Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер  745/19.04.2016   град Бургас

 

Административен съд – Бургас, тринадесети състав, на тридесет и първи март две хиляди и шестнадесета година в публично заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ ЕВТИМОВА

ЧЛЕНОВЕ:   1. СТАНИМИР ХРИСТОВ

           2. РУМЕН ЙОСИФОВ

 

при секретаря К.Л. и прокурора Галя Маринова, като разгледа докладваното от съдия Евтимова касационно наказателно административен характер дело номер 228 по описа за 2016 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

                Производството е по реда на чл.63, ал.1, изр. ІІ от ЗАНН, вр. с чл.348 от НПК, вр. с чл.208– чл.228 от АПК.

Образувано е по касационна жалба на Дирекция „Инспекция на труда“, гр.Бургас против решение №412/23.11.2015г., постановено по НАХД №681/2015г. по описа на Районен съд – гр.Несебър, с което е отменено издаденото от касотора наказателно постановление №02-02025215/15.06.2015г. и наложената на Н.А.П. глоба в размер на 1 000 лева на основание чл.413, ал.2 от Кодекса на труда за нарушение на чл.31, ал.3, във връзка с чл.49, т.3 и чл.61 от Наредба № 2 от 22.03.2004г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи. Иска се от съда да отмени оспорваното решение и наказателното постановление. Наведените в жалбата оплаквания съдът квалифицира по чл.209, т.3 от АПК – неправилно решение поради противоречие с материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. В съдебно заседание касаторът не се представлява.

Ответникът – Н.А.П. не се представлява в процеса.

Представителят на Окръжна прокуратура – гр.Бургас дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

След като прецени твърденията на страните и събрания по делото доказателствен материал, Бургаският административен съд намира за установено от фактическа и правна страна следното:

            Касационната жалба изхожда от надлежна страна, за която атакуваният съдебен акт е неблагоприятен. Подадена е в срока по чл.211 от АПК и отговаря на изискванията за форма и реквизити, поради което се явява процесуално допустима.

            Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна.

От фактическа страна по делото е установено, че на 21.04.2015г. е съставен акт за установяване на административно нарушение против Н.А.П. за това, че на 01.04.2015г. на строителен обект: „Реконструкция и разширение на ПСОВ – с.Равда“, находящ се в с.Равда, община Несебър е допуснал преминаването на работници над изкопа да се извършва по временна дървена пътека, която не е обезопасена с парапети, в нарушение на изискванията за здравословни и безопасни условия на труд. Деянието на П. е квалифицирано като нарушение на чл.31, ал.3, вр. с чл.49, т.3 и чл.61 от Наредбата. Въз основа на акта е издадено наказателно постановление № 02-02025215/ 15.06.2015г., с което на лицето е наложена глоба в размер на 1000 лева. Постановлението е обжалвано пред Районен съд – Несебър, който е обсъдил представения по делото доказателствен материал и възраженията на страните и е отменил наложената санкция поради неправилно приложение на материалния закон.

Решението е правилно.

Съгласно разпоредбата на чл.413, ал.2 от Кодекса на труда работодател, който не изпълни задълженията си за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, ако не подлежи на по-тежко наказание, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 15 000 лева, а виновното длъжностно лице, ако не подлежи на по-тежко наказание - с глоба в размер от 1000 до 10 000 лева. В конкретния случай наказателното постановление е издадено при съществено нарушение на производствените правила, разписани в Закона за административните нарушения и наказания. Този извод следва от констатираното противоречие между изпълнителното деяние, описано в акта за нарушение и в наказателното постановление и изпълнителното деяние, описано в разпоредбата на чл.413, ал.2 от КТ. Формата на участие в първияте два случая е допустителство, а във втория – бездействие. Според чл.10 от ЗАНН допустителството на нарушение се наказва само в случаите, предвидени в закон или указ, а настоящият случай не е такъв. Като е достигнал до аналогични правни изводи, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, по отношение на което не са налице основанията за касиране.

Мотивиран от това, Бургаският административен съд, ХІІІ състав

 

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА решение №412/23.11.2015г., постановено по НАХД №681/2015г. по описа на Районен съд – гр.Несебър.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

ЧЛЕНОВЕ: