Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер  743            16.05.2012г.             град Бургас

 

Административен съд – гр.Бургас, петнадесети състав, на деветнадесети април две хиляди и дванадесета година в публично заседание в следния състав:

 

  Председател: Таня Евтимова

 Членове: 1. Станимир Христов

                   2. Чавдар Димитров

 

при секретаря Г.Ф. и прокурор Галина Колева като разгледа докладваното от съдия Димитров касационно наказателно административен характер дело номер 227 по описа за 2012 година и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63, ал. 1, изречение второ от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на В.А.М., ЕГН ********** в качеството му на ЕТ „В.А.М.”, ЕИК *** с адрес с.*** против Решение №129/22.12.2011г., постановено по НАХД №343/2011г. на Районен съд - Поморие, с което е потвърдено наказателно постановление №513/22.06.2011г. издадено от Директора на ТД на НАП гр.Бургас, с което на жалбоподателя за нарушение на  чл.3, ал.1 във връзка с чл.25, ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на Министерството на финансите и на основание чл.186, ал.1, т.1, буква А от Закона за данъка добавена стойност (ЗДДС) е наложена имуществена санкция в размер на 3000 лева. От касационната инстанция се иска да отмени оспорвания акт като незаконосъобразен и постановен в нарушение на процесуалните правила. Посочените в жалбата оплаквания съдът квалифицира по чл. 348, ал. 1 от НПК във връзка с чл. 63, ал. 1, изречение второ от ЗАНН – неправилно решение поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила. В подкрепа на твърденията не са посочени нови доказателства. В съдебно заседание чрез процесуалния си представител адв.Х.Х., БАК, поддържа жалбата на основанията, изложени в нея и иска отмяна на потвърденото наказателно постановление.

Ответникът по касация – Директора на ТД на НАП гр.Бургас, не се явява, не се представлява, не ангажира становище по оспорването.

Представителят на Окръжна прокуратура – гр.Бургас дава заключение за неоснователност на жалбата, поради което иска от съда да потвърди обжалваното решение като правилно и законосъобразно.

След като прецени твърденията на страните и събрания по делото доказателствен материал, Бургаският административен съд намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211 от АПК от надлежна страна и в съответствие с изискванията за форма и реквизити, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

Производството пред Районен съд – гр.Поморие е образувано по жалба на „ЕТ „В.А.М.” против наказателно постановление №513/22.06.2011г. издадено от Директора на ТД на НАП гр.Бургас, с което на жалбоподателя за нарушение на  чл.3, ал.1 във връзка с чл.25, ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006г. и на основание чл.186, ал.1, т.1, буква А от ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 3000 лева. За да потвърди процесното наказателно постановление, първоинстанционния съд е приел, че същото е издадено при спазване на процесуалните норми и правилно приложение на материалния закон. При постановяването на решението не са допуснати съществени процесуални нарушения, съдът е възприел правилна фактическата обстановка и въз основа на събраните доказателства е формирал вътрешното си убеждение.

 

Решението на Районен съд – Поморие е правилно и следва да се остави в сила.

Предмет на касационна проверка съгласно чл. 218 от АПК е решението на Районен съд – гр.Поморие само на посочените в жалбата пороци като за валидността, допустимостта и съответствието на първоинстанционния акт с материалния закон съдът следи служебно. В настоящия случай наведените в касационната жалба доводи са неоснователни.

Настоящата инстанция намира, че възражението на касатора за неправилност и незаконосъобразност на първоинстанционното решение е неоснователно.

Касаторът твърди, че към момента на проверката 09.03.2011г., за която е съставен протокол за извършена проверка №0017482/09.03.2011г.пункта за дърва не е бил отворен за клиенти. Касационната инстанция намира това твърдение за неоснователно. От събраните в хода на първоинстанционното производство доказателства безспорно се установява, че достъпът за външни лица до пункта е бил свободен и е била обявена цена на стоката, дървата са били нарязани на метровки. Наличието на работници, които режат дърва не препятства продаването им като количество без в момента на продажбата същите да са напълно готови. Жалбоподателят сочи, че разполага с касов апарат, който е регистриран на 10.03.2011г., но съгласно чл.7, ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006г. всеки търговец е длъжен да монтира, въведе в експлоатация и използва регистрирани в компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите (ТД на НАП) фискални устройства от датата на започване на дейността на обекта. След като до обекта е имало свободен достъп за външни лица, търговецът е започнал търговска дейност и е бил длъжен да разполага с ЕКАФП. Не следва да се разглежда доводът на касатора, че той притежава и друго фискално устройство, надлежно регистрирано в НАП и технически годно, тъй като то не е представено в момента на проверката.

Правилно районния съд е приел, че без значение е дали вече са били осъществени търговски сделки и дали е била извършена от проверяващите контролна покупка. Твърдението на касатора, че административният орган е следвало да представи проверения билет, доказващ извършена продажба на дърва е ирелевантен. Наличието на ЕКАФП е условие за започване на търговска дейност, независимо дали към момента на проверката е реализирана продажба или не. Без значение за настоящия спор са изложените в касационната жалба разсъждения за значението и функцията на превозния билет. В този смисъл решението на първата инстанция е обосновано и мотивирано.

Административнонаказващият орган определя административните наказания по реда на чл.27 от ЗАНН. След като същият е установил, че трябва да наложи наказание по този ред, за него не възниква задължение да изложи мотиви относно неприложимостта на чл.28 от ЗАНН за маловажност на деянието. Настоящата инстанция намира, че с оглед обществените отношения, който са регулирани с Наредба Н-18/13.12.2006г. нормата на чл.28 от ЗАНН в настоящия казус не може да намери приложение.

Не може да се уважи искането на касатора да му бъде наложено наказание в размера, определен от чл.185, ал.1 от ЗДДС, тъй като без наличие на ЕКАФП на практика не може въобще да се установи дали се укриват приходи или не.

На последно място неоснователно е твърдението на касатора, че първоинстанционния съд е пренебрегнал важни доказателства по делото, а други не е изследвал изобщо. Напротив, фактическата обстановка е правилно и точно установена и въз основа на нея районния съд е постановил валидно, допустимо и правилно решение, което следва да се остави в сила.

 

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във връзка  с чл. 63, ал.1, изречение второ от ЗАНН, Административен съд – гр. Бургас, ХV състав

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА  Решение №129/22.12.2011г., постановено по НАХД №343/2011г. на Районен съд - Поморие, с което е потвърдено наказателно постановление №513/22.06.2011г. издадено от Директора на ТД на НАП гр.Бургас, с което на В.А.М., ЕГН ********** в качеството му на ЕТ „В.А.М.”, ЕИК *** с адрес с.*** за нарушение на  чл.3, ал.1 във връзка с чл.25, ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на Министерството на финансите и на основание чл.186, ал.1, т.1, буква А от Закона за данъка добавена стойност е наложена имуществена санкция в размер на 3000 лева.

 

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

                                              

                                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                                                           ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                                                                                 2.