Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

        578                             31.03.2016 година                                       гр. Бургас

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

Бургаският административен съд, седемнадесети състав, на втори март две хиляди и шестнадесета година, в публично заседание в следния състав:

 

                              Председател: Атанаска Атанасова

 

при секретаря М.В., като разгледа докладваното от съдията Атанасова административно дело № 225 по описа за 2016 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 156, вр. чл. 144 от ДОПК, и чл.107 от ДОПК, във вр. с чл.4, ал.1-5 и чл. 9б от ЗМДТ, и е образувано по повод жалбата на „Главно управление строителство и възстановяване” ЕАД, гр.София, ул. „Лъчезар Станчев“ № 13, представлявано от прокуриста Л.П., против Акт за установяване на задължение по декларация № АУ008227/03.11.2014 г. издаден от главен експерт в отдел „Контрол и принудително събиране“ на дирекция „Местни приходи от данъци, такси и реклами“ при Община Бургас, потвърден с решение № 70-00-7315/4/01.12.2014г. на директора на дирекция “МПДТР“ при Община Бургас.

В жалбата са развити доводи за незаконосъобразност на оспорения акт, поради допуснати нарушения на административнопроизводствени правила и противоречие с материалния закон. В него се сочи, че имотът не е надлежно индивидуализиран, което от своя страна не позволява проверка дали жалбоподателят е собственик на същия, респ. дали той има качеството задължено лице. Представени са писмени доказателства.

Делото е висящо за втори път пред административен съд- Бургас, след като с решение № 791/26.01.2016 г., постановено по адм.дело № 6862/2015 г. по описа на ВАС, е отменено постановеното по спора решение № 794/04.05.2015 г. по адм.дело № 8/2015 г. на АСБ в обжалваната част и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на съда със задължителни указания.

В съдебното заседание жалбоподателят не се явява и не изпраща представител, редовно уведомен.

Процесуалният представител на ответната страна излага становище за неоснователност на жалбата. Представя доказателства. Претендира разноски.

Жалбата е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 156, ал.1 от ДОПК и е процесуално допустима. При разглеждането и́ по същество, съдът намира за установено следното:

С акт за частна държавна собственост № 5670 от 12.10.2011 г., издаден от областния управител на Бургаска област, жалбоподателят „Главно управление строителство и възстановяване” ЕАД е признат за собственик на поземлен имот с идентификатор 07079.8.824 по кадастралната карта на гр.Бургас, с площ от 4 305 кв.м. находящ се в гр. Бургас, в местността “Капчето“, с трайно предназначение на територията: урбанизирана, ведно с построената в имота сграда с идент. № 07079.8.824.1 със застроена площ 629 кв.м., с предназначение: сграда за обществено хранене, едноетажна, масивна, построена през 1984 г. На 21.03.2012 г. същият е депозирал в община Бургас декларация № 4343 по чл.14 от ЗМДТ за описания недвижим имот. След проведена публична продан, с постановление за възлагане на недвижим имот от 28.04.2014 г. на ЧСИ с рег.№ 709, с район на действие Окръжен съд- Бургас, имотът е възложен на трето лице. Жалбата срещу това постановление е оставена без уважение с влязло в сила на 28.07.2014 г. решение № ІІ-831 от 28.07.2014 г., постановено по гр.дело № 985/2014 г. по описа на БОС.

С оспорения Акт за установяване на задължение по декларация № АУ008227/03.11.2014г., издаден от орган по приходите при община Бургас, са установени задължения на жалбоподателя за ДНИ и ТБО със съответните лихви в общ размер 583.89 лева, от които: за 2013 г.- такса битови отпадъци в размер на 85.94 лева и лихва 10.27 лева; данък върху недвижимите имоти в размер на 253.90 лева и лихва 30.36 лева; за 2014 г.- такса битови отпадъци в размер на 50.13 лева и лихва 1.52 лева, както и за данък върху недвижимите имоти в размер на 147.32 лева и лихва 4.45 лева. Актът е оспорен по административен ред и е потвърден с решение № 70-00-7315/4/01.12.2014 г. на директора на дирекция „МПДТР” към Община Бургас, надлежно връчено на жалбоподателя на 05.12.2014 г.

С решение № 794/04.05.2015 г. по адм.дело № 8/2015 г. на АСБ е отхвърлена жалбата на „ГУСВ“ ЕАД против акта за установяване на задължение по декларация в частта, с която е определен данък върху недвижимите имоти и такса битови отпадъци за 2013 г., ведно със съответните лихви. В тази част решението не е обжалвано от страните и е влязло в сила. Делото е висящо досежно определените с акта задължения за 2014 г.

Съдът намира жалбата за неоснователна по следните съображения:

Оспореният акт за установяване на задължение по декларация е издаден от компетентен орган, определен със Заповед № 1681/01.07.2014 г. издадена от кмета на община Бургас. Издаден е в предвидената от закона писмена форма и съдържа изискуемите реквизити.

При извършената проверка съдът не констатира допуснати съществени нарушения на административнопроизводствени правила. В оспорения АУЗД е посочен имотът, за който се отнасят определените задължения за ДНИ и ТБО- имот в местността „Капчето“, деклариран с вх. № 4343/21.03.2012 г. Последната е приложена в преписката и от съдържанието и́ е видно, че се отнася за имот с идентификатор 07079.8.824 и построената в него сграда с идентификатор 07079.8. 824.1 по кадастралната карта на гр. Бургас, находящи се в местността „Капчето“, а и в решението на горестоящия орган имотът е надлежно индивидуализиран, поради което доводите на жалбоподателя за допусната неяснота са неоснователни.

Относно приложението на материалния закон, съдът намира следното:

Като собственик на имот, находящ се в гр. Бургас, жалбоподателят е задължено лице за такса битови отпадъци, на основание чл. 11, ал. 1 от ЗМДТ. По делото не е спорно, че задължението за заплащане на ДНИ и ТБО за процесния период не е изпълнено от същия. С оглед на това и доколкото няма данни за извършена ревизия, налице са предпоставките на чл. 107, ал. 3 от ДОПК за издаване на акт за установяване на задължението.

Съгласно разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от ЗМДТ, разположените на територията на страната сгради и поземлени имоти в строителните граници на населените места се облагат с данък върху недвижимите имоти. Тази хипотеза в случая несъмнено е налице, с оглед характеристиките и местоположението на процесния имот. Не се констатира наличие на някое от изключенията, предвидени в нормата на чл. 10, ал.2 - 4 от ЗМДТ, нито основания за освобождаване от данък, съгласно чл. 24 от същия закон. Размерът на задължението от 147.32 лева за периода от м.януари до м.юли 2014 г. вкл. законосъобразно е определен въз основа на данъчната оценка, възлизаща на 64 674.90 лева за поземления имот и 109 500.30 лева за сградата, при ставка от 1.45 на хиляда- в съответствие чл.18 от Наредбата за определяне на размера на местните данъци приета от Общински съвет гр.Бургас.

Според нормата на чл. 15, ал. 2 от ЗМДТ, при прехвърляне на собствеността, приобретателят дължи данъка от началото на месеца, следващ месеца, през който е настъпила промяната. В конкретния случай собствеността върху имота е преминала върху приобретателя по силата на постановление за възлагане, влязло в сила на 28.07.2014 г. Следователно, за времето до 31.07.2014 г. жалбоподателят се явява задължено лице и следва да заплати ДНИ и ТБО. След тази дата данъкът и таксата се дължат от приобретателя на имота. В конкретния случай задълженията на жалбоподателя са определени до месец юли 2014 г. включително, видно от разясненията, дадени в решение № 70-00-7315/4/01.12.2014г., както и от представената от ответната страна справка с вх. № 1126/04.02.2016 г.

За услугите по събирането, извозването и обезвреждането в депа или други съоръжения на битовите отпадъци, както и за поддържането чистотата на териториите за обществено ползване в населените места се заплаща такса, съгласно разпоредбата на чл.62 от ЗМДТ. Нейният размер се определя по реда на чл.66 за всяка услуга поотделно- сметосъбиране и сметоизвозване; обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения; чистота на териториите за обществено ползване. В случая в мотивите на оспорения акт липсва информация относно размера на задължението за всяка от тези услуги, но това нарушение не е от категорията на съществените.

По делото е представена заповед № 2961/29.10.2013 г., издадена от кмета на община Бургас, с която на основание чл.44, ал.2 от ЗМСМА и чл.63, т.2 от ЗМДТ, са определени райони на територията на общината, включени в системата на организирано поддържане на чистотата. От същата се установява, че посочените услуги се предоставят за „Строителните граници на гр.Бургас, кварталите и населените места”, в които безспорно се намира имотът на жалбоподателя (в приложения акт за частна държавна собственост № 5670 от 12.10.2011 г. изрично е посочено, че имотът попада в урбанизирана територия. От приложените по делото протоколи за извършена работа от Консорциум „Титан”, е видно, че дейностите сметосъбиране и сметоизвозване, както и по поддържане на чистотата на територии за обществено ползване, реално са предоставяни по отношение територията на ТД „Възраждане”, вкл. ж.к. „Меден рудник“, където се намира и имотът на жалбоподателя. Що се отнася до таксата за поддържане на депо за битови отпадъци, тя е винаги дължима, когато съответното населено място използва такова. В тази връзка на съда е служебно известно, че община Бургас разполага със собствено депо за битови отпадъци, а и по този факт няма спор между страните.

Правилно е определен и размерът на ТБО, в съответствие с т.7.3.3 на Приложение № 6 към Наредбата за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на община Бургас, според която за услугата по поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване размера на таксата се определя пропорционално (в промил) върху данъчната оценка на имота/отчетната стойност на активите- сгради, земя. Отчетната стойност на процесните имоти е в общ размер 24 555.46 лева, според подадената от жалбоподателя декларация по чл. 14 от ЗМДТ и изчислен на тази база, при ставката от 3.5 промила, размерът на таксата за посочената услуга възлиза на 50.13 лева за периода от м.януари до м.юли 2014г.включително, както е посочено и в оспорения АУЗД. Поради неизпълнение на задължението за заплащане на данък върху недвижимите имоти и такса битови отпадъци за посочения период, жалбоподателят дължи лихва за просрочие на основание чл.175, ал.1 от ДОПК. Ето защо съдът приема, че жалбата против акта за установяване на задължение по декларация в частта, относно установените задължения за 2014 г. е неоснователна и следва да се отхвърли.

При този изход на спора и своевременно направено искане, на основание чл. 161, ал. 1 от ДОПК следва да се присъдят на ответника направените разноски по делото в размер на 300 лева- възнаграждение за юрисконсулт, определено съобразно разпоредбата на чл.8, ал.1, т.1 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Мотивиран от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Главно управление строителство и възстановяване” ЕАД с ЕИК 201906947, представлявано от прокуриста Л.П., против Акт за установяване на задължение по декларация № АУ008227/03.11.2014 г. издаден от главен експерт в отдел „Контрол и принудително събиране“ на дирекция „Местни приходи от данъци, такси и реклами“ при Община Бургас, потвърден с решение № 70-00-7315/4/01.12.2014г. на директора на дирекция “МПДТР“ при Община Бургас, в частта, с която са определени задължения за 2014 г., както следва: такса битови отпадъци в размер на 50.13 лева, ведно с лихва за просрочие от 1.52 лева и данък върху недвижимите имоти в размер на 147.32 лева, ведно с лихва в размер на 4.45 лева.

ОСЪЖДА „Главно управление строителство и възстановяване” ЕАД с ЕИК 201906947 да заплати на Община Бургас сумата от 300.00 (триста) лева, представляваща разноски по делото.

Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния административен съд на Република България в 14- дневен срок от съобщението.

 

СЪДИЯ: