Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 747                   Година 24.04.2017                Град Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - БУРГАС, ХVІ-ти състав, на тридесети март две хиляди и седемнадесета година, в публично заседание, в състав:

 

      ПРЕДСЕДАТЕЛ: Павлина СТОЙЧЕВА

                                                               ЧЛЕНОВЕ:  1. Даниела ДРАГНЕВА

                                                                                        2. Веселин ЕНЧЕВ

 

Секретаря С.А.

Прокурор Тиха Стоянова

като разгледа докладваното от съдия Драгнева касационно наказателно административен характер дело номер 225 по описа за 2017 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по касационна жалба подадена от  Д.Т.Г. с ЕГН ********** *** против решение № 1909 от 15.12.2016г., постановено по н.а.х.д. № 5797 по описа за 2016г. на Районен съд Бургас. Съдебното решение се обжалва като неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Излага доводи за опорочаване на проведеното административнонаказателно производство, поради липса на посочване на конкретни разпоредби в наказателното постановление, въз основа, на които е ангажирана отговорността му. Иска се отмяна на съдебния акт и потвърденото с него наказателно постановление.

Ответникът – Агенция „Пътна инфраструктура“ гр.София, редовно уведомен, не изразява становище по касационната жалба.

Прокурорът от Окръжна прокуратура Бургас дава становище за неоснователност на жалбата и оставяне в сила на съдебния акт.

Административен съд Бургас намира, че касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл.211 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването. Разгледана по същество е неоснователна.

С обжалваното решение Районен съд Бургас е потвърдил наказателно постановление № 4221/21.09.2016г. издадено от началника отдел „Мониторинг“, Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“ към Агенция „Пътна инфраструктура“ гр.София, с което на касатора за нарушение на  чл.26, ал.2, т.1, б.“а“ от Закона за пътищата (ЗП), е наложено административно наказание „глоба“ в размер от 1 000 лева. За да постанови решението си съдът е приел, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения. По същество е обоснован извод за съставомерност на деянието и правилно ангажиране на отговорността на наказаното лице на соченото основание, доколкото същият в качеството си на водач е извършвал движение с тежко ППС, за което не представя валидно разрешително за движение издадено по реда на раздел ІV на Наредба № 11/03.07.2011 г., с оглед на което потвърдил наказателното постановление.

Съгласно чл.63 от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК.

Съгласно чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на  обжалваното решение с материалния закон, съдът следи служебно.

Възраженията на касатора са неоснователни.

Настоящата инстанция намира, че съдебното решение не страда от посочените пороци и е съобразено с материалния закон и процесуалните правила. При постановяването му, съдът пълно и всестранно е изследвал фактическата обстановка, като изложените от него мотиви са обстойни и се споделят от настоящия съдебен състав

Съгласно  чл.26, ал.2, т.1, б.“а“ от ЗП, за дейности от специалното ползване на пътищата без разрешение се забраняват в обхвата на пътя и ограничителната строителна линия: а) движението на извънгабаритни и тежки пътни превозни средства. Формулировката на разпоредбата е ясна - касае изброяване на ППС-та, по отношение на които важи забраната за движение без разрешение – „извънгабаритни и тежки ППС“, а не до посочване на определени характеристики, при кумулативното наличие на които дадено ППС не следва да бъде допускано за движение. В случая действително между извън габаритни и тежки има съюзът „и“, но само от това не може да се направи извод, че действителната воля на законодателя е да забрани, без специално разрешение ползването на пътя от пътни превозни средства, които едновременно са извънгабаритни и тежки, но да позволи на извънгабаритни, които не са тежки и тежките, които не извънгабаритни да ползват пътищата без специално разрешение. Посоченото в разпоредбата изброяване не може да се възприеме като кумулативна предпоставка за действие на забраната, тъй като нейната основна цел е гарантиране на безопасността на всички участници в движението по републиканските пътища. Определянето на показателите, по които се установява вида на ППС има за цел издаване на разрешение за специално ползване на пътищата, за да се извърши контрол на превозвания товар, чрез измервания и отчитане на стойностите над допустимите максимални размери на превозното средство – ширина, дължина, височина и тегло, за да се контролира движението на тежките и извънгабаритните ППС по пътищата отворени за обществено ползване. В този смисъл забраната важи както за ППС, което едновременно е извънгабаритно и тежко, така и за ППС, което е само тежко или извънгабаритно и това е така, защото във всеки един от тези случаи съответното ППС, движейки се по републиканските пътища, отворено за обществено ползване, ще застраши останалите участници в движението, било поради своето тегло или поради размерите си.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява, че процесното ППС е с натоварване на единичната ос и разстояние между осите, по-голямо от максимално допустимите стойности по чл.7 и с допустима максимална маса по-голяма от стойностите по чл.6 от Наредба № 11 от 03.07.2001г. След претегляне на ППС-то е установено, че при измерено разстояние между осите 1,32м., измерената сума от натоварването на тройната ос на полуремаркето е 25, 250т., при максимално допустимо натоварване на оста – 24,000 т., съгласно чл.7, ал.1, т.3, б.“б“ от Наредбата. Ето защо правилно районният съд е приел, че от жалбоподателя е извършено административно нарушение по  чл.26, ал.2, т.1, б.“а“ от ЗП, като е осъществявал дейност от специалното ползване на пътищата - без разрешение се е движил с тежко ППС и законосъобразно е ангажира на административнонаказателната му отговорност на соченото основание.

Неоснователни са възраженията на касатора, че не е извършил виновно вмененото му нарушение, тъй като не е бил могъл да предвиди, че габаритите на ППС са над максимално допустимите такива, след като превишението е установено с технически средства с каквито той не е разполагал. В случая, превозвания товар е бил съпроводен с товарителница, в която е посочен неговото тегло, а теглото на превозното средство е постоянна величина, поради което водачът не се е нуждаел от технически средства, посредством които да установи, че в случая е било налице превишение на допустимото натоварване. В този смисъл, правилно при проверката е извършено замерване, тъй като по този начин безспорно се установява превишението на допустимата маса, съответно извършването на нарушението, за което е санкционирано лицето.

Неоснователни са възраженията касатора, че не е мотивирана констатацията на първоинстанционния съд, че наказателното постановление е издадено от компетентен орган. По делото е налично пълномощно изх.№ П-195/23.08.2016г., видно от което на Благовеста Дедьова - Началник отдел „Мониторинг“, Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“ към АПИ гр.София, са предоставени пълномощия по издаване на наказателни постановления на физически и юридически лица, по съставени АУАН от оправомощени  служители на АПИ, при условията и по реда, предвидени в ЗП. Ето защо, правилно първоинстанционния съд е приел, че оспореното наказателно постановление е издадено от компетентен орган, по смисъла на чл.56, ал.3, т.1 от ЗП, съобразно предоставените му правомощия.

Неоснователни са възраженията на касатора за допуснати съществени процесуални нарушения, а именно липса на посочване на конкретни разпоредби от Закона за пътищата, въз основа на които е наложено административното наказание. Видно от мотивите на наказателното постановление в него са посочени както нарушената норма на чл.26, ал.2, т.1, б.“а“ от ЗП, така и санкционната норма на чл.53, ал.1, от ЗП, в която са предвидени санкции за различни нарушения, включително и за всички нарушения на чл.26, ал.2 от ЗП.

Неоснователно е и възражението, че съставения АУАН е нечетлив и от текста му не става ясно нарушението което е вмененото. Видно от представеното по делото копие на АУАН, същото е четливо и в него е подробно описана както установената фактическа обстановка, така и приетите за нарушени правни норми, поради което правото на защита на лицето не е нарушено.

С оглед изложеното и на основание  чл.221, ал.2, предл.първо от АПК, във връзка с чл.63, ал.1, изр.второ от ЗАНН, обжалваното решение, като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила.

Мотивиран от горното, Административен съд гр.Бургас, ХVІ-ти състав

 

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1909 от 15.12.2016г., постановено по н.а.х.д. № 5797 по описа за 2016г. на Районен съд Бургас.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                 ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

                                                                      2.