Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер  2031                   от 09.11.2018 г.           град Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд - Бургас, петнадесети състав, на единадесети октомври две хиляди и осемнадесета година в публично заседание в следния състав:

 

Председател: Лилия Александрова

        Членове: 1. Станимир Христов

                          2. Диана Ганева

 

при секретаря М. В. и прокурор Христо Колев, като разгледа докладваното от съдия Христов касационно наказателно административен характер дело номер 2231 по описа за 2018 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63, ал. 1, изречение второ от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на П.Т.Т. с ЕГН ********** с адрес ***, чрез процесуален представител адв. Д.Д.Я. *** с адрес на кантората гр. Бургас, ул. „Васил Априлов“ № 2, ет. 3 против Решение № 1017/13.07.2018 г., постановено по НАХД № 1960/2018 г. на Районен съд - Бургас, с което е потвърдено Наказателно постановление № 18-0769-000525/14.03.2018 год. на Началник група към ОДМВР Бургас, сектор „Пътна полиция“. С оспореното наказателно постановление, касатора е санкциониран за следните административни нарушения: за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП и на основание чл. 175, ал. 3, предл. 2 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца; за нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 2 от ЗДвП и на основание чл. 177, ал. 1, т. 4, предл. 1 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 100 лева; за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 2 от ЗДвП и на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, предл. 3 е наложена глоба в размер на 10 лева; за нарушение на чл. 147, ал. 1 от ЗДвП и на основание чл. 185 е наложена глоба в размер на 20 лева. От касационната инстанция се иска да отмени оспорваното решение като незаконосъобразно поради нарушение на материалния закон, като отмени и издаденото наказателно постановление. Посочените в жалбата оплаквания съдът квалифицира по чл. 348, ал. 1 от НПК във връзка с чл. 63, ал. 1, изречение второ от ЗАНН – неправилно решение поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила. В подкрепа на твърденията не са посочени нови доказателства. В съдебно заседание, касатора чрез процесуалния си представител – адв. Д.Я. поддържа жалбата, не ангажира допълнителни доказателства и формулира искане за отмяна на съдебното решение и потвърденото с него наказателно постановление.

Ответникът по касация – Началник група към ОДМВР Бургас, сектор „Пътна полиция“, редовно уведомен, не се явява и не се представлява, не ангажира становище по оспорването.

Представителят на Окръжна прокуратура Бургас дава заключение за неоснователност на жалбата, като иска от съда да остави в сила обжалваното решение.

След като прецени твърденията на страните и събрания по делото доказателствен материал, Бургаският административен съд намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211 от АПК от надлежна страна и в съответствие с изискванията за форма и реквизити, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество е частично основателна.

Производството пред Районен съд Бургас е образувано по жалба на П.Т.Т. против Наказателно постановление № 18-0769-000525/14.03.2018 год. на Началник група към ОДМВР Бургас, сектор „Пътна полиция“, с което лицето е санкционирано за следните административни нарушения: за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП и на основание чл. 175, ал. 3, предл. 2 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца; за нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 2 от ЗДвП и на основание чл. 177, ал. 1, т. 4, предл. 1 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 100 лева; за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 2 от ЗДвП и на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, предл. 3 е наложена глоба в размер на 10 лева; за нарушение на чл. 147, ал. 1 от ЗДвП и на основание чл. 185 е наложена глоба в размер на 20 лева. За да потвърди наказателното постановление, първоинстанционния съд е приел, че при реализиране на административнонаказателната отговорност, административнонаказващият орган е издал наказателно постановление, което отговаря на изискванията на закона, съдържа необходимите реквизити и е издадено срещу лице, за което по безспорен начин се установява, че е извършило административните нарушения.

Решението на Районен съд Бургас е частично неправилно и следва да се отмени в частта му, с която е потвърдено наказателното постановление, относно първото административно нарушение. Мотивите в подкрепа на този извод са следните:

Предмет на касационна проверка съгласно чл. 218 от АПК е решението на районния съд само на посочените в жалбата пороци като за валидността, допустимостта и съответствието на първоинстанционния акт с материалния закон съдът следи служебно.

Настоящата инстанция не споделя изцяло доводите на първоинстанционния районен съд, съгласно които в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения. Анализът на събраните по делото доказателства обосновава извод, че по отношение на първото вменено административно нарушение, административнонаказващия орган е нарушил процесуалните правила, което е ограничило правото на защита на жалбоподателя. Доводите в подкрепа на този извод са следните: Видно от обстоятелствената част на наказателното постановление, като описание на първото административно нарушение е посочено, че касатора на 22.01.2018 год. около 14.10 часа в гр. Бургас на бул. „Стефан Стамболов“ в посока ПП І-6 до кръстовище с ул. „Транспортна“ управлява лек автомобил „Форд Орион“ с рег. № А 7928 ВМ, собственост на М.П.Т., като автомобила е без регистрационни табели, поставени на посоченото място. Извън така направеното описание, в наказателното постановление по т. 1 е вписано и обстоятелството – управлява МПС, което е регистрирано, но е без табели с регистрационен номер. Така вписаното деяние е квалифицирано като административно нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, съгласно който по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. В сезиращата съда касационна жалба е възразено против начина по който е изписано това първо административно нарушение, доколкото от посочени по-горе два начина на изписване на изпълнителното деяние не става ясно дари управлявания от касатора автомобил е бил с регистрационни номера, но същите не са били поставени на посоченото място или автомобила изцяло е бил без регистрационни номера. Настоящия съдебен състав споделя тези възражения, предвид обстоятелството, че в разпоредбата на чл. 175, ал. 1, т. 1 от ЗДвП е указано, че се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 1 до 6 месеца и с глоба от 50 до 200 лв. водач, който управлява моторно превозно средство, на което табелите с регистрационния номер не са поставени на определените за това места, а в текста на чл. 175, ал. 3 е указано, че се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 до 12 месеца и с глоба от 200 до 500 лв. водач, който управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред или е регистрирано, но е без табели с регистрационен номер. Анализът на двете разпоредби на чл. 175 ал. 1, т. 1 и чл. 175 ал. 3 от ЗДвП показва различие в изпълнителното деяние, като същественото в случая е, дали в момента на проверката автомобила има регистрационни номера, но същите не са поставени на определеното за целта място или автомобила е изцяло без регистрационни номера. Видно от текста на оспореното наказателно постановление, административнонаказващия орган е вписал и двете изпълнителни деяния, което безспорно накърнява правото на защита на санкционираното лице, за което възниква неяснота, относно конкретно вмененото му административно нарушение. За пълнота на изложението следва да се отчете и обстоятелството, че в хода на производството пред първоинстанционния съд не са събрани безпротиворечиви доказателства, че управлявания от касатора автомобил е бил изцяло без регистрационни номера, доколкото актосъставителя Т.П.е заявил, че няма спомен дали в хода на проверката водача е възразил, че има регистрационни табели, но същите са на задната седалка, а разпитания свидетел Т.Т.– баща на касатора, който също е пътувал в автомобила категорично е заявил, че регистрационните табели са били на задната седалка на колата. Независимо от тези факти, спрямо касатора е било определено административно наказание по реда на чл. 175, ал. 3 от ЗДвП, която, както вече се посочи изисква пълната липса на регистрационни табели.

Предвид горното, настоящата инстанция приема, наличието на допуснато процесуално нарушение по отношение на първото вменено на касатора административно нарушение, поради което съдебното решение, в частта му с която е потвърдено наказателното постановление по т. 1 се явява неправилно и като такова следва да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, по силата на което да се отмени оспореното наказателно постановление в тази му част.

По отношение на останалите три вменени против касатора административни нарушения, касационната инстанция приема, че първоинстанционното решение и потвърденото с него наказателно постановление се явяват правилни и законосъобразни и като такива следва да се оставят в сила. Изцяло в съответствие със събрания доказателствен материал, административнонаказващия орган е приел наличието на допуснато от касатора нарушение на разпоредбата на чл. 5, ал. 3, т. 2 от ЗДвП, която въвежда забрана за управление на МПС, което е спряно от движение. Липсва допуснато нарушение и по отношение на второто административно нарушение по чл. 100, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, като без опора в доказателствата е твърдението на касатора, че същия е притежавал свидетелство за регистрация на моторното превозно средство, което управлява, но актосъставителя е отказал да го провери. Във връзка с така заявеното следва да се отчете и обстоятелството, че в съставения АУАН, в който е вписано и това нарушение, касатора е вписал, че няма възражения и липсва вписано твърдение, че разполага с свидетелството за регистрация на МПС. По отношение на последното административно нарушение по чл. 147, ал. 1 от ЗДвП – управление на ППС, което не е представено на технически преглед, както в жалбата пред първоинстанционния районен съд, така и пред настоящата инстанция липсва конкретно развити възражения. Независимо от това, настоящия съдебен състав приема, че както в хода на административнонаказателното производство, така и в производството пред първоинстанционния районен съд не са ангажирани доказателства, които да удостоверят, че управлявания от касатора автомобил е преминал задължителния технически преглед, поради което така вмененото му административно нарушение е доказано по безпротиворечив начин.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във връзка  с чл. 63, ал.1, изречение второ от ЗАНН, Административен съд - Бургас, ХV състав

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Решение № 1017/13.07.2018 г., постановено по НАХД № 1960/2018 г. на Районен съд – Бургас, В ЧАСТТА МУ, в която е потвърдено Наказателно постановление № 18-0769-000525/14.03.2018 год. на Началник група към ОДМВР Бургас, сектор „Пътна полиция“, с което П.Т.Т. с ЕГН ********** с адрес *** е санкциониран за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП и на основание чл. 175, ал. 3, предл. 2 от ЗДвП му е наложена глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца

И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 18-0769-000525/14.03.2018 год. на Началник група към ОДМВР Бургас, сектор „Пътна полиция“, с което П.Т.Т. с ЕГН ********** с адрес *** е санкциониран за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП и на основание чл. 175, ал. 3, предл. 2 от ЗДвП му е наложена глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1017/13.07.2018 г., постановено по НАХД № 1960/2018 г. на Районен съд – Бургас, В ОСТАНАЛАТА МУ ЧАСТ.

 

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

           

                                  

                                                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                            

 

 

                                                                                              ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

 

 

                                                                                                                    2.