Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер   2032                      от 09.11.2018 г.           град Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд - Бургас, петнадесети състав, на двадесет и първи юни две хиляди и осемнадесета година в публично заседание в следния състав:

 

Председател: Лилия Александрова

        Членове: 1. Станимир Христов

                          2. Диана Ганева

 

при секретаря М. В. и прокурор Христо Колев, като разгледа докладваното от съдия Христов касационно наказателно административен характер дело номер 2234 по описа за 2018 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63, ал. 1, изречение второ от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на Г.Д.В. с ЕГН ********** с адрес ***, чрез процесуалния си представител адвокат Т.М.Т. *** със съдебен адрес *** против Решение № 1079/23.07.2018 г. постановено по НАХД № 2935/2018 г. на Районен съд - Бургас, с което е потвърдено Наказателно постановление № 17-0769-001605/01.06.2017 г. на Началника група към ОДМВР Бургас, сектор „Пътна полиция“, с което на касатора за нарушение по чл. 174, ал. 3 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) на основание чл. 174, ал. 3 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 2 000 лева и лишаване от право да управлява моторно превозно средство (МПС) за срок от 24 месеца. От касационната инстанция се иска да отмени оспорвания акт като незаконосъобразен и постановен в нарушение на процесуалните правила. Посочените в жалбата оплаквания съдът квалифицира по чл. 348, ал. 1 от НПК – неправилно решение поради противоречие с материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. В съдебно заседание касатора, чрез процесуалния си представител – адв. Т.Т. *** поддържа жалбата на заявените основания и формулира искане за отмяна на съдебното решение и потвърденото с него наказателно постановление.

Ответникът по касация  - Началника група към ОДМВР Бургас, сектор „Пътна полиция“, редовно уведомен, не се явява и не се представлява, не ангажира становище по оспорването.

Представителят на Окръжна прокуратура - Бургас дава заключение за неоснователност на оспорването.

След като прецени твърденията на страните и събрания по делото доказателствен материал, Бургаският административен съд намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211 от АПК от надлежна страна и в съответствие с изискванията за форма и реквизити, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

Производството пред Районен съд - Бургас е образувано по жалба на Г.Д.В. против наказателно Наказателно постановление № 17-0769-001605/01.06.2017 г. на Началника група към ОДМВР Бургас, сектор „Пътна полиция“, с което на касатора за нарушение по чл. 174, ал. 3 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) на основание чл. 174, ал. 3 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 2 000 лева и лишаване от право да управлява моторно превозно средство (МПС) за срок от 24 месеца. При извършената служебна проверка в рамките на предвидените от закона правомощия, районният съд не е констатирал наличие на процесуални нарушения в производството, които да ограничават правото на защита на жалбоподателя до степен, че да налагат отмяна на наказателното постановление, а отделно от това актът за установяване на административното нарушение е съставен съобразно изискванията на закона и предявен на жалбоподателя, за да се запознае със съдържанието му. Първата инстанция е приела, че нарушението и обстоятелствата, при които е извършено, са описани ясно както в акта, така и в наказателното постановление, като фактическите констатации се подкрепят от събраните по делото доказателства.

Решението на Районен съд – Бургас е правилно и следва да се остави в сила.

Предмет на касационна проверка съгласно чл. 218 от АПК е решението на районния съд само на посочените в жалбата пороци като за валидността, допустимостта и съответствието на първоинстанционния акт с материалния закон съдът следи служебно.

Настоящата инстанция намира, че съдебното решение не страда от посочените пороци и е съобразено с материалния закон и процесуалните правила. При постановяването му, съдът пълно и всестранно е изследвал фактическата обстановка, която се възприема и от касационния състав на съда.

Разпоредбата на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП предвижда, че водач на моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта и/или с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози, се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от две години и глоба 2000 лв. Съгласно § 6, т. 25 от ДР на ЗДвП, „Водач” е лице, което управлява пътно превозно средство или води организирана група пешеходци, което води или кара впрегатни, товарни или ездитни животни или стада по пътищата.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява, че на 22.03.2017 год. около 03.20 часа в гр. Бургас, кв. Ветрен на ул. „Александър Стамболийски“ посока ул. „Пролет“ Г.Д.В. е управлявал лек автомобил „Алфа Ромео 147“ с рег. № А 3807 МК, собственост на Т.Е.Е., като отказва да бъде изпробва за установяване употреба на наркотични вещества с техническо средство „Дрегер драг тест-5000“ с № ARAM-0005, като на водача е издаден талон за медицинско изследване с № 0043915 и нарушението е констатирано от посочени в АУАН двама свидетели. При така изложените обстоятелства настоящия касационен състав намира изводите на районния съд за правилни и съответни на материалния закон.

Несъстоятелни се явяват наведените касационни основания за незаконосъобразност на оспореното наказателно постановление, тъй като първоинстанционния районен съд не е отчел обстоятелството, че актосъставителя не е бил свидетел на шофирането от страна на В.. В този смисъл следва да се има предвид, че самия актосъставител е заявил, че не е бил свидетел на управление на МПС от страна на касатора, което обстоятелство е било установено от други двама полицейски служители – свидетелите П.И.Ч.и Д.Ц.С., които лично са възприели обстоятелството, че В. е управлявал превозното средство и след като са му подали сигнал да спре, последния рязко е спрял автомобила, след което е излязъл и е побегнал по платното.

Несъстоятелно се явява и следващото възражение, обективирано в касационната жалба, съгласно което АУАН е съставен във Второ РУ Бургас, а не на мястото на извършеното нарушение. В този смисъл следва да се посочи, че съгласно разпоредбата на чл. 42, мястото на съставянето на АУАН не е задължителен реквизит. В настоящия случай, в съответствие със законовата разпоредба е вписана датата на съставяне на АУАН, както и датата и мястото на извършване на административното нарушение.

Без опора в доказателствения материал е и твърдението, че първоинстанционния съд е кредитирал показанията на двамата свидетели, които са заявили, че лицето е отказало извършването на медицинско изследване, като не ставало ясно, защо лицето не е отведено в медицинско заведение, където да се протоколира този отказ. В показанията си и двамата свидетели безпротиворечиво са потвърдили обстоятелството, че лицето „категорично е отказало да даде проба за кръвен тест“, което обстоятелство лишава от смисъл отвеждане на лицето в болнично заведение, където отново да заяви отказа си. В този смисъл, неоснователно се явява и твърдението, че правата на В. са били нарушени, тъй като същия е бил задържан и е бил лишен от възможността да даде кръв за анализ за наличие на наркотични вещества. Както се установява, В. категорично е отказал медицинското изследване, поради което, задържането му не е било пречка за извършване на това изследване, а собственото му нежелание за това.

Предвид изложените мотиви касационната инстанция намира решението на районния съд за валидно, допустимо и правилно, поради което същото следва да се остави в сила.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във връзка  с чл.63, ал. 1, изречение второ от ЗАНН, Административен съд – гр. Бургас, ХV състав

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1079/23.07.2018 г. постановено по НАХД № 2935/2018 г. на Районен съд - Бургас.

 

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

                                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                                                           ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

 

                                                                                                                  2.