О П Р Е Д Е Л Е Н И Е     837

 

гр. Бургас, 08. 04. 2015г.

 

Административен съд Бургас, ХIІ състав, в закрито съдебно заседание на осми април през две хиляди и петнадесета година, в състав:

Председател: Любомир Луканов

 

като разгледа докладваното от съдия Луканов административно дело № 2226/2014г. и за да се произнесе взе предвид следното:

 

 

Производството е по реда на Дял трети, Глава десета, Раздел І от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба на П.Б.П.,***, против Заповед № РД-01-798 от 16.10.2014 година на кмета на община Царево, с която е наредено, в срок до 21.11.2014 година да бъде премахнат установения незаконен строеж „Постройка за дестилация на ферментирали плодове”, находящ се в поземлен имот (ПИ) с идентификатор 48619.506.135, по кадастралната карта на гр.Царево.

Жалбоподателят твърди, че заповедта е незаконосъобразен административен акт, тъй като е издадена при допуснати съществени процесуални нарушения при установяване на евентуално незаконния строеж, като излага съображенията си в тази насока. Поддържа, че административният орган не е установил цялата фактическа обстановка относно строежа, като грешно е определил, че датата на неговото построяване е преди 2001г. Твърди, че е непълна и правната квалификация на строежа, като незаконен. Моли съда да отмени заповедта.

В открито съдебно заседание, чрез процесуалния си представител и пълномощник адв. Е.Н.М. ***, поддържа жалбата, като заявява, че страните не спорят, че строежът е V-та категория, както и по материалната компетентност на органа. Поддържа допуснати процесуални нарушения при издаването на оспорения акт, тъй като Констативния акт е съставен против други лица, а заповедта е издадена срещу жалбоподателя. Твърди също, че страните нямат спор по приложението на материалния закон. В хода по същество моли да се отмени оспорваната заповед, тъй като жалбоподателят е собственик на имота, но не и на строежа.

Ответникът по жалбата – кмет на община Царево, не изразява становище по жалбата. Представил е в цялост административната преписка по издаване на заповедта. Не ангажира допълнителни доказателства. Не се явава и не се представлява в открито съдебно заседание.

Съдът, след като прецени доказателствата, съдържащи се в изпратената административна преписка и като изхожда от наведените от жалбоподателя фактически доводи за оспорване на административния акт, намира подадената жалба за процесуално недопустима за разглеждане, тъй като констатира липса на правен интерес у жалбоподателя за воденото от него оспорване, поради следните съображения:

В административните съдебни производства по оспорване на заповеди за премахване на незаконни строежи, заинтересовани страни са само адресатите им. Според легалното определение, дадено с § 3, ал. 1 от ДР на Наредба № 13/23.07.2001 г. за принудителното изпълнение на заповеди за премахване на незаконни строежи или части от тях от органите на Дирекцията за национален строителен контрол (обн. в ДВ, бр. 69/2001 г., в сила от 7.08.2001г.), „Адресати на заповедта“ са физически или юридически лица, които могат да бъдат собственикът на терена, лице с ограничено вещно право на строеж или извършителят на незаконния строеж, спрямо които се създава задължение за премахването му. Право на органа е да прецени срещу кой или кои от посочените лица да бъде издадена заповедта по чл. 225, ал. 1 или по чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ, с което тези лица стават нейни адресати. Преценката срещу кого да бъде издадена съответната заповед за премахване на незаконния строеж, е израз на оперативната самостоятелност, с която разполага издателя на акта, но във всички случаи това лице следва да е конкретизирано в заповедта.

В случая, П.Б.П. не фигурира нито в мотивната, нито в разпоредителната (диспозитивната) част на заповедта, като неин адресат.

Действително, в мотивите си към оспорваната заповед (лист 13 от делото), административният орган е отразил, че ПИ с идентификатор 48619.506.135, по кадастралната карта на гр.Царево е собственост на жалбоподателя, като се е позовал на нот. акт № 174, т.І, рег. 681, д. 146/2001г. Но видно от последния документ, на 02.04.2001г. П.Б.П. е придобил правото на собственост от родителите си Б. П. Ц. и И. Т. Ц.а само на поземления имот, като изрично е изключено придобиването на правото по отношение на незаконно построената в имота едноетажна сграда (лист 25 от делото).

Отново в мотивната част на оспорваната заповед е отразено, че констативният акт (№ 11 от 06.08.2014г. – лист 16-18 от делото), инициирал производството по издаването й от административния орган, е връчен на Б. П. Ц. и е изпратен по пощата на останалите заинтересовани лица.

При тази фактически данни, съдът счита, че за жалбоподателя не е налице правен интерес за воденото от него оспорване на заповедта за премахване на строежа. 

Правният интерес е основан на прякото и непосредствено въздействие на оспорения административен акт в правната сфера на съответния субект - негов адресат, но в случая, нито в обстоятелствената, нито в разпоредителна част на оспорваната заповед, не е посочен конкретен адресат на заповедта от административния орган. Макар да е отбелязано, че собственикът на поземления имот „се разпорежда с гореописаната постройка…, видно от договор за заем за послужване от 17.08.2012г.“, то по делото са налични данни, че в проведеното административно производство са установени като възложители и извършители на строежа други лица - Б. П. Ц. и И. Т. Ц.а.

Доколкото П.Б.П. не е адресат на оспорената заповед, за когото последната да създава задължения да премахне незаконния строеж, не е и извършител на този строеж, то следва извод, че жалбоподателят не разполага с активна процесуална легитимация за оспорването на процесната заповед. Този извод не се променя от факта, че жалбоподателят е собственик на поземления имот, респ. страна по възникнало облигационно отношение, тъй като в настоящото производство съдът не изследва правомерността на облигационните правоотношения с предмет установения незаконен строеж, в които страна е жалбоподателя.

Фактът на последващото връчване на заповедта също не придава качеството на заинтересованост на страната. Заинтересоваността на конкретния правен субект се извежда въз основа на обективни данни - собственикът или извършител на строежа, и само ако те са неизвестни – собственикът на имота. В настоящия случай е установено, че собственици на незаконната постройка (доколкото липсват доказателства, че след 02.04.2001г. е извършено разпореждане с правото на собственост за тази постройка) и извършители на строежа са Б. П. Ц. и И. Т. Ц.а, а не П.Б.П.. Заинтересоваността на страната не се придобива в резултат на връчване на административния акт. В този смисъл е без правно значение, че на жалбоподателя е връчена оспорваната заповед от администрацията на община Царево. Активна легитимация за обжалване на заповед със съдържание като процесната имат адресатите на заповедта (в този смисъл Определение № 11123 от 23.09.2014 г. на ВАС по адм. дело № 10886/2014 г., II отд.). Недопустимо е да се презюмира адресата на заповедта.

С оглед изложеното следва да се приеме, че за жалбоподателя П.Б.П. не е възникнал правен интерес от оспорването на Заповед № РД-01-798 от 16.10.2014 година на кмета на община Царево, тъй като за него този акт не създава задължения и не накърнява правата му.

Наличието на правен интерес е процесуална предпоставка от категорията на абсолютните, за която съдът следи служебно, а неговата липса е процесуална пречка за движение на производството, респ. за постановяване на съдебен акт по съществото на спора, поради което жалбата следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото – да се прекрати.

По изложените съображения съдът отменя определението от 11.03.2015г., с което е приключено съдебното дирене и е даден ход по същество, като оставя без разглеждане жалбата на П.Б.П., поради липса на правен интерес и прекратява производството по делото.

Така мотивиран и на основание чл. 253 от ГПК, вр. с чл. 144 от АПК и чл. 159, т.4 от АПК, Административен съд Бургас, дванадесети състав

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОТМЕНЯ определението от 11.03.2015г., с което е приключено съдебното дирене и е даден ход по същество на административно дело № 2226/2014г. на Административен съд Бургас, ХIІ състав;

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на П.Б.П., ЕГН **********,***, против Заповед № РД-01-798 от 16.10.2014 година на кмета на община Царево, като недопустима, поради липса на правен интерес;

ПРЕКРАТЯВА производството по административно дело № 2226/2014г. на Административен съд Бургас, ХIІ състав.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд, в седмодневен срок от връчването на страните.

СЪДИЯ: