния закон съдът следи служебно. В настоящия случай наведените в касационната жалба доводи са неоснователни.

Съгласно разпоредбата на чл. 17, ал. 1 от Закона за защитените територии в резерватите се забраняват всякакви дейности, с изключение на: 1. тяхната охрана; 2. посещения с научна цел; 3. преминаването на хора по маркирани пътеки, включително с образователна цел; 4. събиране на семенен материал, диви растения и животни с научна цел или за възстановяването им на други места в количества, начини и време, изключващи нарушения в екосистемите; 5. потушаване на пожари и санитарни мероприятия в горите, увредени вследствие на природни бедствия и каламитети. Неизпълнението на тази разпоредба е скрепено със санкция, която е регламентирана в чл. 81, ал. 1, т. 1 и ал. 3 от ЗЗТ – глоба в размер от 500 лева до 5 000 лева за физическо лице, което осъществява дейност в защитена територия в нарушение на режима, определен със закона, в заповедта за обявяване или в утвърдени планове и проекти по глава четвърта. За маловажни случаи на тези нарушения глобата е от 5 лева до 100 лева. В конкретния случай е безспорно установено, че ответникът по касация Г. и бил в трудово правоотношение с дружеството „Венис Марина” ЕООД и е изпълнявал длъжността водач на малък кораб. Именно в това си качество Г. е разхождал туристи с лодка тип Катамаран Бс 1521 в участъка на река Ропотамо от пристана до устието на територията на резерват „Ропотамо“. В този смисъл извода на първоинстанционния съд, че Г. е бил в незнание за правните спорове на дружеството – работодател е правилен и обоснован.

Неоснователно и неотносимо към предмета на спора е възражението на касатора, че договорът за извършване на спортната туристическа услуга, сключен между него и „Венис Марина” е нищожен. Освен, че е спорна, направената от касатора квалификация на облигационното правоотношение не променя извода за незаконосъобразност на наказателното постановление, тъй като санкционираното деяние е извършено при изпълнение на трудови функции и не е наложено от очевидно неправомерна за дееца заповед. Отделно от това, по делото се установява, че към датата на извършване на нарушението – 05.08.2015г., спорът за съществуването на договора с предмет „Разходка с лодка по река Ропотамо в резерват Ропотамо” е приключил с установително решение в полза на работодателя „Венис Марина” ЕООД пред първата и пред въззивната инстанция.

Предвид изложените мотиви касационната инстанция намира решението на районния съд за валидно, допустимо и правилно, поради което същото следва да се остави в сила.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във връзка  с чл. 63, ал.1, изречение второ от ЗАНН, Административен съд  Бургас, ХV състав

 

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 183/30.11.2015 г., постановено по НАХД № 529/2015 г. на Районен съд Царево.

 

 РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: 

                                    

 

                                                       

          ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

 

                                                                                                                             

                                                                                                                    2.