О П Р Е Д Е Л Е Н И Е  

 

№ 1963 /17.08.2018 година, град Бургас,

 

Административен съд – Бургас, в закрито заседание на седемнадесети август две хиляди и осемнадесета година,  в състав:

Съдия: Веселин Енчев

разгледа адм.д. № 2281/2018 година.

Произнасянето е по реда на чл.60 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.186 ал.4 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС).

С жалба на адвокат М.Б.Д. от АК – София със съдебен адрес ***, като пълномощник на Л.А.К.с ЕГН ********** в качеството му на ЕТ „Ути 2013 – Л.К.“ с ЕИК 202606187, е оспорено разпореждане за предварително изпълнение на наложената принудителна административна мярка (ПАМ) със заповед за налагане на ПАМ № ФК-559-0337830/08.08.2018 година на началника на отдел „Оперативни дейности“ – Бургас, дирекция „Оперативни дейности“, главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП.

С обжалваната заповед, на основание чл.186 ал.1 т.1 б”а” и чл. 187 от ЗДДС, във връзка с чл.118 ал.1 от ЗДДС, и чл.25 ал.1 т.1 от Наредба Н-18/13.12.2006 година на министъра на финансите за регистриране и отчитане на продажбите в търговските обекти чрез фискални устройства (Наредба Н-18), е наложена ПАМ – запечатване на търговски обект – магазин за дрехи на улица „Иглика“ № 11 в град Приморско, стопанисван от жалбоподателя, за срок от 12 (дванадесет) дни.

В допълнение към жалбата процесуалният представител на жалбоподателя твърди, че разпореждането за допускане на предварително изпълнение е незаконосъобразно. Заявява, че за извършената продажба не е бил издаден фискален бон, а при извършената проверка действително е била установена разлика между касовата наличност и паричната сума, отчетена по фискално устройство. Изтъква, че така фискът не е ощетен по никакъв начин и иска да се приложи закона правилно. Твърди, че разпореждането, с което е допуснато предварително изпълнение, не е мотивирано. Поддържа, че за констатираното нарушение не е издадено НП и това възпрепятства дружеството от възможността да се възползва от нормата на чл. 187 ал.4 от ЗДДС като заплати наложената санкция и продължи работата си.

С петитума на жалбата се прави искане да се отмени обжалваното разпореждане. Претендират се разноски.

Административен съд - Бургас приема, че жалбата срещу предварителното изпълнение на заповедта е процесуално допустима като подадена в срока по чл.60 ал.4 от АПК, във връзка с чл.186 ал.4 от ДОПК от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването.

Разгледана по същество, тя е неоснователна.

При проверка на обекта, стопанисван от търговеца, извършена на 03.08.2018 година в 21:30 часа, е констатирано, че там се извършва търговска дейност, а при извършена контролна покупка на 1 бр. дамска тениска на стойност 10 (десет) лева сумата е приета от продавача, но не е издаден фискален бон от работещия ЕКАФП. Отделно е установена разлика между фактическата наличност в касата на обекта и отразената по фискално устройство – 55 лева.

Като е приел, че жалбоподателят не е спазил реда за документиране на продажбите по Наредба Н-18, ответникът е издал оспорената заповед.

В заповедта е включено разпореждане за предварително изпълнение на ПАМ. Прието е, че предварителното изпълнение е наложително за предотвратяване и преустановяване на административни нарушения от същия вид, с цел да се защитят особено важни държавни интереси, а именно интереса на държавния бюджет за законосъобразното регистриране и отчитане на продажбите чрез фискално устройство в проверения търговски обект от задълженото лице, респективно за правилното определяне на реализираните от същия доходи и размера на неговите публични задължения, както и че съществува опасност, изпълнението на акта да бъде осуетено или сериозно затруднено. Неиздаването на фискален бон и допълнително констатираните факти – неправомерно неотразена разлика между фактическа парична наличност и така по фискално устройство - е възприето от ответника като нарушение на данъчно – осигурителното законодателство и признак за системно неотчитане на приходи от ЕТ, насочено срещу установената фискална дисциплина и законовите норми, свързани с осигуряване в бюджета на приходи от данъци, обосноваващо наличието на особено важен обществен интерес от предварителното изпълнение на заповедта (съгласно цитираната практика на ВАС).

 

Разпореждането, с което е допусната предварителната изпълнение на заповедта, е законосъобразно.

Съгласно нормата на чл.188 ал.1 от ЗДДС, принудителната административна мярка по чл.186 ал.1 от ЗДДС, подлежи на предварително изпълнение при условията на АПК.

В нормата на чл.60, ал.1 от АПК е регламентирана възможността административния орган да включи в административния акт разпореждане за предварителното му изпълнение, ако това се налага, за да се осигури животът или здравето на гражданите, да се защитят особено важни държавни или обществени интереси, при опасност, че може да бъде осуетено или сериозно затруднено изпълнението на акта или ако от закъснението на изпълнението може да последва значителна или трудно поправима вреда, или по искане на някоя от страните - в защита на особено важен неин интерес. В този смисъл, в тежест на административния орган е да изложи конкретни съображения за наличието на някоя от изброените предпоставки, които да обуславят постановяване на разпореждането му за предварително изпълнение, като преценката му следва да се направи и да бъде изложена под формата на мотиви, за постановяване на разпореждането.

В настоящия случай, административният орган е приел, че предварителното изпълнение следва да се допусне, за да се защитят особено важни държавни интереси, а именно интереса на държавния бюджет за законосъобразното регистриране и отчитане на продажбите чрез фискално устройство в проверения търговски обект от задълженото лице, респективно за правилното определяне на реализираните от същия доходи и размера на неговите публични задължения, трето -  поради съществуваща опасност дължимите данъци да не бъдат внесени, като от неизпълнението могат да последват значителни или трудно поправими вреди за бюджета. Мотивирал се е с обществения интерес приходите на търговците да бъдат постоянно контролирани, за да се избегне тяхното укриване, съответно заплащане на дължими данъци.

Органът е изложил конкретни фактически основания за наличието на изброените предпоставки, които да обуславят постановяване на разпореждането за предварително изпълнение – извършена проверка, при която е установено неизпълнение на императивни норми от Наредба № Н-18, съответно необходимост от осигуряване на условия за внасянето на дължимите данъци, за да се избегне настъпването на значителна или трудно поправима вреда за бюджета. Преценката на административния орган за наличието на обстоятелства, които да налагат предварително изпълнение на акта, следва да се направи във всеки един случай и да бъде изложена под формата на мотиви за постановяване на разпореждането. В случая, относими мотиви за допуснатото предварително изпълнение на заповедта са налице.

Търговецът не отрича, че извършената търговска продажба в обекта не е била документирана. Няма как да бъде споделен довода на подписалия жалбата адвокат, че неотразяването на търговска продажба не засяга интересите на фиска. Именно чрез документиране на продажбите данъчната администрация следи за приходите на данъчните субекти – съответно установява размера на данъчните им задължения. Съдът счита, че са налице косвени данни, че в конкретния търговски обект недокументирането на продажбата, установено при проверката, не е изолиран случай – размерът на сумата, която не е била отразена през фискалното устройство при контролната покупка е много по – малък от разликата между парите по каса и по ЕКАФП. Така при данни за съществуваща практика за извършване на продажби, без да бъдат документирани, разпореждането за предварително изпълнение законосъобразно постига именно целения от органа преустановяващ ефект на ПАМ.

Неоснователна е тезата на жалбоподателя, че предвид нормата на чл. 187 ал.4 от ЗДДС и липсата на издадено НП за нарушението, той е бил възпрепятстван да се възползва от привилегията на нормата, а това води до незаконосъобразност на разпореждането. Съгласно чл. 187 ал.4 от ЗДДС, принудителната административна мярка се прекратява от органа, който я е приложил, по молба на административнонаказаното лице и след като бъде доказано от него, че глобата или имуществена санкция е заплатена изцяло. Отпечатването се извършва при задължение за съдействие от страна на лицето. При повторно нарушение не се разрешава отпечатване на обекта преди изтичането на един месец от запечатването му.

Възможността, предвидена по чл. 187 ал.4 от ЗДДС, е само правна възможност и осъществяването й не е безусловно обвързано с развитието на правоотношението по налагане на ПАМ. Нормата на чл. 187 ал.4 от ЗДДС предвижда прекратяване на ПАМ, но тази правна възможност е обусловена от настъпването на факти, които принципно е възможно и да не възникнат – напр. да не бъде издадено изобщо наказателно постановление за установеното нарушение, т.е. органът да вземе решение изобщо да не санкционира търговеца или пък до изтичане срока на ПАМ санкционираният субект да не успее да докаже, че е заплатил наложената му санкция. Липсата на безусловна връзка между ПАМ (и разпореждането за предварителното й изпълнение) и издаването на НП за нарушението се илюстрира и от последното изречение на чл. 187 ал.4 от ЗДДС, според което при повторно нарушение не се разрешава отпечатване на обекта преди изтичането на един месец от запечатването му (т.е. заплащането на санкцията, веднага след издаване на НП не води непременно до незабавно прекратяване на мярката). В този смисъл, неиздаването на НП, преди налагане на ПАМ, не може да бъде основание за незаконосъобразност на мярката и съответно – на разпореждането за предварителното й изпълнение.

Представените доказателства – дневни финансови отчети на ЕТ – не обосновават извод за незаконосъобразност на разпореждането за предварително изпълнение, защото не сочат на правен интерес противопоставим по интензитет на обществения, така както е приел ответника. 

С оглед на изложеното, искането за отмяна на допуснатото с разпореждане на административния орган предварително изпълнение на принудителната административна мярка, наложена със заповедта, е неоснователно и като такова следва да бъде отхвърлено.

Затова, основание чл.60 ал.5 и ал.6 от АПК, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на адвокат М.Б.Д. от АК – София със съдебен адрес ***, като пълномощник на Л.А.К.с ЕГН ********** в качеството му на ЕТ „Ути 2013 – Л.К.“ с ЕИК 202606187 против разпореждане за предварително изпълнение на наложената принудителна административна мярка със заповед за налагане на ПАМ № ФК-559-0337830/08.08.2018 година на началника на отдел „Оперативни дейности“ – Бургас, дирекция „Оперативни дейности“, главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП.

 

Определението може да се обжалва с частна жалба пред Върховен административен съд в 7-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

СЪДИЯ: