РЕШЕНИЕ

 

№ 1288                           дата  09 юли 2014 год.                 град Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – Бургас,   ІХ-ти състав,

в публично заседание на 30 юни 2014 год.

 в следния състав:

 

                                                                                                     Съдия:  ПАВЛИНА СТОЙЧЕВА                                        

Секретар: К.Л.

Прокурор: ……………………….…

 

разгледа адм. дело № 225 по описа за 2014 год.

и за да се произнесе взе предвид следното:

 

            Производството е по реда на чл.172, ал.4 от ЗДвП.

            Предмет на оспорване е Заповед № 1086/23.12.2013г. на началника на РУП – Поморие към ОД на МВР – Бургас, с която, на Г.Н.Ч. ***, за нарушение на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП и на основание чл.171, т.1, б.”б” от ЗДвП, е наложена принудителна административна мярка “временно отнемане на свидетелството за управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността”.

            Жалбоподателят Г.Ч. оспорва издадената заповед, с която е наложена принудителната административна мярка, като възразява, че правното основание посочено от административния орган не дава основание за налагане на процесната принудителна административна мярка, тъй като не съответства на основанието за налагане на административно наказание по издаденото наказателно постановление № 1086/2013г. на началника на РУП – Поморие, което счита за отменително основание по чл.146, т.4 от АПК.  Иска се отмяна на заповедта.     

В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от пълномощник, който поддържа жалбата на сочените в нея основания, като навежда и допълнителен довод за липса на компетентност на административния орган. 

            Административният орган – началник на РУП – Поморие не изпраща представител. 

            Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, обсъди доводите на страните и съобрази разпоредбите на закона, установи следното:

            Жалбата е процесуално допустима за разглеждане, като подадена от надлежна страна, засегната от действието на издадения административен акт и депозирана в предвидения от закона срок.

            Разгледана по същество, е неоснователна.

            Установява се по делото, че против жалбоподателя Ч. е бил съставен АУАН № 1086 от 23.12.2013г., видно от който, на посочената дата, при извършено проверка от контролен орган при РУП – Поморие, е било установено, че управлява лек автомобил с рег. № А 2560КТ, като не пропуска ППС движещи се с предимство на кръстовище, във видимо нетрезво състояние, но е отказал извършване на проверка с техническо средствоза установяване на алкохолното съдържание в кръвта, както и е отказал талон за медицинско изследване.  Въз основа на съставения акт е издадено наказателно постановление № 1086/13 от 10.01.2014г. от началника на РУП – Поморие за нарушение на чл.50, ал.1 от ЗДвП и чл.5, ал.3, т.1, предл.1 от ЗДвП, както и е издадена процесната Заповед № 1086/23.12.2013г. за прилагане на принудителна административна мярка “временно отнемане на свидетелството за управление на МПС до изясняване на въпроса за отговорността”. В мотивите на издадената заповед административният орган се е позовал на фактическите констатации в съставения АУАН, като е посочил, че водачът е управлявал ППС под въздействието на алкохол, поради което и на основание чл.171, т.1, б.”б” от ЗДвП е наложил на жалбоподателя Ч. принудителна административна мярка “временно отнемане на свидетелството за управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността”.  Наказателното постановление е обжалвано пред Районен съд – Поморие, който с решение № 39/24.03.2014г. по НАХД № 14/2014г. е отменил наказателното постановление, решението не е влязло в сила.

            Заповедта е законосъобразна.

            Мотивите на административния орган, съдържащите се в обстоятелствената част на издадения от него административен акт, очертават фактическото основание за издаването му, а именно – управление на ППС под въздействието на алкохол. 

Съгласно приложената от административния орган норма на чл.171, т.1, б.”б” от ЗДвП за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат следните принудителни административни мерки: 1. временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач: б) който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско изследване или с техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, или е под въздействието на друго упойващо вещество, както и при отказ да бъде проверен с техническо средство или да даде кръв за медицинско изследване - до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 6 месеца. Приложима в случая е последната хипотеза на закона, която свързва наложената ПАМ при отказ на водача да бъде тестван по предвидените в закона способи, поради което материалният закон е правилно приложен. Следва да се отбележи, че при установяване на фактическите основания визирани в хипотезата на посочената правна норма, органът действа при условията на обвързана компетентност и няма право на избор или свободна преценка относно налагането на ПАМ и е длъжен да издаде административен акт с указаното в закона съдържание – арг. чл.172, ал.3 от ЗДвП.

Възражението, че правното основание   за прилагане на ПАМ е различно от това по издаденото наказателно постановление е неоснователно, тъй като нормата на чл.174, ал.3 от ЗДвП е относима към административното наказване, поради което няма основание да се очаква идентичност на правните основания за налагане на ПАМ и на административно наказание с наказателно постановление. Неоснователно е и възражението за липса на компетентност на органа издал процесната заповед, като в тази връзка по делото се представи Заповед № І-з-1393/09.08.2007г. на министъра на МВР

            След като е установил правнозначимите факти, свързани с отказ на водача да бъде проверен с техническо средство или да даде кръв за медицинско изследване на алкохолното съдържание в кръвта, административният орган е приложил правилно материалния закон – чл.171, т.1, б.”б” от ЗДвП, като е наложил по отношение на жалбоподателя принудителна административна мярка “временно отнемане на свидетелството за управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността”.

            В процеса на цялостния съдебен контрол за законосъобразност не се констатираха отменителни основания по смисъла на чл.146 от АПК – процесната заповед е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила, при наличието на релевантните фактически основания, които обосновават правилното приложение на материалния закон и е съобразена с целта на Закона за движението по пътищата.

            Жалбата, като неоснователна, следва да се отхвърли, поради което и на основание чл.172, ал.2, предл. последно от АПК, Бургаският административен съд, ІХ-ти състав,

 

РЕШИ:

 

            ОТХВЪРЛЯ жалбата на Г.Н.Ч. *** против Заповед № 1086/23.12.2013г. на началника на РУП – Поморие към ОД на МВР – Бургас, като НЕОСНОВАТЕЛНА.

 

            Решението може да се обжалва пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

                                                                                СЪДИЯ: