О П Р Е Д Е Л Е Н И Е  

 

№ 1927 /14.08.2018 година, град Бургас,

 

Административен съд – Бургас, в закрито заседание на четиринадесети август две хиляди и осемнадесета година,  в състав:

Съдия: Веселин Енчев

разгледа адм.д. № 2227/2018 година.

Производството е по реда на чл.60 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.186 ал.4 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС).

 Образувано е по жалба на „Параканки“ ЕООД – Ахтопол с ЕИК 205140271, представлявано от управителя Ц.М.Ц.-Я., против разпореждане за предварително изпълнение на наложената принудителна административна мярка (ПАМ) със заповед за налагане на ПАМ № ОП-605-0310183/10.08.2018 година на директора на дирекция „Контрол“ в ТД - Бургас на НАП.

С обжалваната заповед, на основание чл.186 ал.1 т.1 б”а” и чл. 187 от ЗДДС, във връзка с чл.118 ал.1 от ЗДДС, и чл.25 ал.1 т.1 от Наредба Н-18/13.12.2006 година на министъра на финансите за регистриране и отчитане на продажбите в търговските обекти чрез фискални устройства (Наредба Н-18), е наложена ПАМ – запечатване на търговски обект – магазин за сувенири на улица „Пирин“ № 1 в град Китен, стопанисван от жалбоподателя, за срок от 10 (десет) дни.

С жалбата се твърди, че разпореждането за допускане на предварително изпълнение е незаконосъобразно. Заявява се, че е несправедливо дружеството да бъде санкционирано заради действията на трето лице – продавач. Поддържа се, че налагането на мярката ще доведе до сигурен фалит търговеца и до освобождаване на наетите работници. Изтъква се, че досега от извършените проверки не е било установено нарушение при търговската дейност на дружеството.

С петитума на жалбата се прави искане да се отмени заповедта, но в началото на жалбата е посочено недвусмислено, че се оспорва разпореждането за предварително изпълнение.

Административен съд - Бургас приема, че жалбата е процесуално допустима като подадена в срока по чл.60 ал.4 от АПК, във връзка с чл.186 ал.4 от ДОПК от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването. Действително, констатира се известно различие между петитума и предмета на оспорване, очертан на страница първа от жалбата. Предвид изложените аргументи от жалбоподателя, съдът счита, че оспорването е насочено именно против допуснатото предварително изпълнение на административния акт.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

При проверка на обекта, стопанисван от търговеца, извършена на 09.08.2018 година в 10:30 часа, е констатирано, че там се извършва търговска дейност, а при извършена контролна покупка на стойност два лева, сумата е приета от служител на дружеството и не е издаден фискален бон от работещия ЕКАФП.

Като е приел, че дружеството не е спазило реда за документиране на продажбите по Наредба Н-18, ответникът е издал оспорената заповед.

В заповедта е включено разпореждане за предварително изпълнение на ПАМ. Прието е, че предварителното изпълнение е наложително за предотвратяване и преустановяване на административни нарушения от същия вид, с цел да се защитят особено важни държавни интереси, а именно интереса на държавния бюджет за законосъобразното регистриране и отчитане на продажбите чрез фискално устройство в проверения търговски обект от задълженото лице, респективно за правилното определяне на реализираните от същия доходи и размера на неговите публични задължения, както и че съществува опасност, изпълнението на акта да бъде осуетено или сериозно затруднено. Неиздаването на фискален бон е възприето от ответника като нарушение на данъчно – осигурителното законодателство и признак за системно неотчитане на приходи от дружеството, насочено срещу установената фискална дисциплина и законовите норми, свързани с осигуряване в бюджета на приходи от данъци, обосноваващо наличието на особено важен обществен интерес от предварителното изпълнение на заповедта (съгласно цитирана практика на ВАС).

 

Разпореждането, с което е допусната предварителната изпълнение на заповедта, е законосъобразно.

Съгласно нормата на чл.188 ал.1 от ЗДДС, принудителната административна мярка по чл.186 ал.1 от ЗДДС, подлежи на предварително изпълнение при условията на АПК.

В нормата на чл.60, ал.1 от АПК е регламентирана възможността административния орган да включи в административния акт разпореждане за предварителното му изпълнение, ако това се налага, за да се осигури животът или здравето на гражданите, да се защитят особено важни държавни или обществени интереси, при опасност, че може да бъде осуетено или сериозно затруднено изпълнението на акта или ако от закъснението на изпълнението може да последва значителна или трудно поправима вреда, или по искане на някоя от страните - в защита на особено важен неин интерес. В този смисъл, в тежест на административния орган е да изложи конкретни съображения за наличието на някоя от изброените предпоставки, които да обуславят постановяване на разпореждането му за предварително изпълнение, като преценката му следва да се направи и да бъде изложена под формата на мотиви, за постановяване на разпореждането.

В настоящия случай, административният орган е приел, че предварителното изпълнение следва да се допусне, за да се защитят особено важни държавни интереси, а именно интереса на държавния бюджет за законосъобразното регистриране и отчитане на продажбите чрез фискално устройство в проверения търговски обект от задълженото лице, респективно за правилното определяне на реализираните от същия доходи и размера на неговите публични задължения, трето - поради съществуваща опасност дължимите данъци да не бъдат внесени, като от неизпълнението могат да последват значителни или трудно поправими вреди за бюджета. Мотивирал се е с обществения интерес приходите на търговците да бъдат постоянно контролирани, за да се избегне тяхното укриване, съответно заплащане на дължими данъци.

Органът е изложил конкретни фактически основания за наличието на изброените предпоставки, които да обуславят постановяване на разпореждането за предварително изпълнение – извършена проверка, при която е установено грубо неизпълнение на императивни норми от Наредба № Н-18, съответно необходимост от осигуряване на условия за внасянето на дължимите данъци, за да се избегне настъпването на значителна или трудно поправима вреда за бюджета. Преценката на административния орган за наличието на обстоятелства, които да налагат предварително изпълнение на акта, следва да се направи във всеки един случай и да бъде изложена под формата на мотиви за постановяване на разпореждането. В случая, относими мотиви за допуснатото предварително изпълнение на заповедта са налице.

Търговецът не отрича, че за извършената търговска продажба в обекта не е бил издаден фискален бон или касова бележка от продавача. Акцентира върху санкционния, според него, характер на допуснатото предварително изпълнение и необосноваността на разпореждането. Съдът приема, че доводите в тази насока са неоснователни. Нито срокът между момента на извършване на проверката и момента на налагане на мярката, нито пък доводите на ответника за необоснованост на разпореждането сочат към извод, че то (разпореждането) има характер на „наказание“ за търговеца. Допускането на предварително изпълнение на ПАМ е предоставено в оперативна самостоятелност на административния орган – той единствен преценява колко често и по отношение на кои лица да го приложи. Съдът може да контролира единствено дали са спазени законовите предпоставки за допускане на това разпореждане в рамките на цитираната оперативна самостоятелност – не и честотата, с която то се налага. В конкретния случай, от представения протокол за извършена проверка, чието съдържание не е оспорено от жалбоподателя, съдът приема за доказано твърдението на ответника, че е налице неотчитане на продажби в търговския обект, съответно – че е налице значим обществен интерес от незабавно преустановяване на тази практика каквато е целта на допуснатото предварително изпълнение.

Тезата на жалбоподателя, че с допуснатото предварително изпълнение ще му бъдат причинени значителни и трудно поправими вреди, водещи до фалит на дружеството, е недоказана. По делото не са представени доказателства за естеството на търговската дейност на жалбоподателя, за общия обем на дейността му и за дела на конкретния търговски обект в тази дейност. Тази недоказаност, съотнесена към срока, за който е наложена мярката също не може да обоснове извод за незаконосъобразност на разпореждането.

С оглед на изложеното, искането за отмяна на допуснатото с разпореждане на административния орган предварително изпълнение на принудителната административна мярка, наложена със заповедта, е неоснователно и като такова следва да бъде отхвърлено.

Затова, основание чл.60 ал.5 и ал.6 от АПК, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Параканки“ ЕООД – Ахтопол с ЕИК 205140271, представлявано от управителя Ц.М.Ц.-Я., против разпореждане за предварително изпълнение на наложената принудителна административна мярка със заповед за налагане на ПАМ № ОП-605-0310183/10.08.2018 година на директора на дирекция „Контрол“ в ТД - Бургас на НАП.

 

Определението може да се обжалва с частна жалба пред Върховен административен съд в 7-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

 

СЪДИЯ: