Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е №1264

 

гр.Бургас, 12 юли 2012г.

В     ИМЕТО     НА     НАРОДА

 

            АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр.Бургас, в съдебно заседание на втори май, през две хиляди и дванадесета година, в състав:

 

СЪДИЯ:  ГАЛИНА РАДИКОВА

 

при секретар Ст. А., като разгледа докладваното от съдия Г.Радикова  адм.д. № 228 по описа за 2012 година и за да се произнесе, съобрази:

Производството е по чл. 196, ал. 4 ЗУТ във връзка с чл. 215 ЗУТ.

Образувано е по жалба, подадена от Л.Д.Х. ***, против Заповед № 2775/21.11.2011 година на Заместник-кмета на Община Бургас, с която на основание чл. 196, ал. 3 от ЗУТ е наредено Б.И.П. и Л.Д.Х., съобразно собствеността си в обща двуетажна сграда на ***да извършат необходимите ремонтни и възстановителни работи за поправяне и заздравяване на сградата, като строителните и монтажните работи да се изпълнят въз основа  на одобрени инвестиционни проекти и влязло в сила разрешение за строеж, в условията на чл. 53 от ЗУТ в 180-дневен срок от съобщаване на заповедта.

Жалбоподателката счита, че оспореният акт е незаконосъобразен, като постановен при съществени нарушения на процесуалните правила. Като такива изтъква липса на мотиви, което според нея е пречка да бъде извършен контрол за правилното приложение на материалния закон. Иска отменя на акта.

В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител адвокат Х., поддържа жалбата по изложените в нея съображения и претендира присъждане на разноски по спора. Допълнително представя писмени бележки, с които аргументира позицията си.

Ответникът, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Арнаудов, намира оспорването за неоснователно. Претендира присъждане на разноски.

Заинтересованата страна Б.И.П. не изразява становище по спора.

Съдът намира, че жалбата е допустима, тъй като е подадена от лице с правен интерес от оспорването – адресат на акта и в предвидения от закона срок, предвид съдържащото се указание в протокол от 10.01.2012 година, удостоверяващ датата на връчването му.

От фактическа и правна страна, съдът, приема следното:

Жалбоподателката Л.Д.Х. и Б.И.П. са съсобственици на недвижим имот, представляващ дворно място, цялото от 495,55 кв.м., находящо се в гр. Бургас, ***, представляващо УПИ І-1107 в кв.108 по плана на ЦГЧ на гр. Бургас, застроено с двуетажна жилищна сграда с полуподземен и полунадземен етаж. Собствеността е удостоверена с нотариален акт № 17, том VІІІ, дело № 3748 от 1995 г. по описа на Районен съд Бургас и нотариален акт № 146, том VІІ, рег. № 9724, дело № 1193 от 04.12.2003 година по описа на Нотариус А. Д. (№ 285 по регистъра на Нотариалната камара).

На 22.10.2008 година Л.Д.Х. е подала до „Незаконно строителство” при ТД „Приморие” гр. Бургас жалба, с която иска да бъдат спрени строителни дейности, извършвани от съсобственици на имота, тъй като не е съгласна да бъдат извършвани никакви укрепвания и реконструкции.

На 24.10.2008 година специалисти при ТД „Приморие” са извършили проверка и външен оглед в южната част на сутерена на жилищната сграда на ул.***, при която са констатирали, че нивото на пода е свалено с около 0,40 м; премахнати са два зида и са изпълнени два изкопа за колони. За проверката е съставен констативен протокол, в който е указано, че установените дейности са извършени от Б.И.П. – съсобственик в сградата.

На 03.11.2008 година Б.И. П. е подала искане до Кмета на Община Бургас, в което е посочила, че сградата, на която е съсобственик, е построена преди повече от век, не й е извършван основен ремонт. Цялата е в пукнатини, с изгнил гредоред, напукан таван и течове по покрива. Заявява, че е поискала становище от лицензиран инженер-конструктор относно възможностите за извършване на основен ремонт само в нейната част, но според специалиста такова частично укрепване е било невъзможно да се извърши. Затова, като се позовава и на дългогодишни неуспешни опити да извърши основен ремонт съвместно с другия съсобственик на сградата, настоява за назначаване на комисия за освидетелстване на сградата с оглед предприемане на незабавни мерки за  предотвратяване на рисковото състояние и събарянето й. Към това искане са представени нотариалните актове, конструктивно становище от инж. К. и снимков материал.

На 05.11.2008 година Л.Д.Х. подава заявление до ТД „Приморие” при Община Бургас, в което се позовава на констатациите по протокол от 24.10.2008 година и иска да бъдат взети незабавно мерки за възстановяване на сградата в предишния й вид, тъй като извършваните дейности сериозно нарушават конструкцията й и я обричат на самосрутване.

На 12.11.2008 година специалисти от Община Бургас са извършили проверка на сградата на *** и са установили при извършен оглед в югозападната част на полуподземния етаж, че е премахнато изгнило дюшеме от пода, кара таван от камъш, като е открит дървеният гредоред, премахнат частично вътрешен неносещ преграден зид с дебелина 12 см без основа, лягащ върху пръстта; премахната дървена ламперия и облицовка от ПДЧ от стените и направено локално разкриване на основите на две места, с цел установяване дълбочината на фундиране.

В протокола комисията е посочила, че възстановяването на помещенията в първоначалния им вид е нецелесъобразно, поради необходимостта от допълнително обследване на съществуващата конструкция, във връзка с работа на Комисия по чл.195 и чл. 196 от ЗУТ.

Такава комисия е била назначена и на 03.12.2008 година е бил извършен оглед на сградата, резултатите от който са били отразени в констативен протокол – І. Комисията е изслушала Б.П. и е взела становището на Л.Д. по телефона, предвид трайното отсъствие на последната от града. Констатирано е, че фасадата на източната част ползвател Л. Г. е в задоволителен вид, а фасадите на западната част – ползвател Б.П., са неподдържани, олющени мазилки, части без външна мазилка и частично амортизиран в западната част покрив. Вътрешен оглед е бил извършен единствено в западната част на помещенията, ползвани от Б.П.. При този оглед е констатирано, че полуподземният етаж е силно амортизиран, в частта на пристройката има пропукване в плочата на външното стълбище. Останалите факти са идентични с констатациите, отразени в протокол от 12.11.2008 година. Протоколът приключва със заключение, според което комисията изисква от собствениците допълнителни данни, а именно представяне на независима експертиза, изготвена от инженер-конструктори с пълна проектантска правоспособност, която да установи действителното състояние на сградата, както и заключения по отношение на хипотезите на чл. 195, ар. 4 и ал. 6 от ЗУТ. Посочено е, че експертизата задължително следва да посочи възможността за частично укрепване или частично премахване на западната част от сградата, както и да посочи ориентировъчни стойности за необходимите за извършване дейности.

По делото няма доказателства указанията на комисията да са били изпълнени.

Същевременно двете съсобственици са предприели действия по съдебно разрешаване на възникналия между тях спор с правно основание чл. 109 от ЗС.

На 01.02.2011 година Л.Д.Х. подава заявление до отдел „Строителен надзор, въвеждане в експлоатация и незаконно строителство” при Община Бургас, с което иска съдействие от страна на административния орган да бъде постановено по отношение на Б.И.П. „да възстанови в най-кратък срок здравината на къщата”, като извърши конкретно посочени в заявлението дейности. По заявлението е била извършена проверка на 23.02.2011 година, като е констатирано при извършен вътрешен оглед в югозападната част на сутерена на сградата липса на извършени нови строителни работи, извън тези, които са констатирани с протокол от 24.10.2008 година и извършени укрепителни работи с метални тръби, подпиращи таванския гредоред.

На 29.08.2011 година е бил съставен констативен протокол – ІІ на комисия, назначена със заповеди на заместник-кмета по УТС при Община Бургас №№ 348/15.02.2008, 3117/18.11.2008 г. и 1596/12.06.2009 г. В протокола е посочено, че комисията е провела първо заседание на 27.11.2008 година, на което са изслушани Б.П., инж. Д. К. и е взето становището на другия съсобственик Л.Х.. В този протокол са преповторени фактите и обстоятелствата, установени по време на проведеното първо по случая заседание на комисията. Комисията е констатирала, че към момента на заседанието собствениците на имота не са изпълнили дадените указания за представяне на независима конструктивна експертиза и е отчела постъпилото допълнително заявление от 18.08.2011 година от Б.П. с искане за постановяване на заповед по чл. 195 от ЗУТ. При тези факти комисията е взела решение да се задължат собствениците на жилищната сграда в 4-месечен срок да започнат необходими ремонти и възстановителни дейности за поправяне и заздравяване на строежа, като строителните и монтажните работи да се извършат въз основа на одобрен инвестиционен проект и издадено разрешение за строеж.

След съобщаване на този протокол на страните на 22.11.2011 година Б.И.П. е подала заявление. В него е посочено, че касае констативен протокол - ІІ от 29.08.2011 година, т.е. протоколът, съставен от назначената за провеждане на производство по чл. 196 ЗУТ комисия. П. твърди, че в изпълнение на предложението, дадено с посочения протокол, е правила няколкократни опити да осъществи контакт с другия съсобственик с оглед изпълнението му, но това се оказало невъзможно. Затова е пояснила, че не може сама да започне изготвяне на проект за основен ремонт без съгласието и допускането на проектантите до цялата сграда за заснемане на съществуващото състояние. Към протокола е представила доказателства за предприетите от нея действия за реализиране на даденото от комисията предложение.

На 24.12.2011 година Б.И.П. е подала заявление до Кмета на Община Бургас, в което е описала отново хронологията на отношенията с другата съсобственица и е поискала бърза реакция, за да се спре рушенето на имота. Изрично е посочила, че сградата не отговаря на нито един критерий от чл. 169 ЗУТ и че е в невъзможност да постигне споразумение с другата собственица за извършване на общ основен ремонт. Наред с това е изразила становище, че укрепването на сградата и основният й ремонт би бил безсмислен и нерентабилен, с оглед количеството дейности, които следва да бъдат извършени за това, и е поискала същата да бъде освидетелствана по реда на чл. 196 ЗУТ.

На 21.11.2011 година Заместник-кметът на Община Бургас е издал оспорената Заповед № 2775, с която разпорежда да бъде изпълнено предложението, дадено от комисията с констативен протокол – ІІ от 29.08.2011 година.

Съдът намира, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, в рамките на правомощията му с оглед делегираните с нарочна заповед от Кмета на Община Бургас права. Спазена е предвидената от закона форма за издаването му.

Неоснователни са възраженията на жалбоподателката за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, изразяващи се в липса на мотиви на оспорения акт.

В последният изчерпателно са изложени фактите, въз основа на които е формиран крайният извод на административния орган. Тези факти позволяват да бъде извършена преценка правилно ли е приложен материалният закон. В този смисъл непосочването на конкретната хипотеза на чл. 169, ал. 1-3 не представлява съществен порок, тъй като и от констативните протоколи, изготвени от Комисията по чл. 196, ал. 2 ЗУТ, и от самата заповед може да бъде направена категорична преценка, че сградата, по отношение на която следва да бъдат извършени разпоредените строителни дейности, не отговаря на нито едно от изискванията на чл. 169.

Неоснователно е и възражението на жалбоподателката, че неправилно административният орган е възложил и на нея задължението, съвместно с другия съсобственик да извърши предписаните дейности. По делото са налице достатъчно доказателства, че жалбоподателката и Б.П. са собственици на сградата при условията на съсобственост. Дори между двете да е постигнато споразумение за начина, по който ще се извършва реалното ползване на имота, това не ги освобождава от задължението общо да полагат грижи за целия имот.

По делото категорично е установено, че към момента на издаване на заповедта сградата е силно амортизирана, на места с пропукване на стени и тавани, пропукване на плоча на външно стълбище, премахване на преградни зидове, премахване на дървена ламперия, на места локално разкриване на основите, провиснал гредоред. Експлоатацията на западната част на сградата в съществуващото се състояние е рисково за обитаване. Установено е и че през годините на експлоатацията й не са извършвани никакви необходими текущи и основни ремонти.

Тези факти съотнесени към разпоредбата на чл. 195, ал. 1 ЗУТ, категорично обосновават наличието на предпоставки за приложението й. Според текста собствениците на строежи са длъжни да ги поддържат в техническо състояние, отговарящи на изискванията по чл. 169, ар. 1-3 ЗУТ да не извършват и да не допускат извършването на промени в тях, които водят или могат да доведат до влошаване на проектните нива на съответствие с изискванията за целия строеж или за отделни негови характеристики.

Същевременно ал. 4 разпорежда, че ако обект по ал. 1 не се поддържа в добро състояние, кметът на общината издава заповед, с която задължава собственика да извърши в определен срок необходимите ремонтни и възстановителни дейности за поправяне или заздравяване.

Издаването на тази заповед се предхожда от извършено по реда на чл. 196 ЗУТ обследване на конкретния обект от нарочно назначена за целта комисия, която с протокол следва да констатира състоянието на обекта и след като събере всички необходими данни да извърши преценка и респ. предложи на кмета дали технически е възможно обектът да бъде поправен и заздравен или следва да бъде разпоредено неговото премахване.

В настоящият случай, административното производство по издаване на оспорената заповед е проведено изцяло в изпълнение на изискванията на закона. Назначената от заместника-кмета на Община Бургас комисия е провела две заседания, като е изследвала състоянието на имота през 2008 и през 2011 година. През този период многократно жалбоподателката и другата заинтересована страна са изразявали становището си не само пред нарочно назначената за целта комисия, но и пред административния орган, компетентен да издаде крайния акт, посредством заявления.

Поради това, съдът счита, че е изпълнено задължението, вменено с разпоредбата на чл. 196, ал. 2 от ЗУТ да бъдат събрани не само необходимите данни за вида и състоянието на строежа, но и да бъдат изслушани заинтересованите лица.

Дори в настоящото производство нито жалбоподателката, нито другият собственик на строежа оспорват констатациите, съдържащи се в двата съставени от комисията протокола.

При това положение съдът намира, че след като административният орган е изпълнил всички свои процесуални задължения, целящи да гарантират ефективно и равно участие в процеса на заинтересованите страни, установил е по безспорен начин, че се касае до сграда в изключително занемарено състояние, чието обитание е рисково, правилно и в съответствие с материалния закон е издал оспорената заповед, като е разпоредил извършване на необходимите ремонтни и възстановителни работи за поправянето и заздравяването на обекта.

С оглед изхода на спора, съдът намира, че следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение на ответника в размер на 150 лева, тъй като присъждането на разноските е поискано в предвидения от закона срок.

Ето защо и на осн. чл. 172 АПК , АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр.Бургас, ІV състав,

 

Р  Е  Ш  И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Л.Д.Х. ***, против Заповед № 2775/21.11.2011 година на Заместник-кмета на Община Бургас, с която на основание чл. 196, ал. 3 от ЗУТ е наредено Б.И.П. и Л.Д.Х., съобразно собствеността си в обща двуетажна сграда на *** да извършат необходимите ремонтни и възстановителни работи за поправяне и заздравяване на сградата, като строителните и монтажните работи да се изпълнят въз основа  на одобрени инвестиционни проекти и влязло в сила разрешение за строеж, в условията на чл. 53 от ЗУТ в 180-дневен срок от съобщаване на заповедта.

Решението не подлежи на обжалване.

 

 

 

СЪДИЯ: