О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 1978

 

гр. Бургас, 20.08.2018 год.

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - БУРГАС ХХI-ви състав, в закрито заседание на двадесети август две хиляди и осемнадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕЛА ДИНЧЕВА

 

като разгледа адм.дело № 2287/2018 год. докладвано от съдията и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е с правно основание  чл. 107, ал.2 от Закона за автомобилните превози /ЗАвт.П/ във вр. с чл. 149 и сл. от АПК.

Настоящото дело е образувано по жалба на „ДЖЕЙ И ДЖЕЙ“ ООД против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № РД – 14 - 1854/09.08.2018 год. на началник областен отдел "АА" гр.Бургас, с която е постановено спиране от движение за срок от 6 месеца, чрез сваляне на табела и отнемане на табела с регистрационен номер *** на лек автомобил "Ландровер Дефендер" собственост на "Мойл Дивелъпмънтс" ООД гр.Пловдив на основание чл. 106а, ал.1, т.1, ал.2, т.1 и т.4 от ЗАвт.П. Със същата заповед е определено като място за домуване охраняем паркинг на "Симперто" ООД гр.Несебър. С жалбата е направено и искане за отмяна на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на заповедта на основание чл.166, ал.4 от АПК.

В жалбата се твърди, че оспорващото дружество не е собственик на процесния автомобил, а е негов наемател съгласно представен договор за наем. Според жалбоподателя заповедта е незаконосъобразна и необоснована, поради което същият моли да бъде отменена.

Ответната по жалбата страна оспорва жалбата и твърди, че заповедта е законосъобразна.

Правото на жалба е правомощие на определени лица да възбудят чрез жалба производство за решаване на административен спор със сила на присъдено нещо.

Безспорно е, че обжалваната заповед подлежи на оспорване, но това може да стане само при доказан правен интерес съобразно чл. 147, ал.1 от АПК. С право на жалба се ползват лицата, чиято правна сфера се засяга неблагоприятно от административния акт. Неблагоприятно засягане е всяка правна последица от акта, състояща се в прекратяване или ограничаване на съществуващи субективни права, създаване на нови или разширяване на съществуващи правни задължения, както и непораждането на субективни права, за чието възникване или упражняване е нужен акт, чието издаване е отказано. Както бе посочено и по – горе в случая предмет на оспорване е Заповед, с която е наложена ПАМ.

От доказателствата по делото е видно, че на 08.08.2018 год. процесния автомобил "Ландровер Дефендер" собственост на "Мойл Дивелъпмънтс" ООД е проверен за спазване на разпоредбите на Закона за автомобилните превози и е установено, че със същият се извършва обществен превоз на пътници от к.к. Слънчев бряг до с.Медово. Установено е, че автомобилът не фигурира в регистъра воден от ИИ „АА“ на МПС-тата към лицензиите на общността. Със заповед е разпоредено съдържанието й да се доведе до знанието на собственика на автомобила – "Мойл Дивелъпмънтс" ООД. Заповедта е връчена на дружеството на 09.08.2018 год. 

Според Административен съд Бургас адресат на ограничителната мярка по чл. 106а, ал.1, т.1, във вр. с ал.2, т.1 и т.4 - спиране от движение на лекия автомобил - средство за извършване на нарушението, е неговият собственик, също посочен в заповедта, а не жалбоподателят. Съгласно чл. 6, ал.1 от ЗАвтП обществен превоз на пътници и товари се извършва от превозвач, който притежава лиценз за извършване на превоз на пътници или товари на територията на Република България, лиценз за извършване на международен превоз на пътници или товари - лиценз на Общността, или удостоверение за регистрация - за извършване на таксиметрови превози на пътници, и документи, които се изискват от този закон. Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" води регистър на моторните превозни средства към лицензите на Общността и лицензите за извършване на превоз на пътници или товари на територията на Република България. Разпоредбата на чл. 24, ал.1 от ЗАвт.П пък регламентира извършването на таксиметрови превози на пътници.

За нарушение на изискването за извършване на обществен превоз на пътници в закона е предвидено налагането на ограничителна мярка - спиране от движение на лекия автомобил, с който се осъществява нерегламентираната дейност. Мярката е реализирана чрез сваляне на предната табела с регистрационен номер и отнемането й, временно отнемане на документа, установяващ регистрацията на превозното средство - до заплащане на наложената с наказателното постановление глоба за извършеното нарушение, определяне на най-близкия платен охраняем паркинг като място за домуване на спряното от движение превозно средство арг. чл. 106а, ал.1, т.1, ал.2, т.1 и т.4 от ЗАвт.П.

Визираните законови разпоредби сочат, че адресат на принудителната административна мярка е лицето - собственик на превозното средство. За него като засегната от акта страна, възниква правото да я оспори по предвидения в закона ред. В този смисъл в обжалваната заповед административният орган изрично е посочил кой е собственикът на автомобила и е разпоредил да бъде уведомен за наложената ограничителна мярка, като адресат на акта също е посочен собственика на автомобила.

За жалбоподателя като наемател на превозното средство, с което е осъществен нерегламентирания превоз на пътници не е налице правен интерес да оспори тази мярка. Правният интерес е единствено на собственика на  автомобила. Същият съгласно чл.6 от договора за наем (л.28) е длъжен да предостави на наемателя вещта по договора и да осигури спокойното и безпрепятствено ползване на МПС, както и да му окозва необходимото съдействие. Ето защо правен интерес от оспорване на мярката има само собственика на МПС, а наемателят в случая жалбоподателят може да претендира обезщетение за неизпълнение на договора за наем по общия исков ред.

В този смисъл обжалваната заповед не засяга пряко и непосредствено правната сфера на жалбоподателя, поради което и жалбата като подадена от лице, което не обосновава правен интерес от обжалването е недопустима и производството във връзка с нея, следва да бъде прекратено. Правният извод, който се налага е, че липсва материалноправна легитимация на жалбоподателя като страна засегната от акта.

Във връзка с гореизложеното и при същите мотиви следва да бъде отхвърлена и жалбата срещу предварителното изпълнение на заповедта допуснато по силата на закона.

С оглед посочените по – горе мотиви, така подадената жалба се явява процесуално недопустима, поради което и съдът счита, че следва да бъде оставена без разглеждане и производството по делото следва да бъде прекратено.

Предвид горното и на осн. чл. 159, т.4 от АПК, Съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на „Джей и Джей 2016“ ООД против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № РД – 14 - 1954/09.08.2018 год. на началника на областен отдел "АА" гр.Бургас като НЕДОПУСТИМА.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ  искането на „Джей и Джей 2016“ ООД за отмяна на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № РД – 14 - 1954/09.08.2018 год. на началника на областен отдел "АА" гр.Бургас КАТО НЕДОПУСТИМО.

ПРЕКРАТЯВА производството по адм. д. № 2287/ 2018 год. по описа на Административен съд – Бургас.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба в 7 дневен срок от съобщението му на страните пред Върховен административен съд.

СЪДИЯ: