РЕШЕНИЕ

1974

гр.Бургас, 05.11.2018г.

В  ИМЕТО  НА НАРОДА

 

Бургаски административен съд, двадесет и първи състав, в открито заседание на 26 октомври през две хиляди и осемнадесета година в състав:

 

СЪДИЯ : Веселин Белев

 

при участието на секретаря Сийка Хардалова, в присъствието на прокурора …………………, като разгледа докладваното от съдия Белев а.д. № 2217 по описа на съда за 2018г. и за да се произнесе, взе предвид следното :

 

Производството по делото е по оспорване на индивидуални нормативни актове, по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс вр. с чл.186 ал.4 от Закона за данък върху добавената стойност.

Оспорваща страна (жалбоподател) е ЕТ Фруктис – Г. П.гр.Бургас. В производството оспорващата страна участва лично.

Орган, издал административния акт (АО), е началника на отдел „Оперативни дейности“ гр.Бургас, дирекция „Оперативни дейности“, главна дирекция „Фискален контрол“ в Централно управление на Национална агенция по приходите. Същият участва в производството чрез пълномощник – юрисконсулт Ж.Д..

Предмет на оспорване е заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-540-0338459/03.08.2018г. на АО с която на основание чл.186 ал.1 т.1 б.А и чл.187 ал.1 ЗДДС на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка – запечатване на търговски обект – павилион с адрес ***, Алея на моряка, стопанисван от жалбоподателя и се забранява достъпа до него за 12 дни.

В жалбата се правят оплаквания, че изложените в заповедта обстоятелства са неверни. Твърди се, че длъжностното лице е извършило контролната покупка, след което веднага излязло от обекта и не дочакало издаването на касовата бележка, а същевременно обслужилият я жалбоподател бил много зает с клиенти. Прави се оплакване и за това, че в мотивите на оспорената заповед са направени необосновани изводи за оборотите на търговеца и годишните му финансови резултати. Формулират се доводи за бланкетен характер на мотивите на заповедта. Иска се отмяна на оспорената заповед като незаконосъобразна и неправилна. Представят се доказателства.

Правното основание на оспорването е чл.186 ал.4 ЗДДС.

Жалбата е подадена в срока по чл.149 ал.1 АПК, от лице, което е адресат на административния акт и има правен интерес от оспорването по смисъла на чл.147 ал.1 АПК, против индивидуален административен акт, поради което е процесуално допустима.

Процесуалният представител на АО, издал оспорения акт, обосновава доводи за неоснователност на жалбата и иска съдът да отхвърли оспорването. Представил е заверено копие от преписката по приемане на оспорения акт. Не сочи нови доказателства. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

За да се произнесе по така поставения за решаване спор между страните съдът се запозна подробно със становищата им, събраните по делото доказателства и като взе предвид приложимите законови разпоредби, прие за установено следното.

Представен е препис от заповедта, предмет на оспорване - заповед за налагане на санкции № ФК-540-0338459/03.08.2018г. на АО, от който се установява издаването и. В заповедта е посочено, че същата е издадена въз основа на протокол за извършена проверка № 0338459/01.08.2018г.

Представен е препис от протокол за извършена проверка № 0338459/01.08.2018г., от който се установи, че на същата дата  инспекторът по приходите към ТД на НАП Бургас С. П.извършил проверка на стопанисвания от жалбоподателя търговски обект - павилион с адрес ***, Алея на моряка. При извършена контролна покупка  на обща стойност 2лв. не бил издаден фискален касов бон. Наред с това инспекторът констатирал 146.57лв. среден дневен оборот и декларирани финансови резултати за 2015г., 2016г. и 2017г., съответно 4 574.62лв., 2 958.41лв. и 2 063.22лв.

При така установените факти съдът прие следните правни изводи.

Оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, съобразно изискванията за това по чл.186 ал.3 ЗДДС - началника на отдел „Оперативни дейности“, дирекция „Оперативни дейности“, главна дирекция „Фискален контрол“ в Централно управление на Национална агенция по приходите, който е упълномощен с надлежна заповед на изпълнителния директор на НАП.

Заповедта е в предвидената от закона форма и е мотивирана - съдържа фактически и правни основания за нейното издаване. Оплакването за бланкетни мотиви е неоснователно, тъй като обстоятелствата, взети предвид от АО при издаването на оспорения акт са описани в обстоятелствената му част.

Съдът не констатира допуснати други съществени нарушения на административно-производствените правила при издаването на обжалвания акт.

Несъстоятелни са доводите на жалбоподателя за незаконосъобразност на оспорената заповед, произтичащи от сочени допълнителни обстоятелства във връзка с установяването на нарушението на реда за издаване на документ при извършена продажба на стоки. Съгласно приложимата материалноправна разпоредба на чл.186 ал.1 т.1 б.А ЗДДС принудителна административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби и имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази реда или начина за издаване на съответен документ за продажба. В случая предпоставките по закон са установени, а именно че при извършената контролна покупка от стопанисвания от жалбоподателя търговски обект, не е бил издаден фискален бон. Останалите обстоятелства по случая са без правно значение, тъй като стоят извън очертания от закона фактически състав, при който за контролния орган възниква задължението да наложи съответна принудителна мярка. В тези случаи преценката на органа се свежда само до продължителността на мярката. В случая последната е съобразена с установените по случая обстоятелства.

Предвид неоснователността на направените оплаквания и въз основа на извършената служебна проверка по чл.168 АПК съдът прие, че оспорената заповед е законосъобразна, поради което оспорването следва да се отхвърли, на основание чл.172 ал.2 АПК.

С оглед изхода от спора се явява основателно своевременно направеното от ответника искане за присъждане на разноски, основано на обстоятелството, че е бил представляван по делото от пълномощник-юрисконсулт. Съгласно тълкувателно решение № 3/13.05.2010г. по т.д. № 5/2009г. на Върховния административен съд в случая следва да се приложи правилото на чл.78 ал.8 ГПК, съгласно което в полза на ответника се присъждат разноски в размер, който не може да надхвърля максималния такъв, определен по реда на чл.37 от Закона за правната помощ. В процесния случай, предвид характера и сложността на делото съдът приема, че следва да се присъдят разноски в размер 100лв.

Мотивиран от изложеното Бургаски административен съд

 

Р  Е  Ш  И  :

ОТХВЪРЛЯ ОСПОРВАНЕТО на заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-540-0338459/03.08.2018г.  на началника на отдел „Оперативни дейности“ гр.Бургас, дирекция „Оперативни дейности“, главна дирекция „Фискален контрол“ в Централно управление на Национална агенция по приходите, извършено от  ЕТ Фруктис – Г. П.ЕИК:200801014 с адрес ***.

ОСЪЖДА ЕТ Фруктис – Г. П.да заплати на ТД на НАП Бургас 100 лв. разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен Административен съд, чрез Бургаски административен съд, в 14-дневен срок от връчване на преписа.

 

СЪДИЯ :