Р   Е   Ш  Е  Н   И   Е 

 

гр. Бургас, 22 декември 2008г.

 

 

В     ИМЕТО     НА     НАРОДА

 

                АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр.Бургас, в съдебно заседание на двадесет и девети септември, през две хиляди и осма година, в състав:

                                                                                 СЪДИЯ:  Л.А.

***, като разгледа докладваното от съдия Л.А.  адм.д. № 227 по описа за 2008 година и за да се произнесе, съобрази:

 

Производството е по реда на чл. 156 и сл. ДОПК.

Образувано е по жалба на „АЛМИ” ООД , представлявано от П. В. П. против РА № 02-1545/12.11.2007г., издаден от ст.инспектор по приходите при ТД на НАП гр.Бургас, потвърден с Решение №РД-10-18/17.01.2008г., издадено от директора на Дирекция „ОУИ” гр.Бургас при ЦУ на НАП. С жалбата се иска отмяна на ревизионния акт.

Жалбоподателят в съдебно заседание, чрез процесуалния си представител, поддържа жалбата, ангажира доказателства и пледира за отмяна на ревизионния акт.

Ответникът по оспорването – директор на дирекция „ОУИ” гр.Бургас при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител, намира оспорването за неоснователно и иска от съда да отхвърли жалбата и да присъди юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура Бургас намира жалбата за неоснователна,а атакувания ревизионен акт за законосъобразен.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, намира следното:

Жалбата е подадена пред надлежен съд, от легитимирано лице, в законоустановения по чл.156, ал.1 от ДОПК срок, отговаря на изискванията на чл.149, във връзка с чл.145 от ДОПК, налице е правен интерес от обжалването, поради което е допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

С РА № 02-1545/12.11.2007г., издаден от ст.инспектор по приходите при ТД на НАП гр.Бургас, по отношение на жалбоподателя са установени задължения по ЗДДС за периоди 01.02.2004-30.04.2004г., 01.06.2004-31.03.2005г., 01.07.2005-31.07.2005г., 01.11.2005-31.12.2005г., в общ размер на 19 374.94 лева и лихва за просрочие в размер на 5 001,56 лева. Така установените задължения, произтичат от непризнато право на данъчен кредит по 29 бр. фактури с издател „Лотос”ЕООД.

За да обоснове извода си органът по приходите, е приел че не са изпълнени изискванията на чл.64, ал.1, т.2 и чл.65, ал.4, т.4 ЗДДС (отм.).

За установяване на наличието на кумулативно изискуемите предпоставки по чл.64, е извършена насрещна проверка при доставчика „Лотос”ЕООД. При посещение на адреса за кореспонденция на доставчика за връчване на ИПДПОЗЛ не е бил открит представител на дружеството, такъв не се е явил за да представи исканите документи, удостоверяващи реалността на сделките по издадените 29 бр.фактури при органа по приходите. Непредставянето на исканите документи е поставило в невъзможност органа по приходите да осъществи правомощията си, да провери счетоводните документи на доставчика за да установи дали фактурираните доставки са действително предоставени, извършено ли е счетоводно отразяване на данъка като задължение към бюджета и налице ли право на приспадане на данъчен кредит за жалбоподателят.

Съдът, приема, че данъчните органи са положили всички възможни усилия за правилното установяване на фактите и са направили законосъобразни изводи относно непризнаването на право на данъчен кредит. Въз основа на така установените факти, правилно органа по приходите, е намерил че не са налице достатъчно доказателства да се приеме че данъкът по облагаемите доставки по 29 бр. фактури е начислен по смисъла на чл.55, ал.6 от доставчика най-късно към датата, на която изтича данъчният период, следващ периода, през който е възникнало данъчното събитие за облагаемата, тъй като доставчикът не е представил доказателства от значение за определянето на данъчните му задължения в указания му от орган по приходите срок, включително доказателства за извършване на доставката, за счетоводната отчетност във връзка с доставката, за определяне на предходните доставки, по които лицето е получател по отношение на доставката, когато за това е бил уведомен по реда на ДОПК.

По делото е допусната и изслушана съдебно-икономическа експертиза. Вещото лице също не е могло да провери счетоводството на доставчика „Лотос”ЕООД, тъй като архива от първични и вторични счетоводни документи за 2004г. и 2005г. не е съхранен в счетоводна къща „Орегон”, където е било водено счетоводството на доставчика.

В хода на съдебното дирене, жалбоподателят не ангажира други доказателства в подкрепа на тезата си за незаконосъобразност на акта, а тези на които се позовава- представени в административното производство и обсъдени в решението на директора на Дирекция „ОУИ”- не са достатъчни за да оборят констатациите в ревизионния акт и доклада към него. В негова тежест, е да докаже, че данъчното събитие е настъпило - факт, който ще породи положителни правни последици в правната му сфера.

По тези съображения, съдът намира жалбата за неоснователна и недоказана, поради което следва да бъде отхвърлена, като в полза на ответника на основание чл.161, ал.1 от ДОПК следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция, определено съобразно разпоредбата на чл.8, във вр. чл.7, ал.2, т.4 от Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в размер на 827 (осемстотин двадесет и седем) лева.

Мотивиран от горното и на основание чл.160 от ДОПК, Административен съд  гр.Бургас,

 

Р   Е   Ш  И :

 

ОТХВЪРЛЯ ЖАЛБАТА на „АЛМИ” ООД , БУЛСТАТ 102729712, представлявано от П. В. П. против РА № 02-1545/12.11.2007г., издаден от ст.инспектор по приходите при ТД на НАП гр.Бургас, потвърден с Решение № РД-10-18/17.01.2008г., издадено от директора на Дирекция „ОУИ” гр.Бургас при ЦУ на НАП, като неоснователна.

ОСЪЖДА „АЛМИ” ООД , представлявано от П. В.П. да заплати на Дирекция „ОУИ” гр.Бургас юрисконсултско възнаграждение в размер на 827 (осемстотин двадесет и седем) лева.

Решението може да се обжалва в 14 дневен срок от съобщението пред Върховен административен съд на РБългаря.

 

 

                                                                                              СЪДИЯ: