Р Е Ш Е Н И Е

 

         495                                     21.03.2017г.                                   гр. Бургас

 

В    ИМЕТО    НА   НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - БУРГАС, XIX СЪДЕБЕН СЪСТАВ, на двадесет и трети февруари, две хиляди и седемнадесета година, в публично заседание в следния състав:

 

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТО ХРИСТОВ

                                                ЧЛЕНОВЕ:1.ЧАВДАР ДИМИТРОВ

                                                                     2. ВАНИНА КОЛЕВА

секретар:  И.Л.

прокурор: Галя Маринова

Като разгледа докладваното от съдия Хр. Христов  КНАХ дело № 221 по описа за 2017г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.63 от ЗАНН, вр. с чл.208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба на директора на Регионална дирекция по горите - Бургас против решение № 1992/30.12.2016г., постановено по административно-наказателно дело № 5363/2016 година по описа на Районен съд - Бургас, с което е отменено наказателно постановление № 722/10.09.2016г., издадено от директора на РДГ-Бургас, с което за нарушение на чл.268, ал.1, т.1 от Закона за горите /ЗГ/, на К.В.С. с ЕГН ********** ***, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 3000.00 лева на основание чл.275, ал.1, т.2 от ЗГ.

С жалбата се иска отмяна на атакуваното решение и потвърждаване на отмененото с него наказателно постановление. Сочи се, че решението на първоинстанционния съд е неправилно, поради превратно тълкуване на материалния закон. Намира за неправилни изводите на съда, че не е изяснено дали марката е ползвана.

В съдебно заседание касаторът, редовно и своевременно призован, не се явява и не се представлява.

Ответникът по касацията – К.В.С., редовно призован, се явява лично.

Участващият в процеса представител на БОП счита, че касационната жалба е основателна и решението на районния съд следва да бъде отменено.

Настоящата съдебна инстанция, след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания, становището на страната и прокурора в съдебно заседание, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл.218 и чл.220 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е допустима като подадена в законоустановения срок по чл.211, ал.1 от АПК от легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно разпоредбата на чл.210, ал.1 от АПК и при спазване на изискванията на чл.212 от АПК. Разгледана по същество същата се явява неоснователна поради следните съображения:

Санкцията е наложена за това, че на 13.04.2016 г. на центъра на с. Братово, собственикът на мобилен обект за продажба на дървесина – ГАЗ 53 рег. № ****, на ЕТ „Делфин – К.В.“, преотстъпва производствена горска марка серия Ж № 1322, на С.Ж.С., с което е нарушил разпоредбите на чл. 268, ал. 1, т.1 от ЗГ. За така констатираното нарушение на лицето е съставен АУАН № 031228/15.04.2016г., въз основа на който е издадено и процесното наказателно постановление.

За да постанови решението си районният съд е приел, че НП е издадено при допуснати, в хода на административнонаказателното производство, съществени процесуални нарушения, а именно описанието на нарушението и обстоятелствата, при които е било извършено. Извел е доводи, че не се доказва, че лицето, на което е преотстъпена производствената марка я е ползвал, както и че не е доказано по безспорен начин извършване на административно нарушение по чл.209 от ЗГ, поради което е отменил наказателното постановление.

 Съгласно чл.63 от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК.

Съобразявайки нормата на чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон, следи служебно.

Така постановеното решение е неправилно.

Възраженията на касатора са основателни. Настоящият касационен състав не споделя решаващите мотиви на първоинстанционния съд, с които е обоснована отмяна на издаденото наказателно постановление.

Анализът на събраните в хода на първоинстанционното производство доказателства безспорно обосновава извод за осъществено от К.С. административно нарушение. Същият е преотстъпил производствената си марка на друго лице – С.С.. Страните по делото не са спорили, че на посочените в НП дата, място и час производствената марка е била в друго лице, различно от собственика й. Разпоредбата на чл.209 от ЗГ забранява преотстъпването на контролните горски марки и на производствените марки. Законът не изисква ПГМ да е ползвана от лицето, на което е била преотстъпена, за маркиране на дървесина, за да се счита ПГМ за преотстъпена. Това дали другото лице е ползвало горската марка по предназначение в нарушение на чл. 268, ал.1, т.2 от ЗГ, не е елемент от фактическия състав на нарушението по чл. 268, ал.1, т.1 ЗГ, достатъчно за извършване на нарушението е предоставянето на горската марка в държане на друго лице. Като е приел противното и е отменил наказателното постановление районният съд е постановил неправилно решение.

Като е достигнал до коренно противоположни изводи за допуснати нарушения по ЗАНН, първоинстанционният съд е постановил  неправилно решение, което ще бъде отменено, поради наличие на касационни основания за отмяна по чл.348, ал.1, т.1 от НПК. Доколкото административното нарушение е доказано от обективна и субективна страна, наказателното постановление ще бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Мотивиран от изложеното Административен съд гр.Бургас, ХІХ-ти състав

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ решение № 1992/30.12.2016г., постановено по административно-наказателно дело № 5363/2016 година по описа на Районен съд – Бургас, и вместо него постановява:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 722/10.09.2016г., издадено от директора на РДГ-Бургас, с което за нарушение на чл.268, ал.1, т.1 от Закона за горите, на К.В.С. с ЕГН ********** *** е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 3000.00 лева на основание чл.275, ал.1, т.2 от ЗГ.

 

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                              ЧЛЕНОВЕ: 1.

    

  

    2.