Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

             807                                25.04.2016 година                              гр. Бургас

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

Бургаският административен съд, четиринадесети състав, на тридесет и първи март, две хиляди и петнадесета година в публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:    ДАНИЕЛА ДРАГНЕВА 

ЧЛЕНОВЕ: 1.  ГАЛИНА РАДИКОВА

                                                                   2. АТАНАСКА АТАНАСОВА

 

при секретаря С.Х., в присъствието на прокурора Тиха Стоянова, като разгледа докладваното от съдията Атанасова касационно административно наказателно дело № 227 по описа за 2016 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, вр. чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН и е образувано по повод постъпила касационна жалба от Р.В.Б. с ЕГН **********, с постоянен адрес:***, комплекс „Стария възел“- 1****, против решение № 379/05.11.2015 г. по НАХ дело № 1132/2015 г. по описа на Районен съд- Несебър.

В жалбата са развити доводи за незаконосъобразност на обжалваното решение, поради нарушение на закона и съществени нарушения на съдопроизводствени правила, съставляващи касационни основания по чл. 348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК. Направено е искане за преквалифициране на деянието като маловажен случай. По същество се иска отмяна на решението и потвърденото с него наказателно постановление.

В съдебното заседание не се явява представител на касатора, редовно уведомен. Не са ангажирани нови доказателства.

Ответникът по касация не изпраща представител в съдебното заседание, редовно уведомен. Не е заявил становище по жалбата.

Представителят на Окръжна прокуратура- Бургас дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Жалбата е подадена от надлежна страна в законоустановения срок и е процесуално допустима. При разглеждането и́ по същество, съдът намира следното:

С решението, предмет на касационната проверка, Несебърският районен съд е потвърдил наказателно постановление № 22-0000367 от 13.08.2015 г., издадено от началника на Областен отдел „Автомобилна администрация“- Бургас, с което на основание чл. 93, ал.2 от Закона за автомобилните превози е наложено на касатора Р.В.Б. административно наказание- глоба в размер на 500 лева за нарушение по чл. 31, ал.1, т.8 от Наредба № 34 от 06.12.1999 г. на МТ (Наредбата).

От фактическа страна по делото е установено, че на 06.08.2015г., около 12.10 часа в гр. Свети Влас, управляваният от касатора лек таксиметров автомобил марка „Сузуки Форенца” с рег. № ***, е бил спрян за проверка от служител на Областен отдел „Автомобилна администрация“- Бургас, при осъществяване таксиметров превоз на двама пътници. В хода на проверката е било представено на проверяващото лице удостоверение за психологическа годност № 065237 с дата на издаване 09.10.2008 г., с изтекъл срок на валидност. Валидно удостоверение за психологическа годност не било представено, поради което срещу водача бил съставен акт за установяване на административно нарушение. В срока по чл. 44, ал.1 от ЗАНН последният представил писмени възражения по акта, с приложено към тях копие от удостоверение за психологическа годност, издадено на 13.12.2012г., със срок на валидност 13.12.2015 г.

Според нормата на чл. 31, ал. 1, т. 8 от Наредбата при управление на таксиметров автомобил водачът е длъжен да носи удостоверение за психологическа годност. Неизпълнението на това задължение съставлява административно нарушение по чл. 93, ал. 2 от Закона за автомобилните превози. В случая по делото не е спорно, че при извършване на проверката не е било представено от касатора валидно удостоверение за психологическа годност и следователно са налице елементите от състава на административното нарушение, за което последният е санкциониран. Обстоятелството, че удостоверение е било издадено на касатора, е ирелевантно, доколкото санкцията е наложена не за липса на такова, а за непредставянето му на проверяващото лице.

Касаторът по същество не оспорва фактическите констатации, приети от първоинстанционния съд, но счита, че в случая следва да намери приложение разпоредбата на чл.28, б. „а” от ЗАНН, поради маловажност на извършеното административно нарушение. Тези доводи са неоснователни и правилно първоинстанционният съд не е намерил основание да приеме така предложената квалификация на деянието. С оглед данните по делото, не би могло да се приеме, че е налице маловажен случай на административно нарушение, доколкото деянието не разкрива по-ниска степен на опасност в сравнение с други нарушения от този вид. Изложените в жалбата обстоятелства не сочат обективни пречки за изпълнение на установеното в чл. 31, ал.1, т.8 от Наредбата задължение и не са от естество да обосноват извод за маловажност на случая, а и въпросът за липса или незначителност на вредните последици не може да бъде обсъждан, доколкото нарушението е формално.

НРС е извършил необходимите процесуални действия за разкриване на обективната истина, при съблюдаване процесуалните норми на чл. 13, чл.14 и чл.107 от НПК и е изяснил делото от фактическа страна. Мотивите на решението разкриват пълен и прецизен анализ на доказателствените материали, а изводите относно обстоятелствата, включени в предмета на доказване, са изложени в решението по начина, указан в процесуалния закон. Ето защо настоящият касационен състав приема за неоснователни доводите на касатора за допуснати в производството пред районния съд нарушения на съдопроизводствените правила.

При извършената служебна проверка касационната инстанция не констатира пороци, водещи до недопустимост или нищожност на обжалваното решение. С оглед горните съображения, не е налице и соченото в жалбата основание за отмяна първоинстанционното решение, поради което същото следва да се остави в сила.

Мотивиран от горното и на основание чл.221, ал.1 и ал.2 от АПК, във връзка с чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, Бургаският административен съд, четиринадесети състав,

Р  Е  Ш  И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 379/05.11.2015 г. по НАХ дело № 1132/2015 г. по описа на Районен съд- Несебър.

Решението е окончателно.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:        

 

ЧЛЕНОВЕ:                  1.     

                                

2.