Р Е Ш Е Н И Е  № 1852

 

Град Бургас, 25.10.2018г.

 

Административен съд – Бургас, ХIII-ти административен състав, на четвърти октомври през две хиляди и осемнадесета година, в публично заседание, в състав:

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПАНАЙОТ ГЕНКОВ

                                                                 ЧЛЕНОВЕ: 1. СТАНИМИРА ДРУМЕВА

                   2. ВЕСЕЛИН БЕЛЕВ

 

при секретаря К. Л., с участието на прокурор Андрей Червеняков, като разгледа докладваното от съдия Друмева к.н.а.х.д. № 2233 по описа за 2018 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.63, ал.1, изр. ІІ-ро от ЗАНН, във връзка с чл.208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба на Р.Г.Ж. с ЕГН **********, с адрес: ***, подадена чрез пълномощник, против решение № 1061 от 18.07.2018г. на Районен съд-Бургас, постановено по н.а.х.д № 1963 по описа за 2018г. на БРС, с което е потвърдено наказателно постановление № 17-0769-005723/12.12.2017г., издадено от началник група към ОД на МВР-Бургас, сектор „Пътна полиция”, с което на касатора са наложени следните наказания: 1) за нарушение на чл.174, ал.3 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) са наложени административни наказания глоба в размер на 2000 лева и лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 24 месеца на основание същата норма; 2) за нарушение на чл.100, ал.1, т.2 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 10 лева на основание чл.183, ал.1, т.1 от ЗДвП; 3) за нарушение на чл.157, ал.6 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 20 лева на основание чл.185 от ЗДвП.

Касаторът оспорва решението като неправилно, постановено при допуснато съществено нарушение на процесуалните правила и в нарушение на закона. Твърди, че съставеният акт за установяване на административно нарушение и издадения талон за медицинско изследване не са му били връчени, с което е опорочено изцяло образуваното административнонаказателно производство. Искането от съда е за отмяна на оспореното решение и отмяна на наказателното постановление или алтернативно, за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на районния съд. В съдебно заседание, чрез пълномощника си, поддържа касационната жалба и искането от съда.

Ответникът по касация, редовно призован, не се представлява в съдебно заседание и не представя отговор на касационната жалба.

Представителят на Бургаска окръжна прокуратура намира касационната жалба за неоснователна и пледира решението на районния съд да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно.

Бургаският административен съд, като прецени допустимостта и основателността на касационната жалба по наведените в нея касационни основания, предвидени в чл.348, ал.1 от НПК, съгласно разпоредбата на чл.218, ал.1 от АПК, във връзка с чл.63, ал.1 от ЗАНН, ангажираните по делото доказателства и съобразно закона, намира за установено следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна.

Разгледана по същество, е неоснователна.

От доказателствата по делото се установява, че на Р.Г.Ж. е съставен акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 17-0769-005723/14.09.2017г. от младши автоконтрольор при сектор „ПП“ ОДМВР-Бургас за това, че на 14.09.2017г. около 00:20 часа в гр.Бургас, ж.к.“Меден Рудник“ по бул.“Ал.Георгиев Коджакафалията“ до бензиностанция „ШЕЛ“ в посока на движение към ул.“Въстаническа“, управлявал лек автомобил „Рено Меган Сценик“ с рег.№ А3097МС, като отказал да му бъде извършен тест за употреба на наркотични вещества или техни аналози с „Дрегер Друг тест 5000“ с фабричен №ARAM-0005 и не изпълнил предписание за химико-токсилогично лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техните аналози, за което бил връчен талон за медицинско изследване № 0097379, а също така не носил свидетелство за регистрация на моторното превозно средство и носил акт за нарушение по ЗДвП с изтекъл срок. Тези три деяния са квалифицирани от актосъставителя като три нарушения на чл.174, ал.3 от ЗДвП, чл.100, ал.1, т.2 от ЗДвП и чл.157, ал.6 от ЗДвП. За извършването им Ж. е санкциониран с издаденото въз основа на съставения акт наказателно постановление съответно на основание чл.174, ал.3, пр.2 от ЗДвП, чл.183, ал.1, т.1, пр.3 от ЗДвП и чл.185 от ЗДвП.

За да постанови оспореното решение, районният съд е приел, че не са допуснати нарушения на процесуалните правила при съставянето на акта и издаването на наказателното постановление. Въз основа на събрания по делото доказателствен материал е приел за безспорно установено, че Ж. е осъществил от обективна и субективна страна съставите на вменените му нарушения, за което законосъобразно е ангажирана административнонаказателната му отговорност на сочените в наказателното постановление правни основания.

Решението е правилно.

Неоснователно е възражението в касационната жалба за наличието на отменително основание по чл.348, ал.1, т.2 от НПК. При постановяване на обжалваното решение не са допуснати съществени нарушения на процесуални правила. Решаващият състав на районния съд е формирал изводите си въз основа на изяснената фактическа обстановка, след като е установил всички релевантни за спора факти въз основа на редовно събрани и обсъдени доказателства. Районният съд не е нарушил процесуалните правила относно събирането на допустимите и относими към спора доказателства и е попълнил делото с такива, установяващи наведените като спорни в производството пред него факти.

Установява се по несъмнен начин от съставения АУАН № 17-0769-005723/14.09.2017г. и от издадения талон за медицинско изследване № 0097379, че те са предявени на касатора, но той е отказал да ги подпише. Това обстоятелство е удостоверено с подписа на Р.Й.Славов с вписан в тях ЕГН, с което са изпълнени изискванията на чл.43, ал.2 от ЗАНН, приложим в хипотезата на отказ на нарушителя да подпише акта. Спазването на това правило освобождава актосъставителят от изискването на чл.43, ал.1 от ЗАНН, тъй като с удостоверяването на отказа на нарушителя да подпише АУАН се установява, че невъзможността той да му се предяви се дължи изцяло на неговото поведение, за което актосъставителя не може да носи отговорност. Предвид удостоверяването по надлежния ред на отказа на водача да подпише както акта, така и талона за медицинско изследване, за съда не е съществувало задължение да събира допълнителни доказателства относно този релевантен и напълно изяснен за спора факт. Още повече, че сам жалбоподателят е заявил в жалбата, сезирала районния съд: „…търпението ми се изчерпи и заявих, че искам да се прибера вкъщи и отказвам да подпиша каквито и да е документи“,  което е признание за отказа му да подпише акта и талона за медицинско изследване.

С оглед изложеното съдът намира, че при постановяване на оспорения акт не са допуснати сочените в касационната жалба съществени нарушения на административнопроизводствените правила, водещи до отмяна на наказателното постановление на това основание.

Настоящият касационен състав споделя извода на районния съд, че описаната в акта и в наказателното постановление фактическа обстановка се подкрепя от събрания доказателствен материал. Доказано по несъмнен начин по делото е, че Р.Ж. е управлявал МПС и бил спрян за проверка на посочените в акта и наказателното постановление дата и място, при което отказал да му бъде извършена проба за употреба на наркотични вещества или техни аналози с „Дрегер Друг тест 5000“ с фабричен № ARAM-0005, като впоследствие не изпълнил и предписание за химико-токсилогично лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози. Освен това той не носил свидетелство за регистрация на моторното превозно средство и носил акт за нарушение по ЗДвП с изтекъл срок. Първото деяние правилно е подведено под хипотезата на чл.174, ал.3 от ЗДвП, която разпоредба е едновременно и санкционна и предвижда наказания лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от две години и глоба 2000 лева за водач на моторно превозно средство, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта и/или с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози. Правната квалификация на второто деяние като нарушение на изискванията на чл.100, ал.1, т.2 от ЗДвП и на третото деяние като нарушение на чл.157, ал.6 от ЗДвП също съответства на тяхното фактическо описание в акта и наказателното постановление. Правилно съдът е приел и за тези две нарушения спрямо касатора са приложени съответните санкционни разпоредби на чл.183, ал.1, т.1, пр.3 от ЗДвП, която предвижда наказание глоба от 10 лева за водач, който не носи свидетелство за регистрация на управляваното моторно превозно средство, и на чл.185 от ЗДвП, която предвижда наказание глоба от 20 лева за нарушение на този закон и на издадените въз основа на него нормативни актове, за което не е предвидено друго наказание.

По изложените мотиви съдът намира касационната жалба за неоснователна. Оспореното решение на районния съд следва да бъде оставено в сила, тъй като не се установиха касационни основания за неговата отмяна.

Воден от горното и на основание чл.221, ал.2, предл. І-во от АПК, във връзка с чл.63, ал.1, изр. ІІ-ро от ЗАНН, Административен съд – Бургас, ХIII – ти административен състав,

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1061 от 18.07.2018г. на Районен съд-Бургас, постановено по н.а.х.д № 1963 по описа за 2018г. на Районен съд-Бургас.

Решението е окончателно.

                                              

ПРЕДСЕДАТЕЛ:  

 

 

          ЧЛЕНОВЕ:     1./     

          

  2./