Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

№ 650

 

гр. Бургас, 04.04.2018 година

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд Бургас, осемнадесети състав, в открито съдебно заседание на двадесет и девети март две хиляди и осемнадесета година, в състав:

Председател: Марина Николова

 

при секретар Г.С., като разгледа докладваното от съдия Николова административно дело № 226/2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.172, ал.5 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) и чл.145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба на А.С.А., ЕГН: **********, с адрес: *** срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 18-0237-000004/03.01.2018 год., издадена от Н.С.– полицейски инспектор в РУ – Айтос при ОДМВР гр. Бургас, с която на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) “прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство (ППС) за срок от 300 дни“, както и отнемането на два броя табели с регистрационен номер **** и на СРМПС № ***. Претендира се отмяна на Заповедта като незаконосъобразна и неправилна, постановена в производство с допуснати съществени нарушение на процесуалните правила. Не се излагат конкретни аргументи, като единствено се сочи, че от заповедта не е ясно регистрацията на кое точно превозно средство се прекратява.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно и своевременно призован не се явява и не се представлява.

Ответникът - полицейски инспектор в РУ – Айтос при ОДМВР гр. Бургас се явява лично. Оспорва жалбата и моли същата да бъде оставена без уважение, като заповедта бъде потвърдена.

По допустимостта на жалбата съдът констатира следното:

Съгласно чл.172, ал.5, обжалването на ПАМ от вида на процесната (чл.171, т.2а от ЗДвП), се извършва по реда на АПК, като кодексът дава възможност за оспорване на индивидуалните административни актове относно тяхната законосъобразност, както по административен, така и по съдебен ред. В случая, оспорената заповед (лист 4) е връчена на жалбоподателя на 04.01.2018г., видно от направеното върху заповедта нарочно отбелязване. Жалбата (лист 3) е подадена чрез ответника на 18.01.2018 г. или в рамките на законоустановения срок. Освен това, жалбата е подадена и при наличието на правен интерес, поради което се явява ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА.

Въз основа на приетите по делото доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

На 03.01.2018 г., около 23.20 ч., в гр. Айтос, на ул. „Хаджи Димитър“ на жалбоподателя А.С.А. е извършена проверка от служители от РУ – Айтос при ОД на МВР – Бургас. В рамките на проверката, след тестване с техническо средство „Алкотест Дрегер  7410+  е установено, че жалбоподателят А. управлява собствения си лек автомобил, марка “Пежо 307“, с рег.№ А ***МР под въздействието на алкохол в кръвта с концентрация 1,09 ‰ в издишания от него въздух. За установеното в рамките на проверката М.Т. – старши полицай в РУ – Айтос при ОД МВР Бургас, съставя акт за установяване на административно нарушение (АУАН) с бланков № 0329279 (лист 18), с който деянието на А., представляващо управление на моторно превозно средство след употреба на алкохол, се квалифицира като административно нарушение по смисъла на чл.5, ал.3, т.1  от ЗДвП. При съставянето на посочения АУАН от А. са иззети: свидетелство за управление на моторно превозно средство (СУМПС), контролен талон, свидетелство за регистрация на моторно превозно средство (СРМПС), както и два броя регистрационни табели с рег. № А ***МР. Актът е подписан от лицето без възражения.

 На А. е издаден талон за медицинско изследване (по образец), с № 0043520 (лист 19), като е съставен и протокол за медицинско изследване за употреба на алкохол или друго упойващо вещество (л. 20 от делото). Съгласно протокол за химическа експертиза за определяне концентрацията на алкохол или друго упойващо вещество в кръвта № 8/04.01.2018г. (л.21 от делото), в хладилна чанта са получени проби - 2бр. стъклени шишенца, всяко запечатано с описан лейкопласт и парафирани  употребата, като опаковката на пробите отговаря на изискванията на Наредба № 1/19.07.2017г. за реда да установяване употребата на алкохол или друго упойващо вещество от водачи на МПС. Кръвта от едната проба е изследвана за етилов алкохол, чрез газхроматографски метод, като се е доказало съдържание на етилов алкохол в количество 1,07 ‰.    

С наказателно постановление № 18-0237-000011/12.01.2018г. (л.22 от делото), на основание на чл.174, ал.1, т.2 от ЗДвП на А.С. е наложено административни наказания глоба в  размер на 1 000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца.

Със заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 18-0237-000004/03.01.2018год., издадени от Н.С.– полицейски инспектор в РУ – Айтос при ОДМВР гр. Бургас (л.4 от делото), на основание чл.22 от ЗАНН на А.С. е наложена принудителна административна мярка по чл.171, т.2 А от ЗДвП - “прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство (ППС) за срок от 300 дни“, както и отнемането на два броя табели с регистрационен номер **** и на СРМПС № ***.

Заповедта е връчена на 04.01.2018г., видно от направеното на нея отбелязване и е обжалвана с жалба вх.№ 237000-193/18.01.2018г. (л.3 от делото), подадена в срока по чл.149, ал.1 от АПК.

По делото е представена справка за нарушител/водач на А.С.А. /л. 41/, видно от която същият притежава СУМПС № 280987976, издадено на 25.07.2011 г. и валидно до 14.07.2021 г.

         При така описаната фактическа обстановка, съдът намира производството за проведено при липсата на съществени нарушения на процесуалните правила.

Според разпоредбата на чл.172, ал.1 от ЗДвП, ПАМ по чл.171, т.1, 2, 2а, 4, т.5, буква “а”, т.6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица.

Към материалите е приложено Удостоверение, представено от Началник Сектор „Човешки ресурси“ към ОДМВР гр. Бургас, видно от което Н.С. е държавен служител от 01.09.1992 г. и към 03.01.2018 г. е заемал длъжността „Полицейски инспектор V степен (ПК) в група „Охранителна полиция при Районно управление – Айтос при ОД на МВР гр. Бургас“.

Като доказателство по делото е прието заверено копие на Заповед с №251з-209 от 18.01.2017г. (лист 24) на директора на ОД на ”МВР”- Бургас за делегиране на правомощия на длъжностни лица от МВР за издаване заповеди за налагане на ПАМ по ЗДвП. В т.1.7 от заповедта изрично са посочени полицейските инспектори в сектори/групи „Охранителна полиция“ в РУ при ОД МВР-Бургас, какъвто е издателят на процесния административния акт. Предвид горното, съдът намира посоченото оправомощаване на ответника в производството за надлежно направено, поради което процесната заповед се явява издадена от компетентен орган.

При издаването на заповедта не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Тя е издадена въз основа на акт за установяване на административно нарушение, съставен от компетентен орган, при спазване на задължителните реквизити по съдържанието му. Актът е връчен на жалбоподателя и той е записал, че няма възражения.

Неоснователно се явява възражението на жалбоподателя, че от заповедта не е ясно регистрацията на кое точно превозно средство се прекратява, тъй като в самата Заповед за прилагане на ПАМ са посочени както номера на СРМПС - № ***, така и номерата на регистрационните табели – рег. номер ****, поради което не възниква неяснота по тези въпроси, водеща до невъзможност да се разбере волята на автора или възпрепятстваща правото на защита.

Според посочената като правно основание за прилагане на процесната ПАМ разпоредба на чл.171, т.2а от ЗДвП, прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда следва да бъде за срок от 6 месеца до една година.

В случая, обстоятелството, че А.С.А. управлява собственото си МПС - “Пежо 307“, с рег.№ А ***МР, след употребата на алкохол се явява несъмнено установено, като по отношение на същото и между страните липсва формиран спор. Следователно, налице са фактическите основания за прилагане на оспорената ПАМ по отношение на жалбоподателя.

Независимо от посоченото обаче, от страна на ответника не са изложени съображения, поради които процесната ПАМ е приложена по отношение на жалбоподателя за срок от 300 дни.

От своя страна, материята относно ПАМ има уредба (макар и незадоволителна) в нормата на чл.22 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН). Според посочената норма, за предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях могат да се прилагат ПАМ, а  според чл.171, ал.1 от ЗДвП, ПАМ се прилагат за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения.

Предвид гореизложеното, настоящият съдебен състав намира, че за постигане целта на приложената спрямо жалбоподателя ПАМ и спазвайки принципа за съразмерност, регламентиран в чл. 6, ал.2 от АПК, е достатъчно същата да бъде приложена в минимално предвидения от закона 6-месечен срок.

По делото няма направени искания за присъждане на разноски, поради което такива не следва да бъдат присъждани.

Мотивиран от горното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, Административен съд гр.Бургас, ХVІІІ -ти състав,

 

Р Е Ш И:

 

ИЗМЕНЯ Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 18-0237-000004/03.01.2018 год., издадена от Н.С.– полицейски инспектор в РУ – Айтос при ОДМВР гр. Бургас, с която по отношение на А.С.А., ЕГН: **********, с адрес: *** е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) “прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство (ППС) за срок от 300 дни“, както и отнемането на два броя табели с регистрационен номер **** и на СРМПС № ***, като намалява срока на прилагане на посочената ПАМ на 6 месеца.

Решението може да бъде обжалвано пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

СЪДИЯ: