О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

  1922 /14.08.2018 година, град Бургас,

 

Административен съд – Бургас, в закрито заседание на четиринадесети август две хиляди и осемнадесета година,  в състав:

 

Съдия: В. Енчев

 

разгледа адм.д. № 2221/2018 година

 

Производството е по жалба от К.Д.Г. с ЕГН ********** *** чрез адвокат В.А. *** със съдебен адрес ***, против предварителното изпълнение на  заповед за ПАМ № 18 – 0769 – 001513/12.06.2018 година на началник на група в сектор „Пътна полиция“ в ОД – Бургас на МВР.

Със заповедта, на основание чл. 171 т.1 б.“а“ от ЗДвП, е отнето временно свидетелството за управление на моторно превозно средство (СУМПС) на К.Г. до отпадане на основанието за това – явяване на жалбоподателя пред Транспортна областна лекарска експертна комисия – Бургас (ТОЛЕК) за установяване годността му на водач на МПС за категориите, които притежава.

С жалбата е направено искане за спиране на предварителното изпълнение на заповедта, на основание чл. 166 ал. 4 във връзка с ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 172 ал.5 и ал.6 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП).

В жалбата се излагат твърдения за преживяно изостряне на психично заболяване на Г. (биполярно афективно разстройство, протичащо с манийни и/или депресивни фази), което, обаче, към момента е овладяно и пациентът е клинично здрав. Поддържа се, че Г. е собственик и управител на търговско дружество, което се занимава с транспортна дейност, в това число той лично управлява камион – влекач с полуремарке и по този начин осигурява прехрана за четиричленното си семейство, като обслужва и кредит. Изтъква се, че предварителното изпълнение  на заповедта ще причини значителни вреди на финансовото състояние на дружеството и на семейството на жалбоподателя.

Искането е процесуално допустимо. При служебна проверка съдът констатира, че законосъобразността на административния акт е оспорена в отделно съдебно производство – по адм.д. № 2236/2018 година на АдмС – Бургас. Искането за спиране изхожда от адресата на оспорения административен акт и е направено с законоустановения срок.

 

От представените доказателства по делото се възприема следната фактическа обстановка:

Г. е собственик на търговско дружество, което има предмет на дейност транспортни услуги, като лично управлява МПС, с което е извършвана дейността.

От лятото на 2017 година жалбоподателя променил поведението си – станал по – енергичен от обичайното, рязко разширил обхвата на работата на дружеството като увеличил броя на камионите си от два на шест; изтеглил кредит, поради невъзможност да заплаща възнагражденията на служителите си; започнал  да спи малко и почти да не се храни; у него възникнали съмнения, че е следен с камери и подслушвателни устройства; многократно превишавал максимално разрешената скорост при управление на МПС, за което бил спиран от органите на МВР, били му наложени множество глоби и бил арестуван.

На 18.10.2017 година Г. бил приет по спешност в Центъра за психично здраве – Бургас, хоспитализиран по постановление на прокурор. Там бил дигностициран като страдащ от биполярно активно разстройство (ендогенна психоза) с маниен епизод, преминал в депресивна фаза, а след назначеното му лечение излязъл в ремисия.

Въз основа на установените факти по многократно нарушаване на нормите на ЗДвП от жалбоподателя, с оспорената заповед ответникът е иззел СУМПС на Г. до преминаване на преглед от ТОЛЕК за установяване годността му на водач на МПС, за категориите, които притежава.

 

Въз основа на установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Според чл. 171 т.1 б.“а“ от ЗДвП, за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат следните принудителни административни мерки - временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач, за когото видимо се установи, че не отговаря на медицинските или психологическите изисквания - до отпадане на основанието за това.

Съгласно чл. 172 ал.6 от ЗДвП, подадената жалба не спира изпълнението на приложената административна мярка.

ЗДвП не регламентира основанията, при които съдът може да спре изпълнението на административния акт, поради което е приложима нормата на чл. 166 ал. 4, във връзка с ал. 2 от АПК. За да спре допуснатото по силата на закона изпълнение съдът следва да установи, че то би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда, която да е противопоставима на презюмирания от закона важен обществен интерес, защитен с изричното разпореждане на чл. 172 ал.6 от ЗДвП, че обжалването не спира изпълнението. За да бъде уважено такова искане, в тежест на молителя е да посочи конкретно вредите, да представи доказателства за вида им, както  и за вероятността те да настъпят, ако обжалваният административен акт бъде изпълнен преди съдът да се произнесе по неговата законосъобразност.

Искането за спиране на изпълнението на заповедта е неоснователно.

Съгласно нормата на чл. 166 ал. 2 от АПК, съдът може да спре предварителното изпълнение на оспорен по съответния ред административен акт, ако то би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда. Направилият искането за спиране на предварителното изпълнение следва да изложи доводи за настъпване на вреди, да представи надлежни доказателства в тази насока или поне да изложи мотивирани твърдения, че биха могли да възникнат значителни или трудно поправими вреди за предприятието.

В жалбата липсват достоверни твърдения, свързани с опасност от настъпването на значителна или трудно поправима вреда за Г. или за другиго при настъпване на законовите последици от постановения акт.

Действително, той е водач на МПС, но от твърденията в жалбата, а и от представените доказателства се установява, че жалбоподателят не е единствения водач на МПС, работещ в търговското дружество, както и че не е налице пречка да бъде/бъдат нает(и) служител/и (шофьори) за изпълнение на сключените договори. От жалбоподателя не са представени доказателства за размера на кредита, който се погасява както и за кредитополучателя. Не са представени и доказателства за общия обем на работа на търговското дружество, което Г. управлява, за да бъде направен извод, че присъствието му като водач на МПС е абсолютно необходимо за нормалното функциониране на фирмата. Представеното медицинско удостоверение № 430/08.08.2018 година от ЦПЗ „Проф. д-р Иван Темков“ – Бургас удостоверява, че жалбоподателят е в стабилна терапевтична ремисия, но не удостоверява годността му да бъде водач на МПС, в това число и на товарен влекач с полуремарке – източник на повишена опасност при движение по пътищата.

Въз основа на изложеното, настоящия състав приема, че искането за спиране на предварителното изпълнение на заповедта е неоснователно и недоказано, затова следва да бъде отхвърлено.

Затова,  на основание чл. 166 ал. 4 във връзка с ал. 2 и чл. 166 ал. 3 от АПК, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И

 

ОТХВЪРЛЯ искане на К.Д.Г. с ЕГН ********** *** чрез адвокат В.А. *** със съдебен адрес ***, за спиране на предварителното изпълнение на  заповед за ПАМ № 18 – 0769 – 001513/12.06.2018 година на началник на група в сектор „Пътна полиция“ в ОД – Бургас на МВР.

 

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховен административен съд в 7 - дневен срок от съобщаването му.

 

 

СЪДИЯ: