Р Е Ш Е Н И Е

 

1582/14.08.2018 година, град Бургас

 

Административен съд – Бургас, на четиринадесети август две хиляди и осемнадесета година в открито заседание в следния състав:

 

СЪДИЯ: Веселин Енчев

 

при секретар Биляна   Недкова

разгледа адм. дело № 2242/2018 година

 

            Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.111 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС).

            Образувано е по жалба на С.А. Х. с ЕГН ********** и адрес – Бургаски затвор против заповед № 323/03.08.2018 година на началника на Софийски затвор, с която му е наложено дисциплинарно наказание „изолиране в наказателна килия за срок от 5 (пет) денонощия”.

            Жалбоподателя изразява становище за незаконосъобразност на обжалваната заповед, като едновременно с това признава, че се е държал арогатно със служитли на затворническата администрация.

            Ответната страна, чрез процесуален представител, счита жалбата за неоснователна и пледира заповедта да се потвърди. Представя административната преписка.

 

            Жалбата е подадена в срока по чл.111 ал.1 от ЗИНЗС. Изхожда от надлежна страна – адресат на заповедта, която има правен интерес от оспорването по смисъла на чл.147 ал.1 АПК, срещу индивидуален административен акт, който засягаща права и интереси на оспорващия. Жалбата съдържа необходимите реквизити и форма, поради което е процесуално допустима.

            Разгледана по същество, жалбата е частично основателна.

            Процесната заповед е издадена за това, че на 26.07.2018 година, около 16:00 часа в кабинета на ИСДВР Е. Д. жалбоподателят Х. се е държал арогантно , агресивно и недопустимо като е отправял заплахи към служителя, че ще има „големи проблеми“ след освобождаването на Х., както и че приближени на Х. „чакат“ Д. извън сградата на затвора.

            За инцидента е получена докладна записка от служители на Софийски – затвор, а също и обяснение от лишен от свобода – очевидец на случката (приложени към делото).

            Във връзка с установените факти на жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание „изолиране в наказателна килия за срок от 5 (пет) денонощия” на основание чл.101, т.7, вр. чл.102, ал.2, предло.първо от ЗИНЗС, за извършено нарушение на чл.96, т.3 и 4, вр. чл.100, ал.1 и ал.2, т.1,5 и 7 от ЗИНЗС.

            Недоволен от наложеното му дисциплинарно наказание Х. го обжалва пред Административен съд - Бургас. В съдебното заседание признава, че се е държал арогантно със служител на администрацията, поддържа, че е в затвора за първи път и изразява съжаление за поведението си като обещава инцидентът да не се повтаря.

            При така установените факти, съдът прави следните правни изводи.

            Съгласно разпоредбата на чл.100 ал.1 от ЗИНЗС дисциплинарно нарушение е деяние – действие или бездействие, извършено виновно от лишените от свобода, с което се нарушава вътрешния ред, уврежда се имуществото или представлява физическо увреждане или обидно отношение към служители или лишени от свобода.

            Според чл.100 ал.2 т.2 от ЗИНЗС за дисциплинарно нарушение се смята неизпълнение или лошо изпълнение на възложени задачи и заповеди на съответните длъжностни лица, а според т.7 – физическа саморазправа с лишени от свобода или служители, както и закана за такава.

            От съвкупната преценка на доказателствата по делото се установява, че при провеждане на дисциплинарното производство и издаването на оспорената заповед не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила от страна на дисциплинарно наказващия орган, които да са довели до ограничаване правото на защита на жалбоподателя.

            Съдът намира, че приетата от административния орган фактическа обстановка е изцяло съобразена с установените по делото факти и обстоятелства, събрани в процеса на извършената проверка, като споделя напълно направените въз основа на нея правни изводи.

            По същество на спора, съдът счита, че фактът на извършеното нарушение и неговото авторство за безспорно доказани от неоспорените писмени доказателства, които имат обвързваща за съда материална доказателствена сила. Извършването на дисциплинарното нарушение от жалбоподателя не се отрича, напротив – той изразява съжаление за стореното.

            Настоящият съдебен състав намира, че в издадената заповед за налагане на дисциплинарно наказание е налице съответствие между описаната фактическа обстановка и посочените за нарушени правни норми. Видът на наложеното дисциплинарно наказание съответства на характера и тежестта на извършеното нарушение.

            От друга страна, съдът счита, че размерът на санкцията е завишен. Жалбоподателят е млад, осъден за първи път и е изразил разкаяние за необмисленото си поведение спрямо служител на администрацията. При тези обстоятелства и на основание чл. 172 ал.2 от АПК, съдът счита, че за постигане на целите на дисциплинарното наказание е достатъчен и по – къс срок на изолация – 3 (три) денонощия.

            С оглед изложеното съдът счита, че обжалваната заповед е издадена от компетентен орган, при спазване на административно процесуалните правила и в съответствие с материалните разпоредби, и целта на закона, като следва да бъде изменена единствено по отношение на продължителността на определената дисциплинарна мярка..

            Жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати дължимата за производството държавна такса по сметка на съда в размер на 10,00 (десет) лева.

            Така мотивиран и на основание чл. 172 ал.2 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И

 

            ИЗМЕНЯ заповед № 323/03.08.2018 година на началника на Софийски затвор, с която на С.А. Х. с ЕГН ********** и адрес – Бургаски затвор му е наложено дисциплинарно наказание „изолиране в наказателна килия за срок от 5 (пет) денонощия” като  определя дисциплинарно наказание „изолиране в наказателна килия за срок от 3 (три) денонощия”.

 

            ОСЪЖДА С.А. Х. с ЕГН ********** и адрес – Бургаски затвор да заплати на Административен съд - Бургас, адрес гр. Бургас, ул. „Александровска“ № 101, сумата от 10.00 (десет) лева, представляваща държавна такса по административно дело № 2242/2017 година.

 

            Решението е окончателно.           

 

 

                                                                        СЪДИЯ: