РЕШЕНИЕ

 

           609                          дата 31 март 2015 год.                     град Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – Бургас,    ХVІ-ти състав,

в публично заседание на 19 март 2015 год.,

 в следния състав:

 

                                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПАВЛИНА СТОЙЧЕВА

                                                                   ЧЛЕНОВЕ:  1. ДАНИЕЛА ДРАГНЕВА

                                                                                           2. ВЕСЕЛИН ЕНЧЕВ

Секретар: Г.Ф.

Прокурор: Георги Дуков

 

разгледа докладваното от съдия СТОЙЧЕВА

КНАХ дело № 229 по описа за 2015 год. и за да се произнесе

взе предвид следните обстоятелства:

 

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно процесуалния кодекс, във вр. с чл.63 от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на РУП Несебър против Решение № 348/12.12.2014г. постановено по НАХД № 743/2014г. по описа на Районен съд Несебър, с което е отменено НП № 14-0304-002203/27.08.2014г. на началника на РУП Несебър, с което, на основание чл.179, ал.3, т.4 от ЗДвП, на В.Г.Д. *** е наложено административно наказание глоба в   размер на 300лв.

Касаторът счита постановения съдебен акт за неправилен и необоснован, като възразява, че водачът на МПС не е изпълнил задължението си да закупи валиден винетен стикер при движение по републиканските пътища, поради което правилно е била ангажирана отговорността му на основание чл.179, ал.3, т.4 от ЗДвП, поради което се иска отмяна на решението и потвърждаване на наказателното постановление.

В съдебно заседание касаторът не изпраща представител.

Ответникът по касация също не се явява и не се представлява.

Прокурорът от Окръжна прокуратура – Бургас дава заключение за неоснователност на жалбата.

Ответникът по касация В.Д. е санкциониран за това, че на  17.08.2014г.,  до база Перота, движейки се в посока с.Тънково, управлявал МПС “Фолксваген Пасат“  без да е закупил и залепил валиден винетен стикер, като в съставения АУАН е посочено, че е  нарушил нормата на чл.139, ал.5 от ЗДвП. Въз основа на акта е издадено процесното НП № 14-0304-002203/27.08.2014г., като наказващият орган е приложил санкционната норма на чл.179, ал.3, т.4 от ЗДвП, като е наложил административно наказание глоба в размер на 300лв., за това че водачът  управлява без закупен винетен стикер.

Районният съд е отменил наказателното постановление, като е приел, че съставения  АУАН съдържа вътрешно противоречие, тъй като на водача са били вменени две нарушения – че не е закупил винетен стикер, което е нарушение на чл.139, ал.5 от ЗДвП и че не е залепен на предно панорамно стъкло на автомобила винетен стикер – нарушение по чл.100, ал.2 от ЗДвП. Посочил е, че впоследствие административнонаказващият орган се е спрял и е избрал едно от посочените в АУАН нарушения, това по чл.139, ал.5 от ЗДвП, без да са били известни мотивите за избора на санкционната норма. Съдът се е позовал и на приложените към жалбата писмени доказателства - заверено копие от винетен стикер  К3-седмичен перфориран за периода от 15.08.2014г., ведно с фискален бон  от 15.08.2014г., издаден от бензиностанция на OMV в гр.София,  поради което е приел, че посоченото в НП деяние е несъставомерно по чл.139, ал.5 от ЗДвП, с което е обосновал извод за  неправилно приложение на материалния закон, с оглед на което е отменил наказателното постановление.

Решението е неправилно, като настоящият съдебен състав не споделя решаващите мотиви на първоинстанционния съд обосновали извода му за отмяна на наказателното постановление.

Констатираното от съда вътрешно противоречие в съставения АУАН, счетено като ограничаващо правото на защита на санкционирания водач, не се възприема като такова от настоящия съд. Действително в акта е посочено, че водачът не е закупил и не е залепил винетен стикер, но това не е вътрешно противоречие, тъй като  е безспорно, че водачът не е изпълнил нито едно от двете задължения, а обстоятелството, че всяко едно от тях се санкционира самостоятелно не води до твърдяната вътрешна противоречивост.  Хипотетично е възможно и няма пречка с един АУАН да се констатират множество нарушения, но наказващият орган да санкционира само едно от тях, което не опорочава нито акта, нито постановлението. Правото на защита на водача не може да се счете за нарушено, защото той се брани против фактите, като в конкретния случай може да възрази, че има закупен стикер, но той не е залепен, каквото възражение съдът не констатира да е направено в съставения АУАН и тъй като на място при проверката не е представен закупен стикер той е санкциониран впоследствие именно за това нарушение. Ако водачът се беше възползвал от правото си на възражение пред наказващия орган в 3-дневния срок от съставяне на АУАН и с това възражение да представи пред органа писмените си доказателства за закупуването на стикера, безспорно би бил санкциониран за другото нарушение – незалепен винетен стикер. Пред наказващия орган не са били представени такива доказателства, а едва пред съда, поради което не може да се обоснове извод за допуснато нарушение на материалния закон от страна на наказващия орган, който няма как да вземе предвид доказателства, които не са му били представени. Видно от изложението в жалбата пред районния съд водачът е посочил, че всъщност е закупил винетен стикер, но е забравил да го залепи, не е могъл да го намери и си е мислел, че го е загубил, като след проверката е започнал да го търси и е бил намерен в дамската чанта на съпругата му, която е пътувала заедно с него. Обстоятелството, че стикерът не е бил залепен, тъй като водачът си е мислел, че го е загубил, означава, че той изначално е със съзнанието, че управлява автомобила без винетен стикер, а от друга страна остава резонен въпроса защо след като стикерът е бил намерен след проверката не е бил представен на наказващия орган. С оглед тези фактически данни и обяснения на страната, представените пред районния съд писмени доказателства – копие на седмична винетка и фискален бон не могат със сигурност да се обвържат, че са били закупени именно от водача за управлявания от него автомобил. Още повече, че след като не е залепен стикера, хипотетично е възможно да се ползва за множество автомобили за периода на валидността му.

На основание изложените мотиви обжалваното решение следва да бъде отменено, като вместо него се постанови друго, с което да се потвърди издаденото наказателно постановление, поради което и на основание чл.221, ал.2 от АПК, Бургаският административен съд, ХVІ-ти състав,

 

РЕШИ:

 

ОТМЕНЯ Решение № 348/12.12.2014г. постановено по НАХД № 743/2014г. по описа на Районен съд Несебър.

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 14-0304-002203/27.08.2014г. на началника на РУП Несебър.

 

Решението е окончателно.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                         ЧЛЕНОВЕ: