О П Р Е Д Е Л Е Н И Е  

 

1928/14.08.2018 година, град Бургас,

 

Административен съд – Бургас, в закрито заседание на четиринадесети август две хиляди и осемнадесета година,  в състав:

Съдия: Веселин Енчев

разгледа адм.д. № 2228/2018 година.

Производството е по реда на чл.60 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.186 ал.4 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС).

 Образувано е по жалба на „Аема“ ЕООД – Несебър с ЕИК 203833405, представлявано от управителя М.К., против разпореждане за предварително изпълнение на наложената принудителна административна мярка (ПАМ) със заповед за налагане на ПАМ № ФК-565-0224775/08.08.2018 година на началника на отдел „Оперативни дейности“ – Бургас, дирекция „Оперативни дейности“, главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП.

С обжалваната заповед, на основание чл.186 ал.1 т.1 б”а” и чл. 187 от ЗДДС, във връзка с чл.118 ал.1 от ЗДДС, и чл.25 ал.1 т.1 от Наредба Н-18/13.12.2006 година на министъра на финансите за регистриране и отчитане на продажбите в търговските обекти чрез фискални устройства (Наредба Н-18), е наложена ПАМ – запечатване на търговски обект – магазин на улица „Отец Паисий“ № 17 в град Несебър, стопанисван от жалбоподателя, за срок от 12 (дванадесет) дни.

С подробна жалба процесуалният представител на жалбоподателя твърди, че разпореждането за допускане на предварително изпълнение е незаконосъобразно. Заявява, че разпореждането е необосновано, защото има спор по основния факт – издаването на фискален бон за извършената продажба. Поддържа, че за констатираното нарушение не е издадено НП и това възпрепятства дружеството от възможността да се възползва от нормата на чл. 187 ал.4 от ЗДДС, а в крайна сметка го оставя без възможност да се защити. Изтъква, че е всеобщо известен факта, че във всички заповеди за налагане на ПАМ „запечатване на търговски обект“ органите на НАП в Бургаска област издават и разпореждане за предварително изпълнение като превръщат в норма изключителния характер на разпоредбата и така „наказват“ адресатите. Коментират се поотделно доводите на ответника за допускане на предварителното изпълнение и се излагат съответни аргументи за тяхната неоснователност. Излагат се и аргументи за незаконосъобразност на самата мярка – въпрос, ирелевантен за настоящото дело.

С петитума на жалбата се прави искане да се отмени обжалваното разпореждане.

Административен съд - Бургас приема, че жалбата е процесуално допустима като подадена в срока по чл.60 ал.4 от АПК, във връзка с чл.186 ал.4 от ДОПК от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването.

Разгледана по същество, тя е неоснователна.

При проверка на обекта, стопанисван от търговеца, извършена на 04.08.2018 година в 15:20 часа, е констатирано, че там се извършва търговска дейност, а при извършена контролна покупка на дамска риза на стойност 34 (тридесет и четири) лева, сумата е приета от служител на дружеството и не е издаден фискален бон от работещия ЕКАФП.

Като е приел, че дружеството не е спазило реда за документиране на продажбите по Наредба Н-18, ответникът е издал оспорената заповед.

В заповедта е включено разпореждане за предварително изпълнение на ПАМ. Прието е, че предварителното изпълнение е наложително за предотвратяване и преустановяване на административни нарушения от същия вид, с цел да се защитят особено важни държавни интереси, а именно интереса на държавния бюджет за законосъобразното регистриране и отчитане на продажбите чрез фискално устройство в проверения търговски обект от задълженото лице, респективно за правилното определяне на реализираните от същия доходи и размера на неговите публични задължения, както и че съществува опасност, изпълнението на акта да бъде осуетено или сериозно затруднено. Неиздаването на фискален бон и допълнително констатирания факт – неправомерно неотразена разлика между фактическа парична наличност и такава по фискално устройство - е възприето от ответника като нарушение на данъчно – осигурителното законодателство и признак за системно неотчитане на приходи от дружеството, насочено срещу установената фискална дисциплина и законовите норми, свързани с осигуряване в бюджета на приходи от данъци, обосноваващо наличието на особено важен обществен интерес от предварителното изпълнение на заповедта (съгласно цитираната обилна практика на ВАС).

 

Разпореждането, с което е допусната предварителната изпълнение на заповедта, е законосъобразно.

Съгласно нормата на чл.188 ал.1 от ЗДДС, принудителната административна мярка по чл.186 ал.1 от ЗДДС, подлежи на предварително изпълнение при условията на АПК.

В нормата на чл.60, ал.1 от АПК е регламентирана възможността административния орган да включи в административния акт разпореждане за предварителното му изпълнение, ако това се налага, за да се осигури животът или здравето на гражданите, да се защитят особено важни държавни или обществени интереси, при опасност, че може да бъде осуетено или сериозно затруднено изпълнението на акта или ако от закъснението на изпълнението може да последва значителна или трудно поправима вреда, или по искане на някоя от страните - в защита на особено важен неин интерес. В този смисъл, в тежест на административния орган е да изложи конкретни съображения за наличието на някоя от изброените предпоставки, които да обуславят постановяване на разпореждането му за предварително изпълнение, като преценката му следва да се направи и да бъде изложена под формата на мотиви, за постановяване на разпореждането.

В настоящия случай, административният орган е приел, че предварителното изпълнение следва да се допусне, за да се защитят особено важни държавни интереси, а именно интереса на държавния бюджет за законосъобразното регистриране и отчитане на продажбите чрез фискално устройство в проверения търговски обект от задълженото лице, респективно за правилното определяне на реализираните от същия доходи и размера на неговите публични задължения, трето - поради съществуваща опасност дължимите данъци да не бъдат внесени, като от неизпълнението могат да последват значителни или трудно поправими вреди за бюджета. Мотивирал се е с обществения интерес приходите на търговците да бъдат постоянно контролирани, за да се избегне тяхното укриване, съответно заплащане на дължими данъци.

Органът е изложил конкретни фактически основания за наличието на изброените предпоставки, които да обуславят постановяване на разпореждането за предварително изпълнение – извършена проверка, при която е установено грубо неизпълнение на императивни норми от Наредба № Н-18, съответно необходимост от осигуряване на условия за внасянето на дължимите данъци, за да се избегне настъпването на значителна или трудно поправима вреда за бюджета. Преценката на административния орган за наличието на обстоятелства, които да налагат предварително изпълнение на акта, следва да се направи във всеки един случай и да бъде изложена под формата на мотиви за постановяване на разпореждането. В случая, относими мотиви за допуснатото предварително изпълнение на заповедта са налице.

Търговецът отрича, че за извършената търговска продажба в обекта не е бил издаден фискален бон или касова бележка от продавача, но не представя доказателство за документиране на продажбата. Акцентира върху санкционния, според него, характер на допуснатото предварително изпълнение и необосноваността на разпореждането. Съдът приема, че доводите в тази насока са неоснователни. Нито срокът между момента на извършване на проверката и момента на налагане на мярката, нито пък доводите на ответника за необоснованост на разпореждането сочат към извод, че то (разпореждането) има характер на „наказание“ за търговеца. Допускането на предварително изпълнение на ПАМ е предоставено в оперативна самостоятелност на административния орган – той единствен преценява колко често и по отношение на кои лица да го приложи. Съдът може да контролира единствено дали са спазени законовите предпоставки за допускане на това разпореждане в рамките на цитираната оперативна самостоятелност – не и честотата, с която то се налага. В конкретния случай, от представения протокол за извършена проверка, чието съдържание не е оспорено от жалбоподателя, съдът приема за доказано твърдението на ответника, че е налице неотчитане на продажби в търговския обект, съответно – че е налице значим обществен интерес от незабавно преустановяване на тази практика каквато е целта на допуснатото предварително изпълнение.

Неоснователна е тезата на жалбоподателя, че предвид нормата на чл. 187 ал.4 от ЗДДС и липсата на издадено НП за нарушението, дружеството е било възпрепятствано да се възползва от привилегията на нормата, а това води до незаконосъобразност на разпореждането и като цяло – до осуетяване на възможността жалбоподателя да се защити. Съгласно чл. 187 ал.4 от ЗДДС, принудителната административна мярка се прекратява от органа, който я е приложил, по молба на административнонаказаното лице и след като бъде доказано от него, че глобата или имуществена санкция е заплатена изцяло. Отпечатването се извършва при задължение за съдействие от страна на лицето. При повторно нарушение не се разрешава отпечатване на обекта преди изтичането на един месец от запечатването му.

Възможността, предвидена по чл. 187 ал.4 от ЗДДС, е само правна възможност и осъществяването й не е безусловно обвързано с развитието на правоотношението по налагане на ПАМ. Нормата на чл. 187 ал.4 от ЗДДС предвижда прекратяване на ПАМ, но тази правна възможност е обусловена от настъпването на факти, които принципно е възможно и да не възникнат – напр. да не бъде издадено изобщо наказателно постановление за установеното нарушение, т.е. органът да вземе решение изобщо да не санкционира дружеството или пък до изтичане срока на ПАМ санкционираният субект да не успее да докаже, че е заплатил наложената му санкция. Липсата на безусловна връзка между ПАМ (и разпореждането за предварителното й изпълнение) и издаването на НП за нарушението се илюстрира и от последното изречение на чл. 187 ал.4 от ЗДДС, според което при повторно нарушение не се разрешава отпечатване на обекта преди изтичането на един месец от запечатването му (т.е. заплащането на санкцията, веднага след издаване на НП не води непременно до незабавно прекратяване на мярката). В този смисъл, неиздаването на НП, преди налагане на ПАМ, не може да бъде основание за незаконосъобразност на мярката и съответно – на разпореждането за предварителното й изпълнение.

Тезата на жалбоподателя, че с допуснатото предварително изпълнение ще му бъдат причинени значителни и трудно поправими вреди, водещи до фалит на дружеството, е недоказана. По делото не са представени доказателства за естеството на търговската дейност на жалбоподателя, за общия обем на дейността му и за дела на конкретния търговски обект в тази дейност. Тази недоказаност, съотнесена към срока, за който е наложена мярката също не може да обоснове извод за незаконосъобразност на разпореждането.

С оглед на изложеното, искането за отмяна на допуснатото с разпореждане на административния орган предварително изпълнение на принудителната административна мярка, наложена със заповедта, е неоснователно и като такова следва да бъде отхвърлено.

Затова, основание чл.60 ал.5 и ал.6 от АПК, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Аема“ ЕООД – Несебър с ЕИК 203833405, представлявано от управителя М.К., против разпореждане за предварително изпълнение на наложената принудителна административна мярка със заповед за налагане на ПАМ № ФК-565-0224775/08.08.2018 година на началника на отдел „Оперативни дейности“ – Бургас, дирекция „Оперативни дейности“, главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП.

 

Определението може да се обжалва с частна жалба пред Върховен административен съд в 7-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

 

СЪДИЯ: