Р   Е   Ш  Е  Н   И   Е  № 703

 

гр. Бургас, 20 април 2017 г.

 

В     ИМЕТО     НА     НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр.Бургас, ХІV състав, в съдебно заседание на двадесет и трети март, през две хиляди и седемнадесета година, в състав:

 

   ПРЕДСЕДАТЕЛ: Г. РАДИКОВА

            ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТИНА БЪЧВАРОВА

       АТАНАСКА АТАНАСОВА

При секретар Г.Д. и с участието на прокурора АНДРЕЙ ЧЕРВЕНЯКОВ, изслуша докладваното от съдия Г. РАДИКОВА КНАХД № 220/2017 г.

Производството е по реда на чл.63, ал.1 от ЗАНН, във вр. с чл.208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от Р.Т.П. – Началник група „АНД, ОПТП, Профилактика и ПОВ“ в сектор „Пътна полиция“ ОДМВР - Бургас против Решение № 1943/20.12.2016 година, постановено по н.а.х.д. № 6425 по описа за 2016 година на Районен съд – гр. Бургас. С решението е отменено  наказателно постановление № 16-0769-002871/27.09.2016 г., издадено от Началник група към ОДМВР Бургас, Сектор „Пътна полиция“, с което на И.А.А., на осн. чл.179, ал.2, пр.1 от ЗДвП, е наложено административно наказание - глоба в размер на 200 лв., за извършено нарушение на чл.20, ал.2 от ЗДвП. 

Касаторът иска отмяна на съдебното решение и потвърждаване на наказателното постановление. Счита, че първоинстанционният съд неправилно е приложил материалния и процесуалния закон. Според него, актосъставителят е посочил с какво е несъобразена скоростта на движение, а именно „с интензивността на движение“.

В съдебно заседание касаторът  и ответникът по касационната жалба не се явяват, не изразяват становище.

Представителят на Окръжна прокуратура гр. Бургас намира, че е на лице хипотезата на чл.222, ал.1, т.2 от АПК, т.е. по делото следва да се установят факти, за които писмените доказателства са недостатъчни.

Касационната жалба е допустима. Подадена в срока по чл.211 от АПК, от страна, с доказан интерес от обжалването.

Разгледана по същество е неоснователна.

За да отмени наказателното постановление, първоинстанционният съд е намерил, че нарушението, за което е санкциониран И.А. не е доказано по категоричен начин.

Настоящият състав на съда намира, че обжалваното решение е издадено въз основа на правилно установени факти и при правилно приложение на материалния закон.

Възраженията на касатора са неоснователни.

Според АУАН и наказателното постановление А. е наказан за това, че „на 06.08.2016г., около 00,20ч., в гр.Бургас, на Е-87 от ул.”Спортна” към надлез „Юг” управлява собствения си мотоциклет „Хонда ВФР 750Ф” с рег. № ** и поради движение с несъобразена скорост с интензивността на движението губи управление над мотоциклета и допуска ПТП с лек автомобил „Опел Астра” с рег. № СВ3476АС”. Наказващият орган е приел, че с описаното деяние е нарушена разпоредбата на чл.20, ал.2 ЗДвП, поради което е приложил санкционната норма на чл.179, ал.2, пр.1 ЗДвП.

Пред първоинстанционния съд, като доказателства наказващият орган е представил справка за нарушител/водач и заповед № 8121з-748/24.06.2015г., издадена от министъра на вътрешните работи, сочеща наличие на материална компетентност на актосъставителя и наказващия орган.

В хода на първоинстанционното съдебно дирене съдът е разпитал в качеството на свидетел актосъставителя С. М., който е заявил, че не е присъствал на произшествието, а акта е съставил по- късно, въз основа на показанията на водача на лекия автомобил, но не и на други участници в движението. М. преценил, че другите очевидци на произшествието твърде много са защитавали жалбоподателя, но не са посочили номер на автомобила, за който са твърдели, че е отнел предимството на мотоциклета. Поради тази му преценка самоличността на тези свидетели не била установена и от същите не са били изисквани обяснения.

При тези факти, районният съд е приел, че   не е установено извършването на посоченото нарушение от жалбоподателя. Посочил е и че нито в акта за установяване на нарушението, нито в наказателното постановление е описана интензивност на движението, с която е следвало да бъде съобразена скоростта на движение на жалбоподателя. При установяване на нарушението не са събрани данни за поведението на останалите участници в движението, за наличието на предвидимо или непредвимо препятствие, каквото се твърди от жалбоподателя, за причината за предприетото спиране от страна жалбоподателя и за последвалата загуба на управлението на мотоциклета. Не са събрани доказателства за спирачния път на мотоциклета и не е изследвана причинно-следствената връзка между скоростта, с която се е движил жалбоподателя, и настъпилото ПТП.

Настоящият състав изцяло споделя извода за недоказаност на нарушението.

С оглед доказателствената тежест в процеса наказващият орган не е изпълнил задължението си да докаже каква е била интензивността на движението, така че да е възможно да се прецени дали скоростта на движение на мотоциклета е била съобразена с него. Освен това, по делото не са представени и никакви доказателства, които по категоричен начин да изключат вероятната основателност на твърдението на санкционираното лице, че друг- трети участник в движението е станал причина за възникването на ПТП.

В случая административно наказателната отговорност на А. е била ангажирана само въз основа личната преценка на актосъставителя, което е недопустимо.

Съдът намира за неоснователно искането на представителя на прокуратурата за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд, защото не са налице никакви индикации, сочещи на възможност към този момент да бъдат установени други, релевантни за спора факти. Произшествието не е било запазено, не са били извършени никакви действия за установяване на факти, които впоследствие да могат да бъдат проверени. Не са установени лицата, очевидци на произшествието, така че евентуално да бъдат разпитани в качеството на свидетели.

Поради това съдът приема, че като е отменил наказателното постановление първоинстанционния съд правилно е приложил материалния закон и е постановил съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила.

Затова и на основание чл.221 и чл. 222 от АПК във вр. чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, Административен съд гр. Бургас, ХІV състав,

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА  Решение № 1943/20.12.2016 година, постановено по н.а.х.д. № 6425 по описа за 2016 година на Районен съд – гр. Бургас.

Решението не подлежи на обжалване и протест.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

     ЧЛЕНОВЕ: