Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е       №653

 

гр. Бургас, 06. 04. 2015г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Бургаският административен съд, ХV-ти състав, на деветнадесети март през две хиляди и петнадесета година, в открито заседание, в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТАНИМИР ХРИСТОВ

ЧЛЕНОВЕ: ЛИЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА

ЛЮБОМИР ЛУКАНОВ

 

при секретар Г.Ф. и с участието на прокурора Георги Чинев, като разгледа докладваното от съдия Луканов КНАХ дело № 224/2015 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.63, ал.1, изр.2 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), във връзка с Дял трети, Глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба подадена от директора на Регионална инспекция по околната среда и водите (РИОСВ) гр.Бургас, чрез пълномощника си юрисконсулт А. М. К., против решение № 147/05.12.2014г., постановено по НАХ дело № 261 по описа за 2014г. на Районен съд Карнобат. Конкретни касационни отменителни основания не се сочат. Касаторът излага доводи за незаконосъобразност на решението, като твърди, че съдът неправилно е възприел фактическата обстановка, същността на нарушението, неговата квалификация и сам се е въвел в заблуждение, поради което е направил грешни изводи довели до отмяна на наказателното постановление (НП). Иска отмяна на съдебния акт и потвърждаване на наказателното постановление. В открито съдебно заседание касаторът не се представлява и не сочи нови доказателства. 

Ответникът – „Агровин” ООД с ЕИК 147153712, със седалище в гр. Сунгурларе, представлявано от управителя М. В. П. и А. Т. Б., не се представлява в открито съдебно заседание и не сочи нови доказателства. В писмено становище излага доводи за неоснователност на касационната жалба.

Прокурорът от Окръжна прокуратура Бургас дава заключение за неоснователност на касационната жалба и оставяне в сила на първоинстанционното съдебно решение.

Административен съд Бургас намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срок, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалване.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

С обжалваното решение състав на Районен съд Карнобат е отменил изцяло наказателно постановление № 28 от 31.05.2014 година на директора на РИОСВ гр. Бургас, издадено въз основа на акт за установяване на административно нарушение № 28 от 16.04.2014 година, с което на „Агровин” ООД с ЕИК 147153712, за административно нарушение по чл.48 ал.1, т.11 от Закона за водите (ЗВ) е наложено адм. наказание – имуществена санкция  в размер на 2 000 лв. на основание чл.200, ал.1, т.2 от Закона за водите, като незаконосъобразно.

За да постанови решението си съдът е приел, че не е установено по категоричен начин, че „Агровин” ООД е извършил вмененото му административно нарушение, описано в наказателното постановление. Счел е, че по делото не се събрани никакви категорични доказателства, че жалбоподателят е извършител на процесното административно нарушение, поради което незаконосъобразно му е наложено и горепосоченото административно наказание поради незаконосъобразно прилагане на материалния закон - Закона за водите. По изложените съображения съдът е отменил оспореното НП.

Съгласно чл.63 от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК.

Съобразявайки нормата на чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон, следи служебно.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

На 18.03.2014г., при извършена планова проверка на обект „Винарна Шато Сунгурларе“, местност „Кайка дере“, община Сунгурларе е установено, че „Агровин” ООД няма заведен експлоатационен дневник в който да се отразяват възникнали аварийни ситуации и ремонтни дейности на пречиствателните съоръжения, което се явява неизпълнение на условие по точка 2 от условие „Аварийни и байпасни връзки при пречиствателни станции и съоръжения“ от раздел „Условия при които се предоставя правото за ползване“, определен в разрешително № 33740141 от 01.02.2013 година за ползване на воден обект „Кайка дере“ за заустване на отпадъчни в повърхностни води, издадено за Винарна Шато Сунгурларе, като по този начин се установило, че дружеството е извършило административно нарушение на разпоредбата чл.48, ал.1, т.11 от Закона за водите. Посочено е, че в момента на проверката локалната пречиствателна станция за отпадъчни води (ЛПСОВ) не функционира – към нея не постъпват води и на изход от тях не изтичат води. Отпадните води се заустват непречистени през аварийния изпускател. Няма заведен експлоатационен дневник, в който да се отразяват възникналите аварийни ситуации и ремонтни дейности на пречиствателните съоръжения. Констатираното нарушение е квалифицирано като неизпълнение на условията по т.2 от издаденото разрешително, в нарушение на чл.48, ал.1, т.11 от ЗВ и на основание чл.200, ал.1, т.2 от същия закон на касатора е наложена имуществена санкция в размер от 2 000 лв. Районният съд е приел, че разпитаните свидетели не са очевидци на извършеното адм. нарушение, поради което е обосновавал извод за отмяна на издаденото НП.

Решението е правилно, като краен резултат, но настоящият касационен съдебен състав не споделя решаващите мотиви на първостепенния съд, обосноваващи извода му за отмяна. Не са налице процесуални пречки в съдебното производство да бъдат разпитани като свидетели лица, които не са присъствали при извършване или установяване на административното нарушение. Правомощие на съда е да извърши преценка на доказателствата в тяхната съвкупност и да формира правните си изводи относно осъществяването или не на релевантните по спора факти.

Пристъпвайки към правната квалификация на констатираното нарушение, административно-наказващият орган се е позовал на разпоредбата на чл.48, ал.1, т.11 от ЗВ, съгласно която на водоползвателите – титуляри на разрешителни е вменено задължение да изпълняват условията в издадените им разрешителни по реда на този закон и комплексните разрешителни, издадени по реда на Закона за опазване на околната среда.

От описаната фактическа и правна страна не става ясно за какво точно е санкционирано дружество. В оспореното наказателно постановление администартивно-наказващият орган е приел, че е допуснато нарушение на т.2 от издаденото разрешително, като е посочил, че няма заведен експлоатационен дневник, в който да се отразяват възникнали аварийни ситуации, но не е конкретизирал коя е аварийната ситуация, чието отразяване е следвало да бъде вписано в същия дневник към релевантната дата – 18.03.2014г. От изложеното в описателната част на оспореното НП въобще не може да се установи каква е аварийната ситуация, която е визирал органа и като такава е следвало да се опише в експлоатационния дневник на дружеството. Касационният съдебен състав приема, че последното е съществена част от описанието на нарушението, което е следвало да бъде отразено в НП, в изпълнение нормата на чл.57, ал.1, т.5, предл.1 от ЗАНН. Това процесуално нарушение без съмнение ограничава правото на защита на санкционираното дружество, а от друга страна поставя съдът в необходимост да тълкува волята на органа (или дори да я предполага), което е недопустимо в административно-наказателното производство, което е санкционно по своя характер.

Като е обосновал краен извод за отмяна на наказателното постановление, първоинстанционният съд е постановил правилен съдебен акт по същество, който следва да се остави в сила.

Така мотивиран и на основание чл.221, ал.2, предл.1 от АПК, във вр. чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, Административен съд Бургас, ХV-ти състав

 

Р   Е   Ш   И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 147/05.12.2014 година, постановено по НАХ дело № 261/2014г. по описа на Районен съд Карнобат.

Решението не подлежи на обжалване и протест.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                                                                                  2.